"Украсата винаги е била, е, и ще бъде пъстра. В природата няма нито един едноцветен, еднообразен обект... Правите линии са от човека, извивките са дело на Бога." Антони Гауди
Барселона е това, което е, благодарение на цялата плеяда невероятни творци, в чието въображение се ражда (не само като идея, но и като практическа реализация) Каталунският модернизъм – течение в архитектурата, декоративното изкуство и дизайна, което по абсолютно нов, революционен начин, прекроява, оцветява в различни нюанси и „премоделира“ всичко в този невероятен град: размерите и формите на сградите; оформлението на парковете, кварталите, площадите и споделените градски пространства; атмосферата както на широките булеварди, така и на най-обикновените улички …
Имената на някои от тези гении са световно известни, други са познати само на специалистите, но за Антони Гауди знаят (малко или много) всички. И се прекланят пред таланта му, който трудно може да бъде описан, „категоризиран“ или поставен в рамките на която и да е наука или изкуство. Защото това, което е завещал на града, и днес продължава да е безкрайно живо и актуално, въздействащо и много емоционално … по същия начин, както преди 100 и повече години. Което означава, че се е сдобило с вечност.
Барселона често е наричана „Градът на Гауди“, а творенията му, пръснати като бляскави скъпоценности из целия град, създават неговия неповторим облик и го превръщат в жив и дишащ шедьовър, в музей на открито, който можеш да обикаляш всекидневно, да опознаваш във всеки момент… и да изучаваш с години. И към който неминуемо се пристрастяваш. Когато се докоснеш отблизо до сътвореното от Гауди, усещаш духа на твореца, осезаемото му присъствие и осъзнаваш, че талантът му е извънмерен, а творческите му и инженерни решения не просто достигат пределите на въображението, но са и безкрайно новаторски. Сякаш е имал силата да наднича в бъдещето.
Все пак има сгради, които са емблематични, които отдавна са престанали да се свързват с архитектурното течение или с името на архитекта и са придобили значението на „синоними на Барселона“. Това са Sagrada Familia (Саграда Фамилия), Casa Vicense (Каса Висенс), Palau Güell (Палау Гюел), La Pedrera (Ла Педрера или Каса Милá)… Но мисля, че особено място в магическия свят, сътворен от поразителната фантазия на Гауди, заема Casa Batlló (Каса Батийо).
Намира се на № 43 на прословутата Paseo de Gracia (или Passeig de Gracia, официално и на каталунски) – улицата-символ на Барселона, най-бляскавите, прекрасни и наситени с шедьоври 1600 метра от градското пространство. Не зная колко хора всекидневно се спират да разгледат фасадата на тази приказна къща, едва ли някой ги брои, но статистиката показва недвусмислено, че сградата се посещава от над 1 млн. почитатели на Гауди и Барселона, независимо от сезона или деня от седмицата (тоест това са хората, платили без колебание цената на входния билет)…
Casa Batlló има любопитна история. Построена е през 1877 г. от Emilio Sala Cortés, университетски професор по архитектура и един от преподавателите на Гауди, в чист класически стил – прави линии, прави ъгли – отлично направена, внушаваща солидност и респект сграда, но леко безлична и с нищо незабележима според мен (както се вижда от старите снимки). През 1903 г. я закупува D. Josep Batlló y Casanovas (познат като Хосеп Батийо), богат индустриалец и известен каталунски търговец, притежаващ няколко фабрики за текстил, който предоставя на Гауди пълна и неограничена творческа свобода и поле за креативната му фантазия… Резултатът е повече от зашеметителен. Първоначалната идея е сградата да се събори и изгради изцяло наново. Гауди се бори да я запази, той е дързък и настоятелен (неизвестно защо – от чувство за лоялност към своя университетски преподавател или защото вижда потенциал в нея за преструктуриране и придаване на нов облик в по-кратки срокове) и успява, като още веднъж потвърждава старата максима „Ученикът надмина своя учител.“ По времето, когато е построена първоначално Casa Batlló, няма прекарано електричество в града, което означава, че за да преобрази къщата, архитектът трябва да преодолява много препятствия – от една страна чисто технически и конструктивни, а от друга – творчески. Цялостната реконструкция продължава две години, фасадата става поразителна (и неузнаваема), къщата се изпълва със светлина и въздух и се превръща много повече в автентично произведение на изкуството, отколкото в обитаем дом… Превратностите на времето неминуемо оставят своите следи върху нея, особено след 50-те години на миналия век, когато къщата престава да е собственост на фамилията Batlló. Минава последователно през ръцете на компании и частни лица и постепенно запада поради липса на адекватна поддръжка, докато през 90-те попада на сегашните си собственици – семейство Bernat, които я възстановяват грижливо, изцяло и в детайли. През 1995 г. я отварят, за да може светът да види това архитектурно бижу, след което започват да я предлагат като място за провеждане на светски и бизнес-събития. През 2002 г., във връзка с Международната година на Гауди, фамозната къща отваря врати за широката публика и днес е в списъка на Световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО - една от иконите на Барселона…
Дневното слънце и вечерните градски светлини, юлското пладне и бляскавите коледни украси създават съвсем различно внушение и преобразяват до неузнаваемост тази архитектурна феерия. Особено в деня на Sant Jordi, покровителят на Каталуния (легендата за прекрасната принцеса, ужасяващия дракон и смелия воин ви разказах тук), когато Casa Batlló прелива от яркочервени рози и живее с поривите на влюбените....
