Вярвате ли, че драконите са населявали нашата необикновена планета? Че са прелитали с тежките си криле над мрачни планини и прозрачно-сини води? Да, те са странни същества. Загадъчни и капризни. Деликатни и предпазливи. Сякаш долетели от друга Вселена. Противоречиви са – искрено обожавани от някои и откровено неприятни за други. Със сигурност обаче са изключително популярни. Едва ли има култура някъде по света, със своите приказни легенди и древни местни народни поверия, без истории за дракони. И тези истории са все така живи и жизнени – от праисторически времена, та до днес. За дракони разказват още древните шумери, вавилонци и акади – в техните митове това необикновено, внушително с размерите си същество често е част от сътворението на света в резултат на стихийна, титанична битка. Известна е и дълбоката почит на китайските императори към дракона, олицетворяващ силата, върховенството, „ян“ (или мъжкото начало). В далечния изток драконът е символ на знание, мъдрост и късмет. На носа на всеки викингски кораб е „седнал“ дракон, пазител и закрилник срещу несломимата мощ на безбрежния океан.
А за легендата за смелостта на Свети Георги, побеждаващ в жестока и самоотвержена борба дракона (оня, същия змей от традиционните български легенди), изобщо не е нужно да споменавам. Няма европейска митология, която да не претендира за „собственост“ върху тази така популярна история… Макар че всеки има своята „версия“ на разказа (за Сан Жорди, покровител на Каталуния и почитан повсеместно от малки и големи, ви разказах тук), в общи линии тя е една и съща. А драконът, сякаш „съшит“ от частите на различни животни (макар най-често изобразяван като змия с криле), все така шества по света, изобразяван в хиляди скулптури, картини и декорации – върху фасади на сгради, кули, мостове, огради и крепостни стени, върху фонтани, врати и порти, върху щитове и гербове… И все така населява въображението на хората, запленени от импозантното му тяло, загадъчната му същност и приказното му могъщество.
Аз съм леко пристрастена, бих казала, към митовете и образа на драконите. Предполагам, заради една друга страст – към жанровете научна фантастика и фентъзи. „Погълнала“ съм толкова много литература от този тип, че драконите са част от усещането ми за света и неговата ирационалност. Обаче не знаех къде живеят… Къде обичат да се прибират вечер. Къде си почиват спокойно, необезпокоявани от човешка глъч, суета и припряност. Къде се чувстват най-добре, най „у дома си“ – независимо дали е мразовито зимно утро или кадифена юлска вечер. Къде се спотайват, когато искат да останат незабелязани. И най-накрая открих – в Барселона!
Търсейки още нещо – невидяно, любопитно, различно – за града, в който живея и който обикалям с неспирно удивление почти четири години, попаднах на статията „Барселона – градът на хилядата дракона“. Прочитайки я, въздъхнах с облекчение – тук са… Явно обичат този специален, привилегирован град и са го превърнали в уютен дом, в свое „пристанище“. Пристигнали са отдавна, още през XV век, заедно със средновековните митове, легенди и суеверия, и са се подслонили тук и там из града. И днес „надничат“ от решетки, корнизи и балкони, от прозорци и витражи, „пазят“ врати, „дебнат“ из-зад някой ъгъл… дракони всякакви – малки и големи, от камък, дърво, ковано желязо, керамика… с криле или без… пъстри или едноцветни, страховити или забавни…
За мен обаче остана по-сложното – да ги открия. Забавно, нали? Ама и голямо предизвикателство…
И така – предлагам ви да тръгваме на лов за дракони, и то не къде да е, а в Барселона!
Оказа се нелека задача. Можеш да обикаляш цял ден, докато главата ти се замае, светът започне да се върти, а вратът ти се схване изцяло от усилието да гледаш едновременно във всички посоки! Че и трябва да ги снимаш, иначе кой ще ти повярва:-)))
Драконът в парка Гюел
Ще започна с „главния дракон“, защото той заслужава първото място в историята – огромен, пъстър и безкрайно красив, сътворен от таланта на Гаудѝ в зашеметителния с великолепието си и нестандартния си облик El parque Güell (Паркът Гюел). За мен е по-скоро гигантски саламандър, но често се споменава за несъмнени препратки към легендата за Sant Jordi, покровител на Каталуния и за особената „привързаност“ на самия Гаудѝ към това великолепно създание. И така, нека бъде дракон! Покрит с уникална мозайка в морскосини и пясъчни нюанси (една от „визитките“ на великия архитект), той заема много представително място, разделяйки великолепното парадно стълбище на две части. Няма посетител на парка, който да не иска да го види отблизо, да го докосне… и дори да го прегърне, сигурна съм!
Драконът от La Rambla
Следващият известен дракон ще откриете на прословутата La Rambla– уникална улица, чиста есенция на барселонския дух и атмосфера, един от несъмнените символи на града. Разположен е на високо, върху Casa Bruno Cuadros (или по-известна като Къщата с чадърите), която се намира на № 82 и определено впечатлява с визията си. Самият дракон е страховит, с подобаващи размери и в същото време привлекателен – сигурна съм, че ще ви хареса „далекоизточното“ му излъчване. Отсреща е не по-малко прочутия пазар La Boquería. От площада със същото име (Pla de la Boquería, на каталунски) гледката си струва. Всъщност можете и да не го забележите в първия момент, но със сигурност вниманието ви ще привлекат хората с камери и телефони, които снимат – сигурен знак, че там нещо си заслужава да се види! И да, тогава ще останете очаровани – и от дракона, и от сградата – и ще се опитате да научите повече за мястото.
Ето я и историята: Къщата с чадърите в този си вид е на достолепната възраст 132 години. Построена е през 1858 г., но 30 години по-късно известният архитект Josep Vilaseca, автор на една от най-големите архитектурни забележителности на Барселона Arc del Triomf (Триумфалната арка), я „прекроява“ и реконструира изцяло за нуждите на търговията с чадъри (за дъжд и слънце), ветрила и бастуни на Bruno Cuadros. В очите на специалистите постройката си остава „странна птица“ заради архитектурната си еклектика. Счита се, че е една от последните, в която се преплитат японският и неоегипетският стилове (преди каталунският Модернизъм да превземе града) – ще видите как чудесно съжителстват фараонски колони и орнаменти с изящни традиционни японски рисунки. Но истинската „перла“ върху колоритната ѝ фасада е драконът, изработен от ковано желязо, носещ в лапите си уличния фенер и „украсен“ с рекламните символи на търговията, която е „охранявал“ – великолепно японско ветрило върху гърба и огромен чадър под лапите… Дааа, ето за това La Rambla е неповторима…
Драконите по Passeig de Gràcia
А сега да се преместим на Passeig de Gràcia, в най-забележителния отрязък на тази прочута с изящната си красота улица, наречен „Manzana de la discordia“ или „Ябълката на раздора“. Определено тук има игра на думи – на испански (castellano) „manzana“ означава както „ябълка“, така и „пресечка“. И така, в пресечката между улиците Aragó и Consell del Cent се извисяват 5-те от най-великолепните сгради – олицетворение на богатството на градската буржоазия от онази епоха, сътворени от тримата най-велики представители на Модернизма. Авангардни, престижни, смели експериментатори и същевременно подтиквани от една първокласна надпревара между свръхталанти, архитектите създават онзи облик на Passeig de Gràcia, който я превръща в една от най-известните улици в света!
В долния край на пресечката, на №35, се издига Casa Lleó Morera, чиито автор е Lluis Domènech i Montaner. Започвам оттук, защото това е любимият ми модернист (без изобщо да пренебрегвам необятния талант на Гаудѝ!), чиито талант, широта на мисълта и сила на въображението са „родили“ шедьоври като Двореца на каталунската музика (Palau de la música catalana) и Болницата на Светия кръст и Свети Павел (Hospital de la Santa Creu i Sant Pau) – най-големия модернистичен болничен комплекс в света! Разбирам защо драконите ревниво пазят входа на великолепната Casa Lleó Morera, застанали свирепо и нащрек под пищната аркада…
Продължавайки нагоре, само след минута-две достигате до №41 и се изправяте пред не по-малко поразителната с красотата си (макар и много различна!) Casa Amatller. Брилянтният ум на още един от „тримата велики“, а именно Josep Puig i Cadafalch, създава тази съвършена смесица от стиловете нео-готика и фламенко. Производители и търговци на шоколад, но заедно с това новатори, фотографи, пътешественици и ценители на изящното, членовете на фамилията Amatller са завещали на поколенията една прекрасна сграда, където и днес можете да опитате и да си купите изключителен като качество и вкус шоколад, все така ръчно изработван според стила и най-добрите традиции на прочутото семейство. Или да изпиете чаша гореща, ароматна шоколадова напитка в елегантното заведение, намиращо се в самия магазин. Но какво ви посреща на входа? Дракони, разбира се… Мотивът за битката на Sant Jordi, пронизал с копието си ужасяващия дракон, е пресъздаден изключително живо чрез скулптура със значителни размери, украсяваща асиметричния вход. Но не само това – скулптурни групи, изобразяващи причудливи цветя, човешки фигури и дракони са декорирали цялата долна част на фасадата.
И така, стигнахме до горния край на пресечката, където оставате просто стъписани, ако я виждате за първи път – неповторимото произведение на Гаудѝ, несравнимата с нищо къща Casa Batlló. Тук драконът (казват, най-големият в Барселона) е буквално „проснат“ на покрива и диханието му (заедно с липсата на ъгли в цялата сграда) създава онази подвижност и неуловимост на формите, които няма да срещнете никъде другаде! „Люспите“ върху кожата на чудовището, огрявана от яркото средиземноморско слънце, блестят във всички цветове на дъгата. Тялото му сякаш потръпва и се вълнува в предсмъртна агония, пронизано от точната ръка на героя. Приказката продължава… (Ако сте пропуснали емоционалния ми и доста подробен разказ за невероятната Casa Batlló, ще го намерите тук).
Драконът от бохемската и пъстра Gracia
Няма друг квартал като Gracia. Чарът му е неуловим, но ярко осезаем, присъствието му - уникално, а атмосферата - артистична и бохемска. Съвсем искрено бих го нарекла "Барселонският Монмартр". Та точно тук го открих - съвсем случайно и интуитивно - моят великолепен дракон. Стана ми много любим, защото е различен. Яркочервеното го прави атрактивен, а филигранната изработка на един от най-добрите барселонски майстори на ковано желязо Joan Balaciart му придава неповторимо изящество. Всъщност цялата порта на сградата е едно истинско бижу… Намира се на улица Pi i Margall №155, само на крачки от един от главните булеварди, великолепния Passeig de Sant Joan, свързващ Триумфалната арка с артистичния квартал Gracia. Бях толкова отнесена от красотата на „откритието“ си, че докато бродех по тротоара напред-назад да го снимам от всички възможни ъгли, се блъсках без да искам в хората и май ги предизвиках да се спрат и най-после да забележат край какво съкровище минават…
Драконът от Павилионите в имението Гюел
А сега, още едно произведение на Гаудѝ – дракон, и този път изработен от ковано желязо, но много по-сложен и трудно разгадаем като форма, малко футуристичен и същевременно мрачно-заплашителен като излъчване (за това допринася и наситено-кафявия му цвят). Сигурно се държи така, защото пази ревниво портата на Павилионите в имението Гюел (Los Pabellones de la Finca Güell) – група от прекрасно декорирани до последния детайл сгради от камък, заобиколени от красива градина; всъщност първата и не толкова известна творба на гения по поръчка на неговия меценат. Днес целият комплекс, издигнат в периода 1884 – 1887 г., намиращ се на Avenida de Pedralbes №7 (в крайния по ония времена квартал Pedralbes), е истинско бижу в архитектурното богатство на Барселона.
Дракони в сърцето на града
Драконите не свършват, нали? Следващите са повечко – настанили са се удобно върху стилните балкони на Casa Pia Batlló или гледат страховито от двете страни на внушителния входен портал. Модернистката сграда се намира на ключово и много „видимо“ място, в самия център на Барселона – на ъгъла на просторната, очарователна Rambla de Catalunya и главният булевард на града, пресичащ го открай-докрай – La Gran Vía de las Cortes Catalanas (известен просто като Gran Vía или Големият път). Изградена е в периода 1891-1896 година по проект на един от всепризнатите архитекти на каталунския Модернизъм Josep Vilaseca i Casanovas (онзи, нали си спомняте, с Триумфалната арка и Къщата с чадърите!) и изпъква с елегантните си форми и богатата си орнаментика, в която освен дракони присъстват пищни флорални мотиви и още куп фантастични и митологични същества.
Драконите от улица Casp
И още малко дракончета. Тези са мънички, но изглеждат доста свирепо. Като малките кученца са, които лаят с все сила, за да бъдат забелязани и да уверят всекиго колко са смели. Настанили са се на calle Casp №44, в съседство с великолепната, спираща дъха Casa Calvet (тя е на №48). Може би я охраняват от лоши очи и зли езици... Макар че тя едва ли се нуждае от това - гордата ѝ осанка и красотата ѝ са неоспорими, а присъствието ѝ тук - вечно...
Замъкът на трите дракона
Със сигурност ще си зададете следния въпрос: А къде спят онези дракони, по-едричките, за които няма място по врати, прозорци и балкони? Ама как къде – имат на разположение цял замък! Чисто техен, огромен, неприкосновен! Той така се и казва – Замъкът на трите дракона (El Castillo de los tres Dragones). Намира се в най-известния парк на Барселона, един от най-привлекателните и атрактивните (спираща дъха водна каскада, великолепно езеро, огромна статуя на мамут, изумрудено-зелени поляни, ярки олеандри) – това наистина е „зеленото сърце“ на града, парка Цитадела (el Parque de la Ciudadela). Самият замък е едно от първите произведения на Модернизма, издигнат тук като кафе-ресторант за фамозното Световното търговско изложение от 1888 г., което се провежда в Барселона. Негов автор е не безизвестният ви вече Lluís Domènech i Montaner, а съдбата му в течение на годините е дълга и сложна. Защо обаче замъкът е само за 3 дракона? Какво правят останалите пищни по размер екземпляри, които не могат да се пъхнат къде да е? И къде се приютяват??? Все още е загадка и за мен… Но ви обещавам да разбера!
Ще приключа дотук. За да не ви омръзнат и за да съхраня любопитството ви. За да поискате и още. Защото дракони има, уверявам ви. А ако дойдете в Барселона и ви се прииска да ги видите – обадете се, ще ги търсим заедно! Дори и да не намерим много, ще ни остане удоволствието от изключителните архитектурни шедьоври в стил Модернизъм - със или без дракони те са толкова красиви, така изпипани до съвършенство, до най-малките детайли, че спокойно бихте ги помислили за великолепни декори от филм-приказка… Насладата от пътешествието из града е гарантирана!
Comentarios