„Ако искаш червена роза - каза храстът, - може да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце.“
„Славеят и розата“, Оскар Уайлд
Не открих по-красиво и поетично начало за този си разказ. Представяте ли си месец май без рози??? Аз, честно казано, не мога … И не защото розата е „царица на цветята“ (не успях да се изплъзна от шаблона, простете ми:-), а защото няма пролет без градини, преливащи от рози – с огромните си първи цветове, опияняващо ароматни и пищни, те придават на този прекрасен сезон истинност, присъствие, осезаемост…
Розата е онова действително и неоспоримо доказателство, че природата (или някой там горе, всесилен и щедър) понякога създава съвършени творения… И няма човешка цивилизация (древна или не толкова), която да не се отнася с особена почит към нея и да не разказва за това не една и две легенди. Розата е обичан и красив символ; тя е стилен и изискан подарък, непреходно ароматно послание. Със сигурност една червена роза може да замени много думи…
За нас, българите, розата е много повече от национална емблема и вековна традиция. Но, оказва се, тя е не по-малко популярна и тук, в Каталуния, където е важна част от местната култура и празници, съхранени и достигнали до нас през столетията.
Знаете ли, в тази част на Испания не почитат кой знае колко Свети Валентин като празник на влюбените – денят минава ей-така, почти незабележим, само тук-там витрините се украсяват с шоколадови изкушения и червени сърчица, но малцина ги удостояват с внимание. И не защото не се влюбват, съвсем не. Просто си имат своя празник. Нарича се Сан Жорди (San Jordi) и се отбелязва много тържествено на 23 април. Да, както се сещате, става дума за същия Свети Георги, когото почитаме и ние, един от най-обичаните и тачени светци в Източно-православната църква, символ на храброст и несломима вяра, покровител на много държави – България, Гърция, Словения, Грузия, Англия, Нидерландия, Португалия, Мексико, Литва... Всяка страна има своята легенда (и претендира тя да е първата и истинската!), но в основата си историята е една и съща, с малки „вариации“. В нея винаги смелият и силен воин пристига на кон и убива ламята (или змея или друг подобен страшен звяр), като веднъж завинаги освобождава от неговия терор местното беззащитно население. Тукашното предание разказва как малкото каталунско градче Montblanc е ужасено от безжалостния тормоз на дракона, който изпепелява земите му и постепенно го лишава от прехрана, приближавайки се ден след ден към крепостните стени. Започват да го хранят с животни, за да го умилостивят, а когато те свършват, принасят в жертва всеки ден по един от жителите на града. Написват листчета с имената на всички, включително на членовете на кралското семейство и ги поставят в огромна купа. Невинна ръка „решава“ кой ще умре на следващата сутрин… Един ден (вероятността е безразлична и безжалостна!) е изтеглено името на принцесата и въпреки огромната съпротива на баща й, краля, тя с достойнство напуска крепостта, примирена с незавидната си участ. В мига, когато драконът, доволен, се отправя към всекидневния си „подарък“, внезапно от утринната мъгла изскача храбър воин, яздещ прекрасен бял кон. Светкавично пронизва огромния звяр и го ранява смъртоносно, а после го завързва с колана от роклята на принцесата и двамата заедно едва го завличат пред огромната порта-вход на крепостта. Там, пред очите на всички, застинали от ужас, но и изпълнени с огромно облекчение, младият Жорди доубива дракона, а от неговата кръв, попиваща бързо в земята, пониква великолепен розов храст, който незабавно се отрупва с аленочервени цветове. Спасителят на градчето откъсва най-красивата роза и я подарява на принцесата, в която се е влюбил от пръв поглед… Прекрасна легенда, нали…
И до днес Сан Жорди е светецът-покровител на Каталуния, но и на влюбените, много обичан и много почитан (само един факт – Жорди е едно от най-популярните мъжки имена тук). В този ден всеки мъж подарява на своята любима прекрасна червена роза, в знак на пламенна обич (обикновено придружена от житен клас, символ на плодородие и изобилие), а тя на него – книга, с най-топлите ѝ и искрени чувства. Наистина прекрасен и очакван с огромно нетърпение празник! Спокойно можете да си го представите като една великолепна смесица от 14 февруари, 8 март и 24 май :-)
Сега знам какъв ще е първият въпрос: „Толкова красиво и романтично… обаче защо точно на 23 април???“
Защото… Според достоверни исторически източници Свети Георги, живял в днешните земи на Кападокия, е бил изключителен воин, офицер от личната армия на император Диоклециан и същевременно ревностен и несломим защитник на православието. Обезглавен е именно заради непреклонната си вяра, след мъчения, които не успяват да го пречупят. Това се случва на 23 април 303 г. сл. Хр., а през 494 г. сл. Хр. е канонизиран от тогавашния папа Геласий. А ние празнуваме на 6-ти май заради същата онази разлика между Юлианския и Григорианския календари, която „разминава“ значителна част от християнските празници на Изток и на Запад…
Вече почти чувам и следващия въпрос: „Чудесно, ама… какво правят тук книгите???“ Стана малко объркващо, нали – Свети Георги (Сан Жорди), принцеси и дракони… рози и влюбени… дотук добре! А сега и книги. И все в същия ден!
В действителност историята с книгите започва много по-късно, преди по-малко от столетие. За разлика от деня на Сан Жорди, който се празнува в Каталуния от XV век, заедно с Панаира на влюбените. През 1926 г. с кралски указ (на тогавашния владетел Alfonso XIII) 7 октомври е избран за Ден на книгата и това е първият й официален празник. Много скоро след това, през 1930 г., за този истински празник на словото окончателно е утвърдена датата 23 април. И така остава и до днес. Причината е, че на тази дата, в една и съща година (1616-та), от този свят си отиват трима от най-великите творци в човешката литературна история – Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Гарсиласо де ла Вега, наречен още Инката. Всички тези факти и съвпадения, взети заедно, много по-късно, през 1995 г., дават неоспоримо основание на Генералната Асамблея на ЮНЕСКО да избере 23 април за Международен ден на книгата и авторското право.
И така, всяка година на 23 април (вече по вековна традиция!) се повтаря едно и също – Барселона е залята от рози и книги, а градът е уникално красив, тържествен и същевременно много романтичен. Неповторимо усещане за разливаща топлината си пролет, за позитивна енергия, за атмосфера на радостно очакване (кога ще си получа розата???:-) … А любовта витае във въздуха. Фасадите на всички емблематични сгради са неузнаваеми, потънали в червени рози, блестящи в празничните си „одежди“, а книжните щандове се простират по цели улици, сякаш нямат край… Под елегантни шатри местни автори те очакват, за да поставят автограф върху купената от теб за подарък книга и по този начин да я направят уникална… Великолепна емоция, която не бива да се пропуска, ако сте тук на този ден.
Със сигурност вече си мислите, че съм забравила за какво ще ви разказвам:-)
Съвсем не, просто си позволих кратък, любопитен и, надявам се, приятен преход към темата, преди да ви представя един от най-красивите паркове на Барселона – паркът Сервантес.
Няма как град, в който розата е „Цветето на цветята“ да няма подобно изискано и изцяло посветено нему пространство. Паркът заема площ от 87 665 кв. м, намира се в подножието на красивия хълм San Pedro Mártir, а главният вход към него е откъм прочутия булевард „Диагонал“, което го прави много лесно откриваем и достъпен. Ако решите да посветите час-два на това прелестно „бижу“, можете да пристигнете с метро, трамвай или автобус (над 10 автобусни линии спират в близост). Искам да ви кажа, че нито един туристически гид няма да ви доведе тук (Барселона, по отношение на ценните обекти за посещение, е богата поне колкото пещерата на Али Баба), но според мен паркът Сервантес е едно от местата, които човек задължително трябва да види, ако е дошъл в Барселона през пролетта. И особено ако е на мнение, че парковете (и в частност цветята) са част от нещата, които го вдъхновяват, които го карат да се усеща щастлив и в хармония със себе си и които му позволяват да си поеме спокойно глътка въздух… Нещо като „пълно презареждане“:-)
Паркът Сервантес се ражда като идея във въображението на Lluís Riudor i Carol, един великолепен ландшафтен архитект, инициатор и вдъхновител на множество проекти за развитие на парковата градска среда на Барселона, който по това време (всъщност в продължение на цели 28 години!) е директор на Общински отдел „Паркове и градини“. Това цветно пространство отваря врати за всеки желаещ да го посети през далечната 1965 г., като е напълно безплатно през всички дни от седмицата (така е и до днес!). Мекият средиземноморски климат позволява да се наслаждавате на вълшебното „розово царство“ от април до ноември, но в пълния му блясък ще го видите от средата на май до средата на юни, когато 10-те хиляди розови храста (от 245 сорта и над 2000 вариетета), са отрупани с над 150 000 едновременно отворили се цвята – в невероятни окраски и нюанси, от снежно-бели, през огнено-оранжеви до синьо-виолетови! А ароматът, който се носи, е истински еликсир – плътен, интензивен, опияняващ…
Това обаче, което превръща парка в модерен елемент от градската среда на Барселона, е възможността тук да спортувате (тенис на маса, крос, велосипеди, ролери…), да лежите на изумрудено-зелената трева (включително между розовите храсти!), да четете с чаша кафе в ръка под прохладна и уханна сянка, да си направите пикник в специално обособената за това зона, да се радвате на елегантни паркови решения – скулптури, фонтани, изненадващи усамотени кътчета, синьо-зелени и свежи, в които се чува само песен на славей и тихото ромолене на вода … Пейките са семпли, но удобни, алеите – чисти и просторни, а перголи и арки, отрупани с розови цветове, ръсят небрежно върху вас ефирни листенца при всеки фин полъх на вятъра. Достъпността му за хора от всички възрасти, независимо от физическото им състояние, го прави приветливо-гостоприемен и изключително дружелюбен. С други думи – това е място за абсолютно откъсване от динамиката на един многомилионен град и за пълноценна и забавна почивка, съчетана с насладата да сте заобиколени изцяло от рози…
От 2001 г. паркът Сервантес присъства трайно в пролетния празничен календар на Барселона със своя, вече наложил се, Международен конкурс на новите рози (Concurso Internacional de Rosas Nuevas de Barcelona), в който се състезават нови хибриди, получени при кръстосване с вече съществуващи сортове рози, а професионално международно жури присъжда премии в множество категории. Имат право да се състезават само нови вариетети, непредставяни пред широка публика и неизползвани до този момент за комерсиални цели. Конкурсът се провежда през втория уикенд на май и вече се е сдобил с международна слава и заслужен авторитет, утвърждавайки традицията на Барселона в селектирането и отглеждането на рози, която датира от началото на миналия век. Празничните дни са придружени от съпътстваща програма – арт-изложби, гастрономия, концерти, професионални съвети за любителите на рози… Предлагам ви да се уверите във всичко, което ви разказах… Заповядайте на една вълнуваща виртуална разходка тук! А когато решите да посетите Барселона през май… спомнете си за парка Сервантес!
Comments