Тайното очарование на Каталунското Средиземноморие – Коста дел Маресме

Лято е, юли е… Температурите стават все по-високи, обедното слънце жари безмилостно, големият град става (меко казано) непоносим, а въздухът ухае… на море! В душата е по-светло, по-слънчево, възторжено и въздушно-леко. Всички въздишат по морския бряг, особено тези, които са далече от него. Мечтаят за горещ, мек, ослепително златист пясък, за море и небе, които се преливат във всички любими нюанси на синьо-зеленото. Лятото те кара да се чувстваш безпричинно щастлив, безкрайно уверен, безрезервно искрен и те кара да правиш неща, на които не си способен през останалото време на годината. Няма с какво да сравня една топла, мека като кадифе лятна вечер, в която единствена прохлада носи лекият морски бриз и единствен фон е равномерният шум на вълните и гладката и бляскава като стар сребърен съд луна…

И понеже няма нито мечта, нито представа за лятото без морска синева и плажно безвремие, ще ви разкажа (и покажа) една част от по-малко известните градчета и плажове на Испания. Причината съвсем не е в това, че са безинтересни, скучни или незабележими, а защото се намират в най-североизточната средиземноморска област на страната. Предполага се, че тук е по-хладно и една идея по-безлично и че природата е по-сурова и не така пищна, а заливите не притежават магията на юга и не са толкова възхитителни (и съответно предпочитани). Ще се убедите, че съвсем не е така.

Испания е една южна земя, благословена с красота и изобилие. Тя е третата страна в Европа (и 14-та в света) по дължина на бреговата ивица – според Националния статистически институт на страната, Испания разполага с над 10 000 км брегова ивица, от които 7905 км плажове – от Кантабрийско море на север и Атлантическия океан на запад, през цялото Средиземноморие, простиращо се от Гибралтар до границата с Франция. Освен това Балеарските острови – малки съкровища само на 500 км на юг от континента, между Испания и Африка; а също Сеута и Мелия – двата автономни града на Африканския континент; както и Канарските острови, отдалечени на цели 3000 км, далеч в Атлантика, екзотични и уникални, а и някои малки (почти непознати и безлюдни) островни групи в близост до африканския бряг. Когато имаш привилегията като народ да се наслаждаваш на такава природна щедрост, нормално е да наречеш всеки „отрязък“ от морския си бряг с различно име. По този начин не само го правиш разпознаваем и забележителен, но и го превръщаш в своя собствена, истинска и неповторима „запазена мярка“. И така, като следствие от тази „процедура“ по създаване на напълно заслужена туристическа идентичност, имаме: Коста Дорада (Costa Dorada) или Златистият бряг – на юг от Барселона, в Балеарско море (част от Средиземно) с център Тарагона, стар, красив и завладяващ със забележителностите си и с удивителните си плажове исторически град; Коста Бланка (Costa Blanca) или Белият бряг - 244 км фин, мек, искрящо-бял пясък в провинция Аликанте; Коста дел Сол (Costa del sol) или Брегът на слънцето – огнената Андалусия ще ви залее с цветове, колорит и над 300 ослепителни слънчеви дни в Малага, Мурсия и техните околности; Коста де ла Луз (Costa de la luz) или Брегът на светлината – там, където Атлантическият океан гали с южна небрежност бреговете в околностите на Кадис, а слънцето се оглежда в нефритено-зелената морска вода около 350 дни в годината…

И май няма пътешественик, независимо къде по света се намира, който да не ги разпознава и да не мечтае да им се наслади… поне веднъж и поне на един от тях:-)

Ако сте забелязали, не споменах какво се случва на север от Барселона и причината е, че точно от това място започва моят разказ:-). Именно тук се простира онази дълга и прекрасна плажна ивица на Испания (и Каталуния), която заслужава да ѝ посветим време и внимание …

