Енигматичната връзка между архитектурния гений Антони Гаудѝ и неговия проспериращ меценат-новатор Еузеби Гюел ражда множество шедьоври – от паркове и кули, до дворци и храмове… Не е ясно кой прави другия прочут и кой на кого всъщност подарява вечност – процесът е сложен и двустранен. Факт е обаче, че имената и на двамата остават трайно инкрустирани (бих казала - абсолютно незаличими) в културно-историческата и социално-политическата памет на човечеството от края на XIX и началото на ХХ век. Две личности, твърде много открояващи се от епохата, в която живеят, два силни, ярки и забележителни характера... Гаудѝ, с извънмерния си талант и въображение, и Гюел, с интелекта, прозорливостта и богатството си, създават непреходни архитектурни шедьоври, без които Барселона нямаше да е така недвусмислено разпознаваема и днес, 100 години по-късно…
Реших да ви разкажа за фамилния дом на заможния индустриалец Еузеби Гюел по няколко причини: най-напред, защото е първото важно архитектурно творение на Антони Гаудѝ. На второ място, защото е великолепна презентация на таланта му през неговия първи творчески период, когато все още е вдъхновен от ориенталското изкуство и неоготиката. И да добавя още нещо – за мен тази сграда е истинска емблема на едно искрено, дългосрочно и продуктивно приятелство.
Да наречеш къщата, в която живее семейството ти „дворец“, винаги ми е звучало доста помпозно и пресилено. Не обаче и в този случай. Когато видите El Palau Güell, ще разберете защо. Не толкова поради мащабите на сградата – Барселона е пълна с подобни по размери „дворци“ – а заради уникалната ѝ красота, заради странното съчетание от пищност и известна строгост, и заради усещането за величие и непреходност, което внушава. А и как да построиш „къщичка“ за семейство, в което растат 10 деца… Да, точно толкова има Гюел – 4 момчета и 6 момичета. В общи линии Palau Güell е едно от първите „изпитания“, на които е подложен архитектът в тези „лично-професионални“ отношения, които с времето раждат шедьовър след шедьовър.
Преди да ви представя този истински „палат“ обаче (така, както аз го виждам, описан с думи и снимки), много ми се иска да ви разкажа „кой кой е“ в тази история и откъде започва всичко…
Eusebi Güell y Bacigalupi (1846-1918), I Count de Güell (Първи граф де Гюел), е известен каталунски политик и индустриалец. Той е син на Joan Güell Ferrer (един от катализаторите на каталунската икономика и лидер на националната индустрия въобще) и, съвсем логично, наследява от баща си, освен огромно материално състояние, също и неподправен нюх към бизнеса, управлението и успешните сделки. Отличното финансово положение на фамилията позволява на младия Еузеби да следва право, икономика и обществени науки в Барселона, Франция и Англия. От майка си пък „попива“ финия усет към изкуството – рисува и скицира с лекота, обича музиката, прекланя се пред живописта, разбира доста от скулптура и (разбираемо, пътувайки много) познава отлично музеите и културните съкровища на Европа.