Ще започна срещата си с това удивително творение отвън-навътре… „Лицето“ на Casa Batlló е уникално, разпознаваемо, то е архитектурен шедьовър. В него живее природата, със своите внезапни превъплъщения, на приливи и отливи, с капризи и несъвършенства. Балконите приличат на усмихнати чудовища с огромни очи (а защо не и на венециански карнавални маски!), на покрива сякаш се е проснал дракон в предсмъртна агония, в стените въздишат и се преливат морски и небесни оттенъци, а ъглите… те са престанали да съществуват. Когато я видях за първи път, макар и само отвън, помислих, че нещо не е наред с мен – струваше ми се, че къщата се движи, диша и се вълнува! Анималистичното внушение е дълбоко и потресаващо, сякаш я населяват гигантски добронамерени същества, които са позволили на вятъра, пясъчните дюни, морските вълни и клоните на дърветата да закрилят къщата и да разговарят тихо с нея…
А когато прекрачиш прага й, се замисляш кой и как е в състояние да придаде на едно вътрешно пространство подобни невероятни измерения и да „вкара“ в него, съвсем буквално, толкова много светлина и въздух…
Създавайки сложна система от врати, прозорци и обширни вътрешни пространства (типичното испанско патио), които осигуряват движение на въздуха и прохлада в летните горещи дни, Гауди постига такава функционалност и удобство, които са характерни много повече за съвременните сгради, отколкото за жилищата отпреди 100 и повече години. А уникалната камина, построена на основния етаж, с невидимите си въздухопроводи и дизайнерски отвори, дава на обитателите уют и постоянна топлина през зимата. Познанията му по въпросите на енергийната ефективност, оказва се, са били повече от удивителни...
Чувството за прохлада и простор Гауди постига пак с тези колоритни вътрешни пространства, облицовани с морскосини и снежнобели блестящи керамични плочки, толкова съвършено гладки и ярки, почти ослепителни в ясен летен ден, които сякаш поглъщат слънчевата светлина, отразяват я и я препращат до всяко ъгълче на тази чудна къща. Всъщност, сгреших – тук ъгли няма... А вълнистите стъклени прегради, които срещате на всеки етаж, изкачвайки се все по-нагоре, напомнят фините катедрални витражи, през които погледът и въображението ви преминават в други светове ... или пък ви карат да се чувствате сякаш се взирате в кристално-чиста морска повърхност, очаквайки да откриете на дъното старо, отдавна забравено съкровище. Тук вдъхновението на гения несъмнено идва от Средиземноморието, от неговата стихийна красота и прозрачна, тюркоазено-синя свежест.
Терасата, обширна и слънчева, е истинска прелест с огромните си, причудливи керамични мозайки, поразителни със своята пъстрота и „подреден” хаос от разнородни и разноцветни лъскави парченца. Наричат Гауди „пионер в рециклирането”, точно заради идеите му да използва всякакви късчета порцелан и керамика – от нащърбени, счупени и непотребни съдове до стари облицовъчни плочки или повредени декоративни елементи, независимо от тяхната форма или големина. Предполагам, че са били несекваща „храна” за въображението му и неизчерпаем източник на идеи с многобройните си възможности за подредба и съчетаване на цветове. Съвсем като един огромен шарен пъзел...
Залата с изглед към Passeig de Gracia е прекрасна с прозорците си с витражи във виолетово, синьо и зелено и рамки в цвят на млечен шоколад. От пространството струи свежа изисканост, елегантност и неподправен стил. И отново няма нито един ъгъл... А таванът впечатлява със спираловидните си форми, може би заимствани от пясъчните дюни, които своенравният вятър неспирно оформя. Кристалният полилей разпръсква искри от светлина, за която казват, че променя своя цвят според часа от деня – съвсем различна в млечната сутрешна синева и в оранжевите проблясъци на залеза.
А когато се изкачите най-горе, под самия покрив, спокойно може да си помислите, че сте попаднали в търбуха на огромно морско чудовище – нещо като гигантски скелет, като че ли пресъздаващ отново библейския мит за пророка Йона и страховития кит. Всъщност, накъдето и да погледнете в Casa Batlló, от всяко нейно кътче „диша” живот. Връзката с природата – силна и властна, креативна и разрушителна – за гения на Гауди винаги е била всичко: вдъхновение, творчески мотив и неспирна съзидателна енергия...
И най-после съм на покрива. Там наистина лежи митичният дракон, проснал извития си гръбнак, пронизан от острия меч на Сан Жорди – в предсмъртна агония, победен и безсилен... Люспите на гладкото му туловище проблясват в златисто-зелено под обедните лъчи на жаркия юлски следобед, а разходката ми в пространството (и времето) на гения Гауди е пред своя край.
Във въздуха витаят легенди, около Casa Batlló се носят мистериозни слухове. И това е нормално за подобен шедьовър и неговия гениален автор. Трудно е да последваш стъпките на брилянтния каталунски архитект или да разгадаеш характера му на визионер, но и на несъмнен ексцентрик. А той, по принцип без да дава обяснения или подробна информация за своите произведения, нито да ги тълкува; без да работи по стриктно изготвени планове и с точни чертежи, винаги леко дистанциран от изпълнението на детайлите, е обичал да обобщава: „Всичко произлиза от великата книга на природата.“