Ще започна с Costa del Maresme (Коста дел Маресме или Морският бряг, от латинското Os Maritimum) – първият, 55-километров „отрязък“ от лъкатушещия бряг на Каталуния, върху който са разположени 49 плажа, покрити със светло-златист, едър, чист пясък. Той започва няколко километра северно от Барселона, от градчето Montgat (Монтгат) и е уютно закътан между ниската крайбрежна планинска верига (la Cordillera Litoral) и безбрежната морската синева. Продължава до устието на река Тордера (río Tordera), която разделя елегантния Малграт де Мар (Malgrat dе Mar) и живописния Blanes (Бланес), считан за град-преддверие към известния с рядката си красота Costa Brava (Коста Брава или Смелият бряг). Столица на тази морска провинция е Матарó (Mataró) – 128-хиляден град, разположен на 33 км от Барселона, чието минало се прокрадва назад във времето, когато още през I-ви век пр. н. е. тук е било изградено древно римско селище. По тези места безкрайните, открити и просторни плажове се спускат стремително към причудливо „изрязани“ брегове, а Средиземно море се разбива, яростно и задъхано, в блестящите от слънцето и солта сиво-бели скали. Тук всичко е неспокойно – от прииждащите зелено-бели гребени на вълните (наслада за сърфистите) до нестихващия вятър, който принуждава достойните палми да огъват мощните си стъбла под неспирните му пориви. Всяко от самобитните и гостоприемни градчетата по крайбрежието, преливащи едно в друго като перли в стар и ценен наниз, обикновено притежава забележителности (архитектурни и природни) и атмосфера на достойно съхранена история, които го правят уникално и запомнящо се. А прилежащите им плажове поразяват или с размерите си, или с уютната си закътаност, с чистотата си и с усещането, че си едновременно на север (заради ветровете и стръмните скали)… и много на юг (заради мекия климат, жаркото лятно слънце и ярките, наситени цветове)… 10 от 49-те плажа на Коста дел Маресме са носители на син флаг за 2019 година, което е достатъчен показател за тяхното качество и комфорт.

А сега да „надникнем“ заедно в някои от тези градчета, за да се уверите, че нищо, казано дотук, не е напразно…

Ел Масноу (El Masnou)

Разположен само на 17 км североизточно от Барселона, 22-хилядният град притежава красива архитектура в стила, наложен от прочутия Антони Гауди, който го прави известен по целия свят – Каталунски модернизъм. Притежава уникален с красотата си парк, наречен Езерният парк (на каталунски El parc del Llac), представляващ място за отдих в лятната резиденция на Romà Fabra i Puig, първият маркиз на Масноу. Изграден е в началото на ХХ век в характерния неокласически стил и разполага с огромно разнообразие от растителни видове, великолепно езеро с малко островче в средата, пещера, от която лъха тайнственост и прохлада, тесни криволичещи пътечки и изобилие от палми и пищна зеленина. Мястото е изпълнено с романтика и определено притежава носталгична прелест и викторианска изтънченост. Една от емблематичните сгради в града е Casa Benèfica, проектирана от архитекта Gaietà Buhigas Monravà, създател на един от символите на Барселона - статуята на Колумб, издигаща се в края на прочутата Ла Рамбла. Сградата е открита тържествено на 14 септември 1902 г. като място за подслон и убежище на възрастни, бедни и болни местни жители, както и на деца без родители. Получава името си от крал Алфонсо XIII, присъствал на официалната церемония, който ѝ отдава заслужената почит и уважение. Забележителна е и църквата Sant Pere (Свети Петър), носеща името на светеца-покровител на Ел Масноу, издигната с финансовата подкрепа на гилдията на местните рибари и морски търговци и открита през далечната 1783 г. Градът е известен и с Международния фестивал на комичния театър, който датира от края на миналия век и който води тук любители и професионалисти от целия свят повече от 20 години, добавяйки нотка артистизъм и атрактивност към атмосферата на този впечатляващ малък град. А ако трябва да споменем плажовете – моят фаворит по крайбрежието на Ел Маресме е един от двата плажа на Ел Масноу, наречен Оката (Ocata) – гигантски по размер, чист, просторен, спокоен… истински оазис за почивка…

Канет де Мар (Canet de Mar)

Малко по на север, на 43 км от Барселона, е разположено едно удивително градче, чието население в последните 10-15 г. непрекъснато нараства заради проспериращия тук туризъм (базиран на неоспорими природни и културно-исторически достойнства), достигайки почти 15 хил. жители. Топонимът Canet произхожда от латинската дума canna (на испански caña), което означава тръстика – заради малките реки по тези места, извиращи от Пиренеите или подножието на планината и вливащи се в Средиземно море, чиито живописни брегове са гъсто обрасли с тръстики. За мен Canet de Mar е преди всичко родното място на Lluís Domènech i Montaner. Когато говорим за модернизъм като стил в архитектурата и изкуството, първото име, което изниква в съзнанието на всеки, е това на великия Гауди. Произведенията му са наистина впечатляващи и поразяват с размаха и силата на въображението, на което е съумял да придаде материални измерения. Удивителните му творения вълнуват милиони по цялото земно кълбо, вече повече от век. Но когато опознаеш Барселона и величието на нейната архитектура от златната ера на модернизма, не може да не осъзнаