Тръгвайки към острова си спомних легендата как от искрящата морска пяна на неуморно разбиващите се в скалите вълни се ражда Афродита – богинята на плодородието, красотата и любовта. Древногръцките митове описват мястото и от векове се приема, че това е уединен залив край чудна скала, близо до град на име Пафос, на остров Кипър. Знаем, че Афродита била неповторима с вродените си чар и магнетизъм, най-прелестна и неустоима сред богините на Олимп, а красотата ѝ (наглед невинна!) пораждала периодично изневери, скандали и коварства по ония високи и недостъпни за простосмъртните места… Дори война, и то не коя да е, а Троянската! Красавицата не само обещала Хубавата Елена на Парис, но и разпалила в сърцето му неугасима страст към нея (е, за да притежава прословутата ябълка от чисто злато, е била готова да предложи безцеремонно всякакъв подкуп… и после невинният плод ей така получил грозното прозвище „ябълка на раздора“). Гърците обожавали богинята с фриволен характер и изграждали храмове в нейна чест, а хитрите римляни (не без нотка завист: "Ама как не се сетихме първи???") просто си я „откраднали“ от гордите елини като ѝ дали поетичното име Венера. Затварям очи и си представям ангелското лице и съвършената, блестяща като кадифе кожа на безсмъртната Венера на Ботичели в галерия Уфици… Изглежда обаче, стъпвайки с изящното си краче върху финия кипърски пясък, съблазнителката Афродита е оставила част от вълшебното си очарование на брега. Нямам друго обяснение за първичната, сякаш недокосната от човешка ръка природна красота на Кипър...
Истинско вълшебство е да кацнеш в най-южната точка на Европа именно през януари – кратко бягство от сивотата на краткия ден и зимния студ у нас и наслада от меката топлина и колорита на остров, който прелива от слънце, бугенвилии и сърдечно гостоприемство. Парче земя с изключително богато историческо минало. Земно кътче, отличаващо се с удивителни природни забележителности и невероятна гастрономия. Истински пъстър калейдоскоп от религии и езици, руини на древноримски и древногръцки монументи, византийски мозайки, безупречни плажове, останки от прастари църкви и съхранени средновековни манастири, заливи с уникални скални форми, вино и рибни изкушения. Морето тук е съвършено прозрачно, с един особен тюркоазено-син оттенък, който ми се струва почти недостижим (и който кара снимките от телефона ми да изглеждат абсолютно нереални). Този природен „уникат“ моята приятелка Еми нарече „кипърско синьо“ (Благодаря ти, Еми!) – не мога да открия по-точно наименование на нюанса на тукашната морска шир и затова ще продължа да го използвам. Проснат като гигантски гущер в най-югоизточната част на Средиземно море, островът е истински противоречив и непредсказуем (освен всичко казано дотук за него) – като човек, криещ стара, тъмна, малко неудобна тайна… или като тридневна мартенска прогноза. Накратко, Кипър е просто уникален.
Макар и част от Европейския съюз, островът е достатъчно далече, чисто географски, от континента – на 65 км от азиатския турски бряг и на около 100 км от Сирия и Ливан. Този къс земя е нещо като пространствен портал, свързващ Африка, Близкият Изток и Европа. Като казвам „Европейски съюз“ имам предвид основната, гръцка част от острова или т. нар. Гръцки Кипър. Защото, въпреки неговата „монолитност“, около една трета от територията му е заета от самопровъзгласилата се Турска Република Северен Кипър (TRNC за по-кратко). Фактически това е независима държава, но юридически е разпознаваема единствено от Република Турция и си остава и до днес абсолютно непризната от международната общност (ООН, ЕС и т.н.) – просто една окупирана територия с нееднозначна съдба.
Тази пресечна точка за пътешественика, тръгнал от Близкия Изток към страните от Средиземноморието или от Анадола към Северна Африка, е невероятна смесица от култури, езици, традиции и влияния. Но това не е единствената причина Кипър да бъде популярен. А той определено е такъв. За руснаците, които буквално са наводнили острова и за които казват, че са най-големите инвеститори тук (според официалните данни са поне 50 хиляди, но всеки 4-ма от 5 човека, които срещахме през 4-те дни в юго-източната част на Кипър, говореха руски). За украинците, за които 1000 и повече км на юг от войната изглеждат достатъчно безопасно и спокойно убежище. За англичаните, които се чувстват едновременно у дома си и безкрайно далеч от мъгливата, влажна и студена атмосфера на Острова. Те се разхождат видимо щастливи по фланелки и къси панталони през зимата (не забравяйте, Кипърска зима все пак, 18-21 градуса на сянка в края на януари). За останалите европейци, които вече са открили спасението от непривлекателните континентални температури по това време на годината. И, разбира се, за всички любители на „средиземноморския дух“ – онази чудна смесица от яркосиньо небе, вкусна храна, искрящо вино, дружелюбно море, великолепно слънце; безкрайни, чисти, с фин пясък плажове и много, много древна история…
След емоционалното въведение малко любопитни факти и полезни съвети (но бъдете сигурни, че отново да ви върна към емоциите от видяното и преживяното). Искрено се надявам, че ще улеснят престоя ви там и ще го направят по-безпроблемен и дори по-забавен:
- Въпросът с произхода на името на острова (на гръцки: Κύπρος) е леко спорен. Общоприетото обяснение е свързано с кипарисите (латинското им наименование е Cupressus) – много разпространени иглолистни дървета, чиито стройни, тъмнозелени корони са характерна част от пейзажа не само на Кипър, но и на цялото Средиземноморие. Втората версия обаче ми изглежда много по-логична – тя свързва името на острова с изключително богатите му залежи от медна руда (на латински Cuprum – мед), с които е прочут още от древността.
- На острова не живеят просто „кипърци“ – те винаги са кипърски гърци или кипърски турци. И, разбира се, безкрайно се гордеят със своя остров. Те са дружелюбни, открити, изключително любезни с туристите и готови да помогнат при нужда.
- Говорените тук езици, освен гръцки и турски, са английски и руски. Англичаните и руснаците оформят двете най-големи емигрантски общности в Кипър. Както споменах, руснаците са най-големите инвеститори на острова в последните 20 години и затова не се учудвайте от масовите надписи на магазините, менютата и обявите на руски език.
- Ако пътувате от Варна, удобният полет (имам предвид нискотарифната WizzAir) е до Ларнака, докато от София директните полети са на WizzAir, също до Ларнака, и на Ryanair до Пафос. Двете летища са доста отдалечени – Кипър съвсем не е малък остров; всъщност е третият по големина в Средиземно море, като в класацията му водят само Сицилия и Сардиния. Това до голяма степен предопределя предварително коя част от острова ще си изберете да видите за няколко дни (освен ако не искате да препускате навсякъде за краткото време, което сте си определили за пътуването, но не бих го препоръчала като разумно, при условие, че искате и да се насладите на видяното).
- При кацане в късен час, какъвто е полетът от Варна, трябва да използвате удобен (и добър като цена) начин за придвижване до хотела. Въпреки, че автобусният транспорт е истинска мечта за нас, българите – бърз, комфортен, евтин и точен – той не пътува толкова до късно. Ако сте наели кола – всичко е ОК. В противен случай ви трябва алтернатива, а таксито определено не е най-изгодната. Препоръчвам ви https://www.shuttledirect.com/en/ - цената е наполовина от тази на таксито, а обслужването – превъзходно.
- Движението е вляво – истински ужас за нас, „стандартните“ европейци. Все пак да не забравяме, че английската корона е владяла Кипър цели 82 години (чак до 1960 г., края на пълния разпад на колониалния свят), като и до днес 2% от територията му си остава британска и това са двете военни бази Акротири и Декелия. Между другото, в Акротири се намира най-южната географска точка на Европейския съюз, а в централната планинска част на острова е най-южният европейски ски-курорт! Но да не се отклонявам – бъдете нащрек и се оглеждайте внимателно, когато пресичате! Внимавайте още повече, когато чакате автобус на спирката. Не за друго – просто може да се окажете на другия тротоар, погрешния. А ако сте шофьор – само вие си знаете…
- Контактите (електрическите имам предвид, не персоналните:-) са също английски, т. е. абсолютно странни за нас (стандарт тип G). Един съвет – ако нямате съответния адаптер и нямате намерение да влагате средства, за да си го купите преди да отпътувате, свържете се с хотела и попитайте дали ще ви предоставят такъв (нашият хотел ни предостави 2 броя любезно и безплатно след предварително запитване). Ако възникне проблем, имайте предвид, че подобни адаптери се продават в почти всички местни магазини и струват 2 евро. Въпросът е първата вечер да можете да заредите телефоните си.
- В Кипър престъпност почти няма. Чувствайте се изключително спокойни и уверени да отидете където искате, по което и да е време на деня, дори да пътувате сами.
- Вземете си международния паспорт – много ще улесни придвижването ви, макар че можете да отидете навсякъде, дори в турската част от острова, само с лична карта.
- Ако ви потрябва банка – имайте предвид, че в Кипър банковите офиси са отворени само до 13:30 на обяд!
- Януари е най-студеният и дъждовен месец на острова – със средни температури 10-14 градуса и валежи в около половината от дните. Ние имахме късмета да се радваме на 18°-21° през деня и невероятно слънце в последните дни на месеца. Дори през януари по обед може да се отиде на плаж; температурата на водата е 15°-17° и много хора се къпят спокойно. За местните обаче това си е зима и те са добре облечени.
- През миналата година над 65 плажа на острова са били притежатели на отличието „Син флаг“ заради безупречната си чистота и перфектно обслужване. Всички плажове са общински и съответно абсолютно безплатни.
- Като цяло Кипър се слави с най-мекия и здравословен климат в Европа (а и с един от най-добрите в света!). Изцяло слънчевите дни тук са не по-малко от 320 годишно, валежите напоследък намаляват (обикновено са през декември и януари, когато в планината Троодос дори може да се види сняг, а по северните склонове на Олимп да се карат ски); лятото продължава от май до октомври и е много сухо, слънчево и горещо.
- В Кипър няма платени пътища, а магистралите и първокласната пътна мрежа са безупречно развити и с отлично качество. Общественият транспорт е чист, точен и евтин (за пример: билетът от Агия Напа до съседния курортен и исторически град Паралимни бе 1,50 Евро; от Агия Напа до Ларнака, което е около 55 км, билетът струва 4,00 Евро, толкова е и от центъра на Ларнака до летището).
- Никозия (Λευκωσία, Лефкосия на гръцки) е общата столица, разделена от т. нар. „зелена линия“ (демилитаризирана зона, поддържана от ООН), превръщайки почти 300-хилядният град в два различни в религиозно и културно отношение свята. Този факт му придава и една уникална характеристика – Никозия остава последната разделена столица в света.
- Кипърските гърци слушат гръцкия химн и за тях това е изключителен повод за гордост. Те винаги са се чувствали част от Стара Гърция. Кипърските турци… да ви казвам ли какво слушат? Турският химн, разбира се. И така – един остров, две държави, два химна. Логично или … парадоксално?
И сега – какво от този невероятен остров видяхме за 4 дни, кацайки на летището край южния град Ларнака (това са моите лични впечатления и препоръки към всички вас):
Агия Напа
Агия Напа (на гръцки: Αγία Νάπα, Агиа Напа; на турски: Aya Napa, Ая Напа) е един от най-известните кипърски курортни градове, славещ се с чудесни плажове (категорично признати сред най-красивите и чисти по цялото Средиземноморие), превъзходна атмосфера, атрактивен и бляскав нощен живот и наличие на достатъчно интересни забавления – сърф, гмуркане, луна-парк, плажни приключения, подводни екскурзии, музеи, какви ли не фестивали. И невероятни природни красоти, разбира се. А също и много история. А и много барове и дискотеки. Не напразно курортът често е наричан втората Ибиса. А всъщност преди да се превърне в парти-центърът на Кипър, Агия Напа е бил малко рибарско селце, сгушено около прастар манастир и заобиколено от гъсти вековни гори. Чудно място, където сякаш времето е било спряло, притихнало от суровото величие на скалите и красотата на заливите, без да смее да докосне това свято кътче…
Агия Напа ни посрещна в края на ягуари с невероятно синьо небе, меко слънце и грабващи окото бугенвилии и хибискуси, разцъфтели в най-ярки цветове. Всъщност, много спокойна и тиха извън сезона. Да, много от заведенията не работят, също и част от магазините и атракциите, но има от всичко предостатъчно. А това, да видиш уникалните плажове почти безлюдни, непокътнати, докосвани единствено от свежия морски вятър и да се разходиш по крайбрежните алеи, създадени сякаш само за теб, е просто безценно. И, да, изобщо не е пусто, туристи има, но са пренебрежимо малко. Освен това градът е свързан с автобусен транспорт с всички по-големи и по-малки градове и курорти на острова. Винаги можете да задоволите любопитството си и да откриете какво още се крие наоколо, като разнообразите дните (и нощите) си. В Агия Напа се намира най-големият в Кипър аквапарк, Water World Waterpak, с атракции, чиито имена са явни препратки към любимата ми древногръцка митология като Падането на Икар, Лабиринтът на Минотавъра или Гмуркането на Аполон. В пясъчна ивица само на 200 метра от брега, под водата край един от най-красивите европейски плажове, през лятото на 2021 г. бе открит първият в Средиземноморието Музей на подводната скулптура /MUSAN, Museum of Underwater Sculpture Ayia Napa/, при това в присъствието на автора му – световноизвестният британски творец Джейсън деКейрес Тейлър, скулптор, автор на поредица подводни инсталации, страстен еколог и професионален подводен фотограф. 93 изумителни скулптури, голяма част под формата на дървета, а останалите имитиращи изящни природни образувания, са разположени на дълбочина от 6 до 10 метра (достъпни са с водолазен костюм или маска и шнорхел) в кристално-прозрачните морски води на Агия Напа. Материалите за изработката им са неръждаема стомана и PH-неутрален цимент, т. е. всичко е еко, чисто и природосъобразно. Разбира се и Аквапаркът, и Подводният Музей са летни атракции и януари не е най-подходящият момент за тях. Това е малкото неудобство да пътуваш извън сезона… но предимствата са скъпоценни.
Дори през кипърската зима не пропускайте плажовете, чиято красота е непреходна и със сигурност ще ги видите в непозната, дори неочаквана светлина:
Nissi beach или плажът Нисси – един от най-удивителните средиземноморски плажове, на който съм била. Водата е кристално-чиста, светло-зелена. Вятърът през януари – свеж, малко по-интензивен от обичайното, създаващ усещането за първична, стихийна красота. Пясъкът – бял и кадифено-мек, прилича на фино пресято брашно или по-скоро на пудра захар, току-що приготвена за поръсване на празничен сладкиш. Малко островче с вид на декор от приключенски филм допълва пейзажа. Свързва се с брега чрез тясна пясъчна ивица, която периодично се залива ту отляво, ту отдясно от вълни, породени от нестихващия морски пулс. Обръщаш се, а от стъпките ти вече няма и следа. Вълшебно място…
Още плажове, които не са за пропускане, всеки един различен, със своя собствена красота – по-малък или по-обширен, по-открит или уютно закътан между причудливите скали в южната част на острова: като Катсарка, Ланда, Батия и Макронисос на запад (в посока Ларнака) или Пантаху, Глики Неру и Аммос Камбури на изток. Когато тръгнете в източна посока, към фара на нос Кабо Греко (част от едноименния Природен парк), ще стигнете до една от най-забележителните природни прелести на Кипър – уникалната скална арка, наречена Мостът на влюбените. Всичко тук е дело на могъщите стихии на слънцето, вятъра и водата, които с невидими пръсти са оформили тези причудливи скални образувания. Не само каменният мост е невероятно място – там и Средиземно море придобива този неповторим сапфирено-нефритен, „кипърско-син“ цвят, от който не можеш да откъснеш очи. Между плажовете има участъци с високи, отвесни скали, които много наподобяват скалите край нос Калиакра. Под тях се крият интригуващи пещери, до които през активния сезон се организират ежедневни круизи с малки корабчета.
Полезно: До скалната арка можете да стигнете пеша – от центъра на Агия Напа са малко повече от 2 км, а от пристанището е още по-близо, но отначало ще трябва да повървите по пясъка (но пък от там и пейзажите са много по-красиви). След това, непосредствено от плажа Глики Неру, ще излезете на широка панорамна, отлично поддържана крайбрежна пътека, която продължава още няколко километра на изток, следвайки живописно извивките на брега. А Мостът на влюбените, оказа се, е любимо място за фотосесии не само на туристите, но и на мнозина от местните жители.
В центъра на Агия Напа, точно до главния площад, се намира една изключителна архитектурна забележителност, която обаче за жалост в момента не е отворена за посетители, тъй като там по проект ще бъде изграден Исторически музей. Това е Манастирът на Агия Напа, историческото и религиозно сърце на града, мястото дало име преди столетия на малкото селце (Агия Напа означава „Свещена гора“). Точната възраст на манастира не е съвсем ясна, а самият той е дострояван и разширяван през няколко исторически етапа: Средновизантийски, Период на кръстоносните походи, Венециански и Османски. Последният добавя голям централен фонтан, мелница и пристройка с просторна галерия от арки. Една от легендите разказва как един от малкото обитатели на това място в ония далечни времена, вървейки през гъстата, почти непроходима гора, вижда светлина, излизаща от входа на една от многобройните пещери. Когато влиза навътре, открива сияеща икона на Пресветата божия майка, която после наричат Панагия Напа (Богородица на горите). Историци и изследователи смятат, че това се е случило във Византийския период на владение на острова (IX-X век), а самата икона е скрита в пещерата и съхранена по чудо по време на т. нар. Иконоборство (VII-VIII век). Пред манастира, на крачка от централния градски площад, расте вековен чинар с внушителни размери, чиято възраст се определя на не по-малко от 600 години.
Полезно: Агия Напа е отлично решение за това къде да се нощува извън сезона (допускам, че от май до октомври цените са в пъти по-високи). В River View Boutique Apts се насладихме на безупречно чист, с отлично местоположение малък апартамент на цена от 11 Евро на човек за вечер. Препоръчвам ви го без никакво съмнение. Градският площад е мястото, на което е задължително да си направите снимка до известния монумент „Обичам Агия Напа“. Пред него, на тротоарите от двете страни на пътя, са главните автобусни спирки, откъдето тръгват всички автобуси за ключовите градове и курорти на Кипър – от близките Протарас и Паралимни до Ларнака, Лимасол, Никозия и Пафос. Освен това градският площад е мястото, където се провеждат всички местни масови културни събития; има постоянна сцена за концерти и фестивали, а те никак не са малко през годината.
ФАМАГУСТА
„… И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста…“
Беше много отдавна, когато за пръв път от стиховете на Вапцаров научих за Фамагуста. В думата имаше нещо вълшебно, повтарях си я заради удоволствието да я произнасям – звучеше като източно заклинание… А самата Фамагуста изобщо не можех да си я представя. Във въображението ми изникваше чуден град с бляскави дворци, а над него черно, дълбоко, меко като кадифе небе, гъсто обсипано с безброй звезди, всяка от които огромна и ярка.
Е, видях я с очите си. И изобщо не беше градът от тийнейджърските ми фантазии. Най-голямото пристанище на Кипър и административен център на едноименната област, хилядолетната столица, космополитна и богата, блестящият луксозен курорт със световна слава след 60-те години на миналия век, 36-вековният Αμμόχωστος (Аммо́хостос) с необикновената си, пълна с превратности история, кръстопът на три континента… Всичко това днес го няма. Фамагуста (или Gazimağusa на турски) вече е част от самопровъзгласилата се, непризната от никого Северно-кипърска турска република. За да стигнеш до града, трябва да пресечеш охраняваната от войници с оръжие бариера, и то само след щателна проверка на личните ти документи (за предпочитане международния ти паспорт, макар че вече може и с лична карта). Попадаш в друг свят. Ограден с телена ограда. Сив и прашен. Унил. Нямам други думи за него. Изведнъж изчезва покритието на мобилния ти телефон (вече не си в ЕС). Часът се сменя (в тази част на острова Турция на променя лятното часово време и през зимата Северен Кипър е с час напред спрямо гръцката част на острова). Всички надписи край пътя стават на турски, имената на улиците също. Старият град, затворен зад внушителните крепостни стани от византийски времена, все още пази непреходни следи от минало величие. Там се говори само на турски – обитаван е от кипърски турци и от преселени от континентална Турция жители. Но определено не ми изглеждаха щастливи. Катедралата, изключителен шедьовър на френското готическо изкуство, отдавна е превърната в джамията Lala Mustafa Pasha Mosque – изглежда като обезглавена без изящните си кръстове, а в най-високата и част, като грозен израстък, стърчи минаре. Това е уникално архитектурно творение, чиито строеж започва през 1298 г. и което е изградено в стил "Reyonnant", доста различен от класическата готика и изключително рядко срещан извън пределите на Франция. Днес от вътре са премахнати всички християнски символи, всички икони, фрески, стъклописи и картини. А от десетките прекрасни средновековни православни храмове, пръснати из Стария град, са останали само руини, оставени на произвола на природните стихии. Над каменните стени, натежали от векове история, наднича самотно яркото средиземноморско слънце...
А великолепният квартал Вароша – символ на лукс, комфорт и престиж, съперничещ на най-бляскавите курорти по цялото Средиземноморие, преливащ от казина и многозвезден разкош – изведнъж се превръща в град-призрак. За броени дни през юли 1974 г., с идването на турските войски, над 40-те хиляди обитатели на града е трябвало да изчезнат от там, бягайки само с дрехите на гърба си. Вярвали са, че с подкрепата на ООН конфликтът скоро ще се разреши по мирен път. След 48 години едва ли се е запазила и капка от подобна сляпа надежда. Днес Вароша е наречен „призрачен град“. Лъскавите едновремешни хотели са се превърнали в жалки останки от порутени бетонни стени, от които стърчи грозна ръждясала арматура. Всички сгради вече си приличат, безлики и безцветни. Останали са само нюансите на сивото, само тук-там като избеляло цветно петно се забелязват олющени бели столове в изящен виенски стил или бледорозови стени на великолепно хотелско фоайе… Многогодишни бурени, високи колкото дървета, са завзели всяко свободно пространство. Зад телената ограда, на чиито вход стои чинно турската охрана и те гледа подозрително, вече можеш да се разходиш по наскоро асфалтирани алеи… все едно си в странен резерват. До преди няколко години турските власти забраняваха посещението на Вароша и туристите правеха скришом по някоя снимка, заплашени от реални арести и глоби. Днес могат да го направят свободно… но като че ли вече са изгубили желание. Аз самата крачех безмълвно, взирах се в слепите лица на сградите и си представях миналия бляскав разкош, скрит зад изкривените рамки на прозорците на хотел Хилтън, или зад избелялата и разкъсана от вятъра изящна завеса, развяваща се от прозореца на кафене във френски стил… и размишлявах. Така и не проумях смисъла на това да показваш на посетителите подобна разруха, свидетелство на почти половинвековно упорито безумие. Но от друга страна, както каза Еми, е поучително да я видиш… Всъщност има и нотка на оптимизъм – небето е в същия чуден син цвят, морето – бистро като сълза, а плажовете – покрити с фин, чист бледожълт пясък. Надявам се да дочакат туристите, а те, безгрижни и нетърпеливи, да се гмурнат в красотата и безвремието на това място.
Саламис
Да посетиш един уникално съхранен, прастар град като древния Саламис е като да бъдеш част от жив урок по история. Или като участник във филм от ранга на „Троя“ или „Александър“. Очакваш героите да изскочат иззад масивните, великолепно запазени мраморни колони и да изиграят повторно, но със същата страст и отдаденост автентичните събития… Както през XI век пр. н. е, когато ахейските гърци навлизат в известния вече с медните си залежи Кипър, за да завладеят тази плодородна долина и да основат на устието на река Pedieos, само на няколко километра от Фамагуста, древния Σαλαμίνα (или Саламина, по-късно наречен Саламин). Или както през VI век пр. н. е., когато политическото влияние на града-държава рязко нараства и тук са изсечени първите кипърски монети с надписи на уникален местен език, останал неразгадан и до днес. Историците смятат, че Саламис е изиграл изключително важна роля в гръцката експанзия на Изток, подпомагайки създаването на колониите в Мала Азия и Сирия. Той изживява периоди на възходи и падения, попада под властта на елини, египтяни, асирийци, римляни, венецианци, генуезци, османски турци… но все пак цели 1500 години съумява да бъде център на политическия и икономически живот на острова. През I-ви век от н.е. градът е блестящ и величествен мегаполис, наброяващ цели 200 хиляди жители!
Това, което поразява днес, са две неща – мащабите на античното строителство и степента на съхранение на хилядолетните руини, запазили голяма част от блясъка и великолепието на града. Размерите му съответстват на размаха на древните архитекти, а това, че всичко е запазено отлично има своето обяснение – основните археологически обекти са прекарали доста векове, добре съхранени под дебел слой пясък, и са открити едва към средата на миналия век. За съжаление след 1974 г. с турската инвазия всяка проучвателна дейност спира… И ако на повечето картички с изгледи от Кипър присъстват респектиращи с размерите и красотата си мраморни колони – то това е древният „гимназиум“ в Саламис. Не, не е била местната гимназия, където младите жители на града са усвоявали разни полезни знания. Гимназиумите са били открити или закрити пространства за физически упражнения и духовно усъвършенстване – място, където мъжката част от населението упражнявала телата си, подготвяйки се за традиционните борби и състезания, но също така водела задълбочени философски спорове. И, да, да не забравя – правели всичко това съвършено голи (нищо необичайно за ония времена), та от там идва и името на този „фитнес-център“. На гръцки γυμνός [gymnos] означава „гол“. Въпреки множеството исторически пластове, прозиращи от тъканта на различните периоди, това което се разкрива пред нас днес, е античният Саламис от Римската епоха. Той е удивителен не само с размерите си – в града се намират най-мащабните древни обществени бани в Европа като водата за тях е идвала по дълъг цели 60 км акведукт, съхранявала се е в гигантски резервоар, а системата за отоплението ѝ с горещ въздух е просто уникална. Тук е бил разположен и един от най-големите по Източното Средиземноморие амфитеатър, побиращ 15 хил. зрители. Толкова е автентичен и въздействащ с внушителната си осанка! И още нещо любопитно, което ни разказа нашата лъчезарна и сладкодумна екскурзоводка Елени: на територията на Саламис (вече бяхме забелязали този странен факт) има множество великолепни древноримски мраморни статуи, но без глави, а самите глави изглеждат като да са били отрязани! Ето и обяснението – с всяка смяна на императора в Римската империя е трябвало във всяко нейно кътче по най-бързия начин да заменят старата, вече неактуална имперска статуя с нова, изобразяваща току-що встъпилия в длъжност владетел. В един момент обаче смените по политическите върхове доста зачестили, а изработката на статуя с подобен размер определено си е трудоемко занимание. И започнали да сменят само главите на статуите… Какво толкова, и без това от раменете надолу всички императори изглеждали еднакво в дългите си тоги! А и все трябва да има известно предимство в това да живееш в покрайнините на Империята, нали? Като се замислиш, кой ли ще дойде на хиляди километри да оглежда под лупа детайлите на всяка статуя???
Манастирът на Свети Варнава
Само на крачка от древния Саламис се издига манастир в традиционен византийски стил, превърнал се не само в емблема на острова, но и в място за искрена молитва и поклонение. Едва ли има по-почитано религиозно средище по тия места, защото това е храмът, носещ името на Свети Варнава (или Барнаба) – светецът-покровител на Кипър. Легендите разказват, че Свети Варнава се родил в Саламис и живял по времето на Христос, нашият Спасител. След като учил в Йерусалим и стигнал до Рим и Милано в изпълнение на духовните си мисии, се завърнал, просветен и просветлен, за да разпространи християнството по целия остров. Според легендата „небесният закрилник на Кипър“ видял с очите си чудесата, сътворени от Божия син и дълбоко в сърцето си решил да го последва. Единствено на апостол Варнава Кипър дължи християнската вяра, той става и първият архиепископ на Саламис. Но и него го сполетява съдбата на повечето ранно-християнски мъченици – убит е с камъни от своите врагове. Никой не е пророк в собствената си страна…
Повече от 40 години манастирът не е действащ. Обявен е от властите за музей, но фактът, че се намира на турска територия, вече го превръща в едно обречено място – отвътре стените са потъмнели и се лющят, богатата колекция от позлатени икони, повечето от XVIII-ти век, е поизгубила изяществото си и цялата му неповторима красота е на път да бъде заличена от безмилостния ход на времето. Не пропускайте да го посетите, ако сте на острова – фреските във вътрешността му са уникални, датират от XII-XV-ти век, а олтарът все още излъчва някакъв достолепен, автентичен блясък, който въздейства. И докато се наслаждавате на тишината и спокойствието, които изпълват това божествено място, седнете под слънцето в манастирския двор и си вземете чаша сок от прясно изцеден нар – има незабравим вкус!
Полезно: Трудно (да не кажа невъзможно) е да посетите Фамагуста, Саламис и манастира на Св. Варнава с обществен транспорт. Особено пък за един ден. Можете да го направите с кола под наем или с еднодневна екскурзия от Агия Напа. Ако ще разчитате на обществен транспорт за пребиваването си на острова, тогава можете да разчитате и на https://www.viator.com/ за една отлично организирана, определено запомняща се екскурзия. Елени, нашата екскурзоводка, и Костас, нашият шофьор бяха безупречни. От тръгването от Агия Напа в предварително обявеното време, до връщането ни на точното място, в точния час.
Паралимни
Паралимни (на гръцки: Παραλίμνι) означава „в езерото“. Исторически градът е възникнал край плитко, обширно езеро, което се пълни с вода само през зимата. Виновни за това са предимно климатичните условия – сухото, горещо, продължаващо 9 месеца лято. Няма да го намерите в ярките реклами за Кипър, нито ще срещнете тълпи от туристи, които обикалят нагоре-надолу, за да правят безброй снимки на местните забележителности. Не защото забележителностите ги няма, просто Паралимни е едно оживено, но уютно градче, съхранило грижливо прекрасни късчета от минали векове, чиито център (административен и исторически) се намира на около 35 мин. пеша от морския бряг. Пътуването от Агия Напа ни отне около 20 мин. и беше плод на едно спонтанно решение да видим още нещо из околностите. Бяхме обиколили площада, поседяхме под стария чинар, надникнахме през процепите в манастира, разочаровани, че не можем да влезем… и решихме да поемем нанякъде, ама да не е много далеч. Автобусите към Паралимни са на много малки интервали (под 30 мин.), а цената на билета е 1,50 Евро. По пътя забелязах обширни ниви с червеникава пръст, за която ни бяха разказали вече, че е идеалната почва за отглеждане на прочутите кипърски картофи. Явно земеделието е било проспериращ и основен поминък преди туризмът да „превземе“ града (в близост е известният курорт Протарас с чудни плажове и бистросини води). А ето и впечатленията ми от Паралимни. Най-напред – градът изобщо не изглежда толкова малък, в работния ден си беше доста оживен, а движението – интензивно. Забелязах, че доста от европейските хранителни вериги са изградили тук супермаркети, има многобройни магазини, кафенета и ресторанти. Предполагам, през лятото е истинско стълпотворение. Какво все пак си заслужава да видите за един предобед? Забележителни са църквите в центъра: две различни, от различни епохи, но носещи едно и също име: Св. Георги Победоносец. Невероятен контраст. Старата бе затворена, но новата е изключително красиво изографисана и блестяща, отвътре и отвън. След това обаче попаднахме на истински шедьовър, който можеше и да пропуснем: едно съкровище от XIII-ти век, в традиционен, ортодоксален гръцки стил или Църквата на Света Ана. Това е автентичното ѝ име и е била посветена на майката на света Богородица, а по-късно са я нарекли на самата Божия майка или Църква на Света Богородица. Най-мъничката църква в Паралимни, но уникална, може би е единствена в цял Кипър! Обиколихме я отвън с огромен интерес, чудейки се къде е входа ѝ (задължително искахме да влезем), защото изглеждаше толкова стара и излъчваше една особена приветливост с миниатюрните си размери и явната си автентичност. Тогава от ниска, овехтяла метална врата внезапно се показа възрастен човек и ни покани с усмивка. Спонтанно, струва ми се, ни проговори на руски, някак усетил, че ще го разберем. Оказа се стопанинът на този невероятен храм, грузински свещеник, който с почти извинителен тон ни каза: „Нали знаете, нашето поколение трябваше задължително да говори руски.“ Разказа ни интересни неща за себе си и църквата: че е учил в руско духовно училище, че всичко в храма е оригинално, единствено по рода си и по тази причина – безценно. Сподели с болка, че фреските по стените, на стотици години, се ронят и изчезват лека-полека заради неразбирателството между експертите-историци – дали да се реставрират с риск да не изглеждат вече автентични, или да се оставят на милостта на времето. Беше не просто любезен по задължение, мисля, че приемаше своето място като свещен дълг и лична отговорност, грижейки се с отдаденост за този рядък храм.
Преди да поемем наобратно, пихме чудесно кафе в оживено кафене близо до центъра, където доста млади хора прекарваха времето си (явно без работа в момента, очаквайки началото на туристическия сезон), разговаряйки, смеейки се и забавлявайки се по типичния тук начин – с оспорвана и шумна игра на табла!
Ларнака
Последните часове от всяко пътуване обикновено са леко тъжни. Заради раздялата с още едно райско кътче от нашата планета. Но все пак ни оставаше цял един ден (поради много късния полет) от приключението, наречено Кипър. Ларнака е един от най-известните градове на острова, третият по големина и второто по размери и значимост пристанище. Той е и най-старият град в Кипър. Откритите археологически находки свидетелстват, че тук е имало селище преди цели 9000 години! Явно заради факта, че по тези земи са оставили своя отпечатък толкова епохи, народи, империи, тук продължават да изравят артефакти, които удивляват. Техни „автори“ са гърци, перси, римляни, византийци, французи, отомански турци… А колко ли още тайни се крият под земята? Ларнака е хармонично съчетание от древно и модерно, от история и живо настояще – старинни църкви и джамии и овехтели сгради съжителстват перфектно с модерни магазини, с красиви съвременни хотели и популярни крайбрежни ресторанти.
Полезно: Заради удобното и близко летище (то е и най-голямото и натоварено в страната) Ларнака е чудесна отправна точка за всяка обиколка на острова. Главната автобусна спирка на града (за всички направления, вкл. Larnaca International Airport, за пристигащи и отпътуващи), се намира на крайбрежния булевард Финикудес, на едноименния плаж и на няколко минутки от центъра. Ако сте пристигнали от сутринта с багажа си, (току-що кацнали или готови за отпътуване) и ви очаква цял ден обикаляне, не се колебайте да използвате услугите на https://www.stowyourbags.com/en/shop/cyprus-larnaca/finikoudes-beach-bus-stop/. Намира се само на 2 мин. от централната автобусна спирка (респективно и от плажа). Можете да резервирате онлайн своето шкафче предварително (малко или голямо, според нуждите ви) и да заплатите на място с карта или в брой.
Какво видяхме през този пъстър и интересен ден в Ларнака?
Крепостта на Ларнака – стара и достолепна с възрастта си от цели 8 века. Днешният ѝ вид дължим на османските турци, които я укрепват и разширяват през 1625 г., след което я използват като основно съоръжение за защита на града. В кулата, на неголяма площ, се намира малък исторически музей с интересни автентични фотографии и ценни предмети от античността до XX век. Крепостта винаги е служела за отбрана, но по времето на Британското владичество над острова (1878-1960) за известно време е била затвор. От високите ѝ кули се открива прекрасна гледка към булеварда и плажа Финикудес.
Плажът Финикудес – заедно с крайбрежната алея той определено е един от най-разпознаваемите символи на града, а защо не и на Кипър! Дълъг, обширен, в единия му край е огромното пристанище, а в другия – старата крепост. Името му идва от редиците малки палми, засадени от двете страни на пътя преди години. Е, днес палмите са пораснали доста и са достигнали внушителни размери, но името остава неизменно. И денем, и вечер, мястото си струва да бъде обходено няколко пъти. Пясъкът има особен, тъмно сиво-кафяв цвят, а самият плаж създава усещане за простор, за необятност заради огромните си размери и неспирния ход на вълните, разбиващи се в ниския, равен бряг. През лятото е най-посещавания плаж на Ларнака заради удобното си местоположение, красивите морски гледки и големината си.
Прочутото Солено езеро на Ларнака е природен резерват и през меката зима в топлите му плитки води лесно могат да се наблюдават големи стада розово фламинго и патици. През лятото пресъхва напълно и се покрива с фина, блестяща коричка кристална сол. Намира се на около 30 мин. пеша от центъра на града и ние, буквално препускайки нататък, очаквахме с нетърпение някакви невиждани гледки. Е, фламингото си бяха там, немалко на брой, но се отдалечиха дотолкова, че изглеждаха като малки точици, които отвреме-навреме се удължаваха, когато птиците изваждаха глави от водата (където упорито крачеха, търсейки обяда си) и проточваха шии да се огледат. Определено за заснемането им има нужда от специализирана техника. Иначе за всяка снимка с неясен сиво-син фон, обсипана с малки точки тук и там спокойно може да се каже, че е снимка на фламинго! Сложих ви една снимка по-долу, за да не помислите, че си въобразявам😊. Иначе мястото е чудесно за разходка, а преди да се стигне езерото се минава край красиви църкви и през много добре поддържан и прохладен градски парк. Беше много горещо, седяхме върху омърлушени, препечени от слънцето вечно-зелени средиземноморски храсти в съзерцание на езерото… и ни се искаше да си бяхме взели поне джапанки…
Турският квартал – място, което на пръв поглед изглежда в лек упадък, но същевременно е много автентично, пъстро и неповторимо с атмосферата си. Кварталът започва буквално от крайбрежната алея и навлиза с тесни улички навътре. Осеян е с малки магазинчета за сувенири, ателиета, работилнички за керамика, кафенета и малки таверни с масички на тротоара, предлагащи автентична местна кухня. Къщите са видимо стари, с варосани стени и дървени рамки и врати, боядисани в ярки цветове, но вече леко поизбелели от безмилостното средиземноморско слънце.
Църквата Свети Лазар (Агиос Лазарос) безспорно е един от най-ярките символи на Ларнака и най-важният християнски храм за местните жители. Легендата разказва как след като бил вдигнат от гроба и възкресен от Исус Христос, праведният Лазар живял още 30 години на остров Кипър, в днешна Ларнака, където бил ръкоположен за епископ от самия апостол Варнава. Свети Лазар бил водач на християнската общност в града и ревностен разпространител на вярата. Според преданието, след втората си смърт е погребан на мястото, където днес се издига православния храм, носещ името му.
Какво да опитате от изкусителната гастрономия на Кипър?
Разбира се, на първо място, прочутото сирене Халуми, меко и ароматно, добре изпечено на грил, в комбинация с хумус и тцадзики и непременно с прясно препечен хляб (тънки вкусни питки като нашите пърленки с чеснов вкус). Не пропускайте да добавите към предястието или основното ястие чаша от прочутото кипърско вино – независимо дали по вкуса ви е бяло, розе или червено, от всяко едно ще откриете неповторими вкусове и ухания. Ако ви изкушава сладкото – то екмек катаифи (εκμέκ κανταΐφι на гръцки) е за вас, един невероятен сладкиш, направен от фин сладък кадаиф, лек жълт яйчен крем (като крем Брюле) и пухкава сметана. Дори ни го предложиха в по-лек, диетичен вариант – вместо със захар, със стевия. Вкусът му определено не беше пострадал от това! Опитахме го в малка, но много елегантна сладкарница с домашно приготвени вкуснотии, с неустоима гледка към църквата Св. Лазар в Ларнака (бе съвсем спонтанно решение, като почти всички добри решения😊). Нарича се StoArtos (https://stoartos.com/) и в съседство се намира малка таверна със същото име, където решихме да хапнем преди тръгване (нещо между късен обяд и ранна вечеря, заради часа на отпътуване). В действителност беше много празнично, заради предстоящия ми рожден ден – всъщност това бе и идеята на кипърското пътешествие. Опитахме местна барбуна (беше рибата на деня, току-що уловена, перфектно приготвена), придружена от прочутите кипърски картофки и прясна салата, с вино KYPEROUNDA PETRITIS – с искрящ бледозелен цвят и свеж вкус, много елегантна смес от аромати на билки и праскова. Обслужването бе изключително (както навсякъде в Кипър, това е отличителната черта на острова) и затова единствено мога да кажа: Отидете, за да опитате!
Както казах в началото – остров Кипър е изненада. Абсолютна смесица от култури, езици, нации, религии, традиции, кулинарни навици… Хилядолетна, пораждаща искрен респект история и ненадминати природни красоти. Много слънце, безкрайно синьо небе и още по синьо море, но с изумрудени оттенъци. Място, където всичко се преплита и всичко се прелива по начин, който прави нюансите трудно различими, границите – невидими, а емоциите – непредсказуеми. Радост, възхищение, гняв или разочарование могат да се смесят в сплав, която да те накара да избухнеш… и оттам нататък могат да се случат само две неща – да си тръгнеш определено недоволен и завинаги или да се влюбиш в острова… пак завинаги. За да се върнеш отново.