Историята на дългогодишното ползотворно и изключително близко приятелство между архитекта и неговия меценат (приключило със смъртта на Гюел през 1918 г.) е дълга… и определено интригуваща. Мисля, че си струва да ѝ посветя няколко изречения…
Началото на тази изключителна „връзка“ е поставено през 1878 г. на Световното търговско изложение в Париж. Гюел е там, за да бъде в крак с последните технически новости в текстилната индустрия, разглеждайки и проучвайки най-съвременните машини, с цел да ги внедри в своите текстилни фабрики. Разхождайки се, минава край испанския павилион на Изложението и внезапно се спира поразен пред витрина, който го смайва с оригиналността си. Дъбово дърво в наситено-кафяво, допълнено перфектно с фини орнаменти от ковано желязо и декоративно стъкло – всичко това съчетано по необичаен, оригинален начин така, че да подчертае красотата на изложените ръкавици. Защото това е витрината на известното барселонско ателие на Esteve Comella, производител и търговец на луксозни ръкавици, по чиято поръчка работи Антони Гаудѝ. Талантливият архитект печели Сребърен медал за творението си на това световно Изложение, а Гюел остава поразен и запленен от яркото, нестандартно архитектурно решение. Когато се връща в Барселона, първото, което прави, е да посети ателието и да поиска да се запознае възможно най-скоро с автора на чудната витрина. Изпращат го в работилницата на Eduald Puntí, известен барселонски майстор на изделия от ковано желязо и стъкло – рамки, обкови, декоративни решетки, витрини, дограма. Оказва се, че Гаудѝ прекарва там доста време, понеже обича да наблюдава работните процеси, изработвайки (вероятно) във фантазията си своите бъдещи шедьоври…
По това време Антони Гаудѝ (Antoni Gaudí i Cornet, 1852 – 1926) е на 26 – млад, самоуверен, амбициозен, току-що завършил архитектура и имащ усещането, че талантът му (вече забелязан!) го прави необикновен и търсен. Облича се добре, посещава нашумели оперни постановки и модни концерти, старае се да се запознае и да поддържа контакти с най-известните интелектуалци и да се движи свободно в техните среди. И заедно с това търси себе си … като стил, посока, виждане и облик. Може би вече ясно усеща, че липсата на семейно състояние, което да го подкрепи в реализацията на оригиналните му творчески планове, ще го принуди да открие богат меценат, който да се превърне в негов основен спонсор. И който не просто ще финансира архитектурните му идеи, но и ще го разбира и подкрепя ентусиазирано и искрено. Практика, обичайна за времето си…
И ето, че съдбата среща Гюел и Гаудѝ, а резултатите от дългогодишното им близко приятелство, взаимно възхищение и плодотворно сътрудничество са все още тук. Те придават онзи неповторим облик на Барселона и околностите, които ги правят поразителни и незабравими. Освен El Palau Güell, двамата „сътворяват“ Павилионите на входа на имението Гюел в Педралбес (pabellones de entrada de la finca Güell de Pedralbes), църквата в Colonia Güell (в градчето Santa Coloma de Cervelló), великолепният парк Гюел (el Parque Güell), el Chalet del Catllaràs (жилище за техниците, работещи във въглищната мина Catllaràs, чиито добив осигурява гориво за фабриките на Гюел).
Интересен факт е, че в края на живота си и двамата живеят в сгради, проектирани от Гауди, намиращи се в парка Гюел. Самият Еузеби Гюел обитава една от къщите, разположени до самия главен вход на имението, в периода от 1910 г., когато семейството напуска El Palau Güell, до смъртта си през 1918 г. Антони Гаудѝ пък купува една от единствените две къщи, които построява в парка по поръчка на своя меценат, и я обитава до момента, в който се пренася да живее в своето ателие, посвещавайки остатъка от живота си на своята най-мащабна и въздействаща "рожба", донесла му световната слава – великолепната Саграда Фамилия…
И така, време е да видим дома на фамилията Гюел…
El Palau Güell (1886-1890) е забележително произведение, в което са съчетани принципите на традиционната градска архитектура с идеите на зараждащия се каталунски модернизъм. Той е бил основният дом на фамилията Güell-López до преместването (в един по-късен етап от живота им) в новата им къща в парка Гюел. Гаудѝ е получил задачата да проектира сграда, абсолютно функционална и адаптирана към нуждите на частния живот на семейството и заедно с това готова да подслони адекватно активния му социален, политически и културен живот. Още тук, в първия етап на своето творчество, великият архитект започва да внедрява смело своите нови концепции за вътрешно пространство и светлина, които по-късно доразвива по един невероятен начин (например в Casa Batlló, за която ви разказах тук). Използва традиционни благородни материали като дърво, камък, стъкло, керамика и ковано желязо, но по съвършено нов начин и с нов усет за съчетаването им…
El sótano
Разходката на посетителя обикновено започва от El sótano – това е мазето или характерният приземен етаж (но напълно използваем) в тукашните сгради. Красив е с колоните и арковидните си сводове, повече обичайни за някой храм. Тук е била конюшнята на семейството. За главния кочияш и неговия помощник е имало отделни стаи. В това подземие са се съхранявали дървата и въглищата, сеното, имало е и огромни съдове за събиране на чиста дъждовна вода, кладенец, както и малко патио, където конете да прекарват известно време на чист въздух.
La planta entresuelo
Величествен двоен вход служи като основен достъп към долния етаж на къщата (La planta entresuelo). На това място се помещават портиерната и гаражът за каретите на семейството, също и складът за селскостопански продукти. Портиерът е наблюдавал от малката си кабинка кой влиза или излиза от сградата. Оттук тържествени стръмни стълби водят към горните етажи.
La planta noble
La planta noble или аристократичният етаж е живото доказателство за това, че къща като тази трябва да носи името „дворец“. Освен антре, приемна, пушалня, помещение за билярд, величествена зала, огромен хол, ателие за рисуване и скулптура, тук има стаи с романтични имена като „залата на изгубените стъпки“ (La sala de pasos perdidos) или „залата на доверието“ (La sala de confianza)…
На следващия етаж, наречен междинен (El entresuelo), намиращ се под етажа със спалните на семейството (Planta dormitorios) се намира подиумът за музикантите – едно отворено към голямата зала пространство, където са заставали изпълнителите по време на регулярно провежданите в Palau Güell концерти. Тук в първите години е била и главната кухня на семейството, както и други сервизни помещения, включително и стаята, където са се помещавали т. нар. „духала“ на органа. Изненада, нали? Да, дворецът Гюел има свой собствен орган. И днес посетителите му могат да чуят на всеки 30 минути около триминутно изпълнение на известен музикален откъс – тук е списъкът на изпълняваните музикални миниатюри. Благодарение на системата Replay изсвирените вече произведения могат да се възпроизвеждат многократно без присъствието на органиста. А отвореното пространство има такава великолепна акустика и звученето е толкова тържествено, че те кара да застанеш на място и просто да слушаш, да слушаш…
Над спалните пък е разположен мансардният етаж (El desván), където в миналото са се помещавали 11 спални за персонала, перално помещение, кухня и където са се осъществявали повечето дейности, обслужващи този огромен дом.
La azotea
И ето, вече сме на покрива или La azotea (нямах търпение да ви доведа до тук!) – толкова е прекрасен, пъстър, магически… Най-впечатляващото място от цялата къща! Чувстваш се като в приказките – сред 20 различни комина, високи и шарени като детска рисунка, с „шапки“, изрисувани с невероятни, причудливи фигури от парченца лъскава керамика във всички цветове на дъгата. Истински скулптури, внушителни по размери и със странни форми. А в средата се издига 20-метров купол, завършващ с остра „игла“ – той всъщност покрива откритото пространство над главната зала в този истински дворец. Гледките от терасата на покрива към града са изключителни, накъдето и да погледнеш. И ти се иска да останеш още… и още, без да слизаш от това „извънземно“ място…
Полезна информация:
Официална web-страница: https://www.palauguell.cat/ - достъпна е на испански, каталунски и английски език.
Адрес: Carrer Nou de la Rambla, 3-5, 08001, Barcelona
Телефон за контакт: (+34) 934 725 775 и (+34) 934 725 771
Обществен транспорт:
· Ferrocarriles de la Generalitat de Catalunya (FGC – каталунски жп транспорт) – всички линии: L6, L7, S1, S2, S5, S55, спирка Plaza de Catalunya
· Метро – Линия 3 (L3), спирка Liceu
· Автобус – линии 14, 59, 91, 120 и също Barcelona Bus Turístic
Цена на билета: 12 € при плащане в брой или 11 € при плащане с карта или покупка на билета през Интернет. Безплатно за деца до 10 г., за инвалиди и за всички безработни испански граждани или резиденти в страната. Отстъпки за ученици, студенти, пенсионери и различни обществени групи. Безплатно за всички в някои празнични за Каталуния и Барселона дни, както и всяка първа неделя от месеца (билетът се заявява online и можете да използвате мобилното приложение вместо да го разпечатвате!).
От 1984 г. El Palau Güell е в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
コメント