Порто несъмнено е красавица. Ярка и автентична. Искрена и завладяваща. Съвсем не от тези, които се нуждаят от грим или сложна прическа, за да впечатлят. Защото красотата ѝ е натурална – тя прозира през шарената ежедневна рокля, през чаровната, леко несигурна усмивка и небрежните къдрици, развети от вятъра. Тази красавица сякаш не осъзнава колко е въздействаща и затова се движи така плавно, свободно и излъчва толкова непринуденост. Но оригиналната ѝ хубост остава в сърцето ти, пленява те безвъзвратно дотолкова, че ти се приисква да останеш тук. Завинаги. Не са много градовете, които го умеят…
Порто не претендира за световна известност, нито настоява: „Аз съм най-…“, но същевременно не оставя никого безразличен. Градът сякаш нехае за въздействието си върху хората. Затова пък им предлага всичко, което притежава, с един широк и елегантен жест на щедрост, взаимност и доверие. И в това е неговият незаменим чар. Сякаш ви прошепва, като на шега, споделяйки: „Амииии… Как да ви кажа, това съм аз, дано ви харесам, защото не мога да се променя. Мога само да ви посъветвам: Пресечете бавно моите грандиозни мостове, усетете самобитния, неукротим дух на кварталите ми, обиколете площадите ми, цветни и зелени, вижте моите великолепни църкви, докоснете топлия пясък на моите чудни плажове… Настанете се удобно в стария дървен трамвай и отворете прозореца – нека вятърът разхлажда лицето ви, докато пред вас тичат пъстрите фасади на моите къщи и ви докосва свежата зеленина на парковете ми. Седнете край брега на моята величествена река и, ей така, просто съзерцавайте неспирния ѝ ход… Посрещнете края на още един ден и знайте, той ще бъде уникален, само ваш, защото залезите ми никога не се повтарят… Опитайте моето божествено Vinho do Porto и го оставете да навлезе в тялото ви и да превземе сетивата ви. И се върнете някой ден, ако сте ме запомнили…“
Случайно ли е, че Порто дава името на цяла една държава? Според мен няма как да е… Някога, още в древността, на левия бряг на река Доуро е имало римско градче (а може би само село) на име Портус (от лат. „пристанище“), а отдясно е бил разположен прелестният Кале (от гр. „kalos“ - красив). С комбинация от имената на тези две селища маврите започнали да наричат страната между двете реки, Доуро (Douro) и Миньо (Minho, граничната река между Испания и Португалия) – Портукале. След изгонването на арабите от Иберийския полуостров през XI век тук на световната карта изниква християнското графство Портукалия, което по-късно става известно с името си, актуално и до днес – Португалия. Градът винаги е бил символ на гражданските свободи, независимостта, либералните отношения, свободната търговия, креативната мисъл, бунтарството, антимонархизма… и виното. Жителите му са изключително трудолюбиви, отворени към света, изпълнени с гордост и респект към миналото си и безкрайно дружелюбни. Порто е известен университетски град, а знанието, образованието и книгите се радват на огромна почит. Артистичният му дух също е ненадминат…
Малко полезни съвети, преди да ви разходя в град, който омагьосва с красотата и гостоприемството си и за който още не мога да престана да мисля. Как да стигнете до Порто? Това е първият въпрос, защото самолетният билет вече е „карт бланш“ за вашето пътуване. От България директни полети няма. Пътуването по принцип се обслужва от Уизеър и Раянеър като прекачването (най-удобно) при тръгване от София е на летище Бергамо, докато от Варна – на летищата в Мемминген и Виена. Имайте предвид, че обичайно билетите от Варна са два пъти по-скъпи. Разбира се има безброй варианти, през други европейски градове, които може да откриете чрез портали като kiwi, kayak, virail, esky и т.н. (например през Брюксел, Париж, Барселона или Мадрид). Когато кацнете на летище Порто (познато като Aeroporto Francisco Sá Carneiro), най-бързият, икономичен и удобен начин да се придвижете до мястото, където сте избрали да отседнете, е с метро (летището е само на 11 км от града). Метрото има 6 линии (от А до F), от летището тръгва линия Е (от 5:56 сутрин до 0:42 вечер) и можете да направите смяна според местоположението на вашия хотел, най-често на възловите спирки Trindade или Aliados. Цената е 2 Евро (плюс 60 цента за картата Andante, която получавате при закупуване на билета и която можете да презареждате, докато сте тук и да използвате многократно). Това е моята препоръка, но не изключвайте възможности като автобус (линии 601, 602 и 604) или такси… вариантите в един голям европейски град са много.
Можете също така да си купите Porto Card – споменавала съм за подобни карти и за други европейски градове като Барселона, Верона, Лисабон, Амстердам. Те позволяват да използвате градски транспорт без ограничение за определен брой дни (обикновено от 1 до 3) и да се възползвате от отстъпки за вход в музеи и атракции. Това зависи от вашата нагласа да ходите, преди всичко. В Порто не се наложи, всичко бе на пешеходно разстояние, но за Лисабон и Амстердам искрено я препоръчвам, както и по принцип за европейските столици. Вторият въпрос е: къде да спя през това време? Ако искате нещо уникално, нещо запомнящо се, забравете за хотелите, които, разбира се, са удобни, предлагат достатъчно комфорт… и заедно с това са леко безлични. Това е моето мнение – никога не съм запомняла стандартните хотели, в тях спиш добре или поне прилично, получаваш необходимото (според цената, която си платил), но след месец-два си забравил къде си спал. Обикновено ти остава емоцията от местата, които си видял и хората, с които си се срещнал. Тук става дума за къща на повече от 150 години, която е запазила самобитната си атмосфера и е невероятна във всеки детайл – от старинните високи кревати с прекрасни табли и завивките в стил пачуърк, до триметровите тавани и дървеното, излъскано от времето стълбище, украсено с кукли, автентични мебели и цветя. Много чисто (сигурно е излишно да го споменавам, особено за тези, които ме познават) и много оригинално. Собствениците са безкрайно любезни и с изключителна обща култура (говорят английски, испански, френски, португалски и познават европейската история повече от всеки друг, когото съм срещала, пътувайки); освен това ще ви посрещнат с усмивка, независимо в 6 сутринта или 11 вечерта, само трябва да им кажете кога пристигате. Имате на разположение кухня, оборудвана с всичко от първа необходимост и винаги можете да оставите багажа си в деня на напускане, колкото искате, докато дойде време за полета ви. Това са Кристина и Сезар, можете да им се доверите напълно, а мястото се казва Porto Funtainhas Top Level (намира се на Praça da Alegria, 101, Bonfim, 4000-030 Oporto). Нощувката бе около 20 евро на човек на вечер (без закуска), резервирана през Booking, кварталът е прекрасен, само на две минути от къщата е реката и едно прекрасно малко кафене-бар с чудно кафе, местни закуски и вкусно ухаеща храна, сготвена за обяд; със семпли масички и гледки, които няма да забравите скоро.
Ще започна с реката…
... защото Rio Douro е това, което дава облика на Порто и превръща града в едно поразително с красотата и атмосферата си място. Разбира се, Порто е преди всичко история, дълга и богата, но основно реката е тази, която я разказва. За мен градовете имат вкус (имат и аромат, но за това ще ви разкажа друг път). Те са солени или сладки, понякога горчиви, нерядко лютиви, друг път са такъв пъстър микс от вкусове, който е трудно различим в началото… а понякога са неутрални или откровено безвкусни. Порто е смесица, определено от тия, дето се помнят завинаги – в нея сладкото и соленото се преплитат и не се знае кое надделява, горчивото е само фина нотка, но реката е тази, която в крайна сметка добавя онзи безкрайно интригуващ, пикантен привкус, който определя желанието ти да опиташ храната… и да поискаш допълнително.
Rio Douro се ражда на надморска височина от 2160 метра в Испания, в областта Picos de la sierra de Urbião в испанската провинция Sória, под името rio Duero. Изминава дълъг и живописен път, като почти 900 км докосва брегове и оставя забележителен отпечатък навсякъде, откъдето мине. Тя е третата по дължина и значимост река на Иберийския полуостров и една от най-красивите в Европа. От малък ручей високо в планината до обширното устие (Foz do Douro), където сладката вода рязко се смесва с горчиво-солените вълни на Атлантика – река Доуро пресича множество градове, очертава граници, рисува прелестни пейзажи с многобройните си извивки и достига своята кулминация в неповторимия Порто. От 1996 г. е в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. За произхода на името ѝ има различни версии – логичната е от лат. duris, т.е. твърд (duro на испански и португалски) заради високите, стръмни, скалисти брегове над дълбокото речно корито, но на мен повече ми допада другата, романтичната версия, според която Douro произлиза от de + ouro, т. е. „от злато“. Затова бих я нарекла „Златната река“. Тя е като рядък скъпоценен камък и несъмнено представлява съществена част от природното богатство, историята и традициите на двете държави. Но откъде да погледнете това „течно злато“, за да му се насладите изцяло?
1. Бреговете… Най-напред и преди всичко, разходете се по двата бряга на Rio Douro. Ако слизате по течението на реката, от дясно пред вас (само вдигнете леко поглед!) е кварталът Рибейра (Ribeira) – най-красивия, най-харизматичния, най-емблематичния квартал на Порто. Тесни, стръмни калдъръмени улички, често превръщащи се в стълби с неясен изход; малки, живописни, облени в слънце площади, на които да поспреш за почивка; грабващи окото с ярката си пъстрота пазари за сувенири; цветни като в изящна акварелна рисунка къщи от XVIII век и безкраен брой малки кафенета и барове, изпъстрили артистичния исторически център на града. Тук кипи денонощно живот, шумно и многолюдно е, но без да пречи или да е досадно. Напротив – толкова е свежо, емоционално, леко „винтидж“ и красиво във всеки детайл. Атмосферата на квартала ще ви завладее напълно, обещавам ви – при всяка обиколка на Порто, все там се връщахме! Уличните музиканти ще ви принудят да преподредите плановете си, защото ще ви изпеят с жар всичко – от италиански канцонети и оперни арии до класически рок и така ще ви накарат да останете „само още мъничко“.
Докато се наслаждавате на песента на някой къдрокос млад Адонис или на китарното соло на стар рокаджия, изпийте чаша Vinho do Porto (т.е. това, което е известно на света с името портвайн и което винаги съм смятала за напитката на английската аристокрация, която „отдъхва“ след обилна вечеря в пушалнята на клуба с пура и чаша портвайн в ръка…). Питието е вълшебно… меко казано. Толкова плътност, интензивен аромат, свежест и хармония има в неговия вкус, че ви се иска още… и още. Но, внимание – силничко е, прилича повече на ликьор, и напълно е в състояние да ви замае, макар и леко, особено ако нямате търпение и отпивате бързичко. Няма опасност – дозата, която ви сервират, така или иначе е 50 гр.; просто се разходете добре, преди да си поръчате следващата –:)))) Всъщност, за да усетите прелестта на автентичното Vinho do Porto, трябва да преминете от другата страна на Доуро. Там се намира прочутото градче Vila Nova de Gaia. Макар че чисто административно е отделен град, за мен (и май за всички – местни и туристи) това е неделима част от Порто, която просто се намира на левия бряг на реката. Vila Nova de Gaia е мястото с известните винарни, където отлежава и се съхранява чудното вино от Порто – само в дъбови бъчви и не по-малко от три години след смесването (но могат да бъдат 6, 10 или повече!), по специална технология, според която се комбинират различни по възраст и аромат вина, за да се постигне този мек, копринен вкус, включващ нюанси на мед, праскови, ягоди, портокал, пъпеш... Има бял портвайн – сух или полусладък, с топъл и много светъл златист оттенък, прекрасно комбиниращ се с предястия и десерти, както и червен – класически, с наситен цвят, тъмно-кадифен нюанс и опияняващ аромат – идеален за черен шоколад, ядки, зрели сирена и пушени меса. Кварталът Ribeira е в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО, а долината на Rio Douro, където се произвежда прочутото Vinho do Porto, е първият в света деклариран географски регион за произход на вино – определя го Маркиз де Помбал в далечната 1756 г.
И като говорим за Vila Nova de Gaia, тук е мястото да кажа, че високо горе, над емблематичния за града мост Dom Luíz I, се намира впечатляващият манастир Mosteiro da Serra do Pilar. И въпросът не е само в неговата красота, а в местоположението му – едва ли има друго място и друга гледна точка, откъдето да имате подобна гледка към Рио Доуро и Порто…
Друг miradouro (място за наблюдение) е красивия парк в близост до кабинковия лифт (teleférico), с който можете много бързо да слезете край реката (Miradouro do teleférico). Останете там, просто за да погледате… А Вила Нова де Гайя може да бъде и пъстра, стръмна и задъхваща, неочаквано очарователна…
2. Мостовете… За да видите реката от различни ъгли и така да комбинирате различни гледни точки, а също и за да създадете във въображението си една широка панорама на нейния път към океана, трябва да пресечете великолепните ѝ мостове. Сред тях изпъква най-красивият, най-посещаваният, най-забележителният… и, разбира се, най-сниманият – Ponte Dom Luíz I.
Напомня ли ви с конструкцията си на Айфеловата кула? Ако да, има защо – негов създател е Théophile Seyrig, ученик, последовател и сътрудник на самия Гюстав Айфел. Мостът е открит през 1886 г. и със своите 385 м дължина свързва Порто с Виланова де Гайа чрез пешеходна и транспортна връзка (всъщност това е линия D на метрото, която в този си участък не е под земята, в случая под реката, а е на открито). Мостът разполага с две пешеходни нива за придвижване – горе, над арката, от двете страни на метролинията и долу, изцяло пешеходни пасарели, за връзка с крайбрежните зони на двата града.
Ponte dо D. Maria Pia – още едно произведение на Seyrig, всъщност по-ранно (с него той печели известност и се утвърждава като архитект и инженер), но не по-малко представително и внушително. Открит е през 1877 г. и има честта да е първият арковиден жп мост, свързващ двата бряга на река Доуро в Порто. Изпълнява достойно тази си функция чак до 1991 г., цели 114 години! След това трафикът е облекчен с построяването на нов, модерен, снежно-бял, отличаващ се генерално като конструкция мост – това е Pоnte dо São João (всъщност мостовете са два, нещо като "мост в моста", на педя разстояние един от друг и вторият се казва Ponte do Freixo; с осемте си платна, по 4 в посока, те са абсолютното транспортно решение за Порто). И още един нов мост, открит едва през 2003 г. - Ponte do Infante. Конструиран с цел да поеме автомобилния трафик, натоварващ ключовия Ponte Dom Luís I, той е толкова красив, издигащ се високо между двата бряга, на последния голям завой на реката. И така, остана шестият от „колекцията“ на Порто - Ponte da Arrábida. Бих го нарекла „Порталът към Атлантическия океан“, последната връзка между бреговете на Rio Douro, преди сладките ѝ студени води да се смесят със солта на океанските вълни. Това е и мостът, който присъства във всички онези вълшебни гледки на неповторимите залези на Порто. И как да ги видите всичките тези мостове (някои от тях нямат пешеходни зони и явно не могат да бъдат пресечени)? Планирайте за престоя си един от многобройните круизи под шестте моста (Cruzeiro das seis pontes) – може би най-избираното от туристите и желаното кратко „пътешествие“ из забележителностите на този чуден град. (Ето и един популярен и надежден линк за резервация). Това е един съвсем различен поглед към Порто. Поглед от дистанция. Тук нищо не ви кара да бързате, а и нищо не можете да промените – бреговете са някъде встрани, лодката се движи със своя собствена скорост и вие зависите изцяло от нея, разказът на гида следва пътя, който изминавате, реката тече, тъмна, дълбока, съхранила тайни и ревниво пазеща едно дълго и наситено с превратности минало. Въздухът е свеж, наситен с водни пръски, а шумът на града, монументален, пъстър и жив, е някъде далече… Ние не „попаднахме“ на най-доброто време, в смисъл бе малко хладно, ветровито и облачно, но не винаги и не всичко е предвидимо. Важното според мен е да виждате във всеки момент най-добрите страни на нещата и да им се радвате с цялото си сърце, вярвайки, че всеки миг е създаден точно за вас! Тогава нищо няма да ви се струва незавършено… или несъвършено.
3. Залезите… Споменах вече за тях и не мога да не им отделя нужното внимание. Защото тези наистина са необикновени. Общата представа е, че поразителните залези са морски или океански. Тези на река Доуро са речно-океански:-))) Сякаш специално проектирани, за да ги наблюдаваш като хипнотизиран и да виждаш как слънцето бавно слиза надолу, замахва артистично и небрежно с четката си и оставя в небето ярко-оранжеви следи, докосва върховете на дърветата и постепенно потъмнява силуетите им, после облива Ponte da Arrábida в призрачно сребристо сияние… Неповторимо. Знам какво искате да разберете: къде е мястото за наблюдение на тази приказна красота. И веднага я споделям – това се Градините на Стъкления Палат или Jardins do Palacio de Cristal, едно от най-прелестните, зелени, отморяващи и пълни със свежест местенца, които ще ви предложи Порто, независимо от сезона. Рози, лилии, водни огледала, романтични мостчета, дългоопашати изумрудено-зелени пауни, виещи се нагоре и надолу алеи, въздух, наситен с аромата на жасмин… и една кула като от приказка за пленена принцеса. Няма да искате да си тръгнете оттам!
4. Трамваят… спомняте ли си началото? Казах, че Порто ще ви покани любезно да се качите на прочутите му трамваи. Приемете предложението, защото това е още един начин да съзерцавате реката (и не само!), докато Трамвай №1, дървен, слънчево-жълт и старомоден, се поклаща, трака и се носи по своя криволичещ железен път към устието на Доуро. Трамваите (или “Elеctricos”, както ги наричат на португалски) със сигурност са се превърнали в история. Те функционират от 1895 г. и във всеки друг град (без Лисабон) отдавна принадлежат на музейните колекции, но тук, както и в столицата, все още са част от романтичната (и носталгична) атмосфера на града. Имайте предвид, че трамваите са частица от една отминала епоха, когато всяко превозно средство е имало свой характер и своя собствена физиономия – тъмно, излъскано до благороден блясък дърво от 30-те години на миналия век; висящи кожени „дръжки“, за които да се хванете, когато трамваят се люшва внезапно; блестящи месингови циферблати; прозорци, които и до днес се плъзгат с лекота; звънтяща камбанка, чието въженце дръпвате, за да спре трамваят. Истинска прелест… През 60-те и 70-те години на ХХ век постепенно демонтират трамвайните релси. Идват други, модерни (или поне така се смята!) времена… Днес са останали само три линии, които функционират – освен споменатата №1, все още ги има №18 и №22, които свързват различни части на града. Затова, само един съвет – не пропускайте да се повозите на някой от трамваите на Порто!
Всъщност... още един съвет:-)))) Ако чакате малко по-спокоен момент да се качите без блъсканица в трамвай №1 от началната му спирка (защото там почти винаги има куп хора в нетърпеливо очакване, а понякога и немалки групи) – седнете спокойно на терасата на бара зад спирката, под отморяващата и благодатна сянка на разкошните стари дървета, и си поръчайте бяла сангрия. Вълшебна, прохладна и ароматна. След това ще погледнете на света по различен начин...
А след като слезете от трамвая, непосредствено до свежия и прелестен парк Jardim do Passeio Alegre, пред вас ще се открие невероятна гледка към устието на Доуро, към шестоъгълния гранитен фар от XIX век (Farolim dа Felgueiras) и към първия от красивите атлантическите плажове на Порто – Praia dos Ingleses.
А на връщане - отново чудната, незабравима Ribeira...
Реката, разбира се, е определящото, тя е вечна, тя е символът… но съвсем не е всичко. Дотук Rio Douro бе основният „лайтмотив“ на моя разказ. Но трябва да видите още от Порто, за да може градът да остави забележим отпечатък в съзнанието и спомените ви:
Църквата и Кулата Клеригош - Igreja e Torre Dos Clérigos
Едва ли има по-емблематична сграда за Порто от Кулата Клеригош. Тя присъства върху картички, сувенири, дрехи, картини, екслибрис на книги… Всеки град има своя символ. И много често това е кула, очертаваща контурите на града и извисяваща се като доминанта над силуета му. Нещо като отправна точка – понякога за корабите, друг път за туристите... Та така и с Порто. Този впечатляващ монументален комплекс в стил барок е строен основно между 1735 и 1748 г. по поръчка на Братството на духовниците (Irmandade dos Clérigos), като гранитната Torre Dos Clérigos е завършена чак през юли 1763 г., когато, там най-горе, тържествено е положен свещеният кръст. Кулата и до днес е най-високата сграда в Португалия – издига се на 76 м и височината ѝ не звучи особено впечатляващо, но има прекрасна осанка, а освен това панорамната гледка отгоре напълно заслужава да изкачите 225-те стъпала (нищо не са, уверявам ви, няма и да ги усетите!). Църквата е с особена, полукръгла форма на кораба и с красиво, симетрично стълбище отпред. Оказва се, че е последното „пристанище“ за своя автор – италианският архитект Николау Назони (Nicolau Nasoni), чиято творба и до днес е дълбоко уважавана от всички португалци.
Катедралата на Порто - Sé do Porto
Построена върху най-високия хълм, в квартала Batalha, това е най-важната религиозна сграда в Порто, видима отвсякъде. Прилича ли ви малко на отбранителна крепост с двете си назъбени кули като бойници и заплашително оловно-сивия си цвят? Да, наистина така изглежда… и това е истината. Намира се само на крачка от крепостната стена, която векове наред е защитавала града. Строежът ѝ започва в далечния XII век и с времето претърпява множество промени и реконструкции, затова е толкова разностилна и леко мрачна, но пък е очарователна с тази архитектурна еклектика. По-голямата част от Катедралата, включително покритата галерия, е барокова, но фасадата със своята великолепна розета е типично романска, а вътрешният двор и параклисът на São João Evangelista са в готически стил. В този двор и до днес стои стълбът, където са се изпълнявали смъртните присъди на престъпниците. Отвътре Катедралата блести с позлатата си, с пищните си рисувани тавани, с куполи и стъклени витражи, пропускащи пъстри снопове светлина… И, разбира се, със стени, покрити с азулейжу – типичните керамични плочки с орнаменти в класическото синьо и бяло. На 13 юни Порто събира огромен брой енориаши, които идват от различни части на страната и се стичат към Sé do Porto за празника на „летния“ Свети Антоний (за разлика от зимния празник, който и ние почитаме в средата на януари). Задължително сложете Катедралата в своя списък с посещения, тя е част от националното културно наследство на Португалия.
ЖП-гарата Сао Бенто - Estação Ferroviária de Porto-São Bento
Едва ли сте си представяли (аз също не бях!), че главното фоайе на една гара може да бъде дотолкова привлекателно и впечатляващо, че да искате да го видите поне няколко пъти. И че няма да е пълно със забързани, устремени нанякъде пътници – пристигащи и отпътуващи, а с туристи, които го обикалят бавно и се чудят под какъв ъгъл най-напред да го снимат! Е, тази гара е такава… Отвън е сива, но нека това не ви заблуждава. Отвътре е покрита изцяло с азулейжу, а върху белите плочки изящни сини рисунки описват батални исторически сцени, ярки епизоди от миналото на Португалия или „застинали“ моменти от мирното ежедневие на хората. Белите гипсови орнаменти блестят, таванът грее като слънце, а надписите Douro и Minho върху него сякаш маркират границите на древната страна, белязани от двете могъщи реки… И понеже е близо е до Катедралата, не е за пропускане. Моят съвет е (дори да не пътувате оттам) – непременно вижте гарата Сао Бенто! Ние се „приземихме“ там на връщане от Виго (Галисия), където прескочихме за ден да видим чудните острови Сиес. Така успяхме хем да я използваме, хем да ѝ се наслаждаваме цели два пъти!
Книжарницата Лело - Livraria Lello e Irmão
В самото сърце на Порто, само на крачка от кулата Клеригош, в неголяма, но изящна сграда в стил неоготика от 1906 г., се крие един приказен свят. Отвън въобще не му личи. Бялата, тясна и висока постройка с красиви орнаменти се е сгушила непретенциозно сред другите сгради и можеш да я подминеш ей така, загледан в нещо друго. Ще ти е малко трудно обаче, ако попаднеш там в средата на деня. Защото опашката пред нея, търпелива, достатъчно широка и ужасно дълга, се вие по единия тротоар, а после по другия, пък по едно време завива зад ъгъла… Най-малкото ще те зачовърка любопитството, за какво чака тая тълпа от хора? Аз обаче бях купила билетите много по-рано, с точен час на влизане и когато ми казаха, че все пак трябва да се наредя на тази опашка и да чакам, в първата минута стоях потресена и размишлявах. След това отидох най-отпред и попитах момичето, което се грижеше да разпределя пороя от желаещи да влязат, знае ли, че на билета има точен час на влизане и колко планове проваля, включително финансовата загуба от това. Разговорът (не бих го нарекла чак спор!) продължи около минута-две, след което то каза: „Ами хайде, права сте, застанете тук, най-отпред, и след малко ще влезете.“ Едва успях да извикам Еми, която за всеки случай стоеше чинно подредена някъде зад втория ъгъл (винаги трябва да имаш план В:-))) И в крайна сметка проверяващият на входа, поглеждайки билетите, които му подадох, каза с лек респект: „Ама вие сте си купили билети още преди месец! Невероятно!“ и с жест ни покани да влезем… Та така, още едно малко приключение, което завърши успешно и безпроблемно. Често ми се случват подобни неща, но знам, че то е понеже винаги вярвам в добрия край на събитията! А сега – напред към книжарницата! А тя е… стъписваща, различна, впечатляваща. Отвътре те залива един съвършено различен свят, сякаш си попаднал в друга вселена – на магии и магьосници, на чудеса и заклинания. Не съм виждала такава. Неоготическа архитектура, яркочервено, блестящо, почти мистично стълбище, стилни дървени орнаменти в тъмнокафяво, висящи фенери от ковано желязо, приказен витраж на тавана, от който цветна светлина облива залата, море от литература на различни езици. Ухае на дърво и на книги… Обожавам книжарниците и библиотеките. Те са съвършената концентрация на човешкото познание и на човешката нужда от такова. Няма друго място, където да изпитваш подобен респект пред величието на мисълта и умението за синтез на въображението. Тази обединява две наглед несвързани по никакъв начин усещания – чувството ти за естетика и архитектурно съвършенство със страстта ти към книгите и четенето. Май даже не е нужно да обичаш да четеш, за да се чувстваш добре в Livraria Lello. Откъде обаче тръгва масовата психоза по една книжарница, макар и обявена за най-красивата в Европа?!? Явно от градската легенда, според която J. K. Rowlingсе вдъхновява именно тук за описанието на прочутата стълба в Хогуортс и че без съмнение това е мястото, където се ражда идеята за завладялата целия свят сага, посветена на Хари Потър. Открих обаче източници, в които тя твърди, че никога не е стъпвала в Порто… лъжа или истина? И как да ѝ повярваме??? В един момент напливът от хора става неудържим (слуховете в Интернет-ерата са по-силни от всякога!), а и тук са заснети култови сцени от филмите за Хари Потър! И така, собствениците на книжарницата решават да установят известен контрол над хаоса, като въведат входна такса и (поне!) някакъв ред при влизане. Цената на билета в момента е 5 евро, но ако си купите книга, ви ги връщат обратно под формата на отстъпка, тоест книгата струва точно 5 евро по-малко. Напълно справедливо, нали? Така пак влизаш безплатно! Все пак прекрачваш входа на книжарница, за да си купиш шедьовър на човешката мисъл, а не за да си направиш умопомрачително селфи, опитвайки се да избегнеш присъствието на други себеподобни… Моят съвет е – игнорирайте противоречивите емоции, влезте в книжарницата, наслаждавайте се на неповторимата атмосфера и си купете книга, всичко това си заслужава!
Улиците на Порто
… по леко мрачните, сенчести и тесни „проходи“ из Рибейра и Вила Нова де Гайя, често прерастващи в доста стръмни стълби; през широките, слънчеви и зелени улици, наситени с простор, движение и трамваен звън; до… Rua das Flores и Rua Santa Catarina – двата емблематични пешеходни булеварда на Порто. Те не са обикновени места за разходка. Това са пространства за съзерцание… алеи на настроението… бягство за шопинг… спонтанни срещи с „лицата“ на града… ухание на кафе… внезапен сблъсък с архитектурни изящества… глътка Vinho do Porto. Разходете се по тях, денем и вечер, нагоре и надолу, спирайте, оглеждайте се… вдишайте въздуха им, почувствайте атмосферата им. Тук ще усетите духа и живота на града, светлините и сенките му. Другият голям булевард на Порто и негов символ – Алиадос (Avenida dos Aliados) е наречен още „приемната зала“ на Порто заради своята широта, обществена значимост и впечатляващи в архитектурно отношение сгради. За съжаление по време на престоя ни по-голямата част бе надлежно затворена заради градоустройствени проекти, но въпреки това блясъкът ѝ прозираше през (и въпреки!) сивите, безлични заграждения. В горния ѝ край във великолепно произведение в стил “аrt noveau“ от началото на ХХ век се намира величествената сграда на Общината (Paços do Concelho), а пред нея – Площадът на свободата (Praça da Liberdade). Счита се, че този площад е пряката физическа и емоционална връзка между стария и новия Порто, между историческия дух и съвременната динамика на града. Също така Aliados е един от най-важните транспортни възли на града.
Igreja do Carmo e Carmelitas
Църквата, издигната от сестрите-кармелитки през втората половина на XVIII век (между 1756 и 1768), впечатлява с великолепната си осанка и „лицето“ си в стил барок-рококо, произведение отново на Nicolau Nasoni. На страничната ѝ фасада ще видите огромно, прекрасно керамично пано от азулейжу в класическото синьо и бяло. А пред нея тръгва един от чудните трамваи на Порто – този с № 18. Просторът и атмосферата на това място не е за пропускане!
Разбира се има още много от Порто, което не успяхме да видим за 3 дни. И то е невъзможно. Въпреки, че градът не е огромен, той е толкова наситен с история, архитектура, култура, природни красоти… един жив етнографски музей под открито небе! Освен това е ...
артистично-пъстър…
цветен...
свежо-зелен...
танцуващ...
и често изненадващ.
(В случай, че седнеш на терасата на бар, който ти е харесал миг преди това заради прелестните розови цветове на японските вишни на тротоара, за да си починеш за малко с чаша кафе/порто/сангрия и откриеш, че вътре в бара се крие неподозирано съкровище – прекрасна книжарница, с елегантни масички за релакс и четене, подбрани в ярки цветове, с приглушена светлина, създаваща уют и интимност… и пиано, ако имаш умението и вдъхновението да посвириш…)
Преди да сложа последната точка на разказа си за Порто (знам, че отново стана доста дълъг!), трябва да добавя: Не можете да си тръгнете оттук, ако не изпълните един от кулинарните ритуали на града – да опитате т. нар. „Francesinha“ (или „Французойка“ на португалски). Франсесината е много повече от модерния градски сандвич на Порто. Този специалитет не просто е изкусителен и вкусен. Той е едно от многото „лица“ на града, без което няма да го опознаете достатъчно добре. Представлява две тънки препечени кори (нещо като основа за пица), между които се поставя телешко или пилешко филе, както и типичния местен пикантен колбас. Отгоре е покрита с кашкавал, още пикантен колбас или пържено яйце, след което всичко това се запича. Има и вегетариански варианти. Сервира се гореща, придружена със сос (може да е сладко-кисел или пикантен) и пържени картофки. Последното го отказахме – калорийната бомба ни се стори твърде голяма! Опитахме го във „Francesinhas da Baixa“ с крехко телешко филе и неустоим пикантен сос – решихме, че заведение, специализирало се да прави и предлага само франсесинас, трябва да е достатъчно добро в това! Оказа се вярно…
И така – до скоро, Порто! Até mais tarde! Вярвам, че непременно ще се видим отново!
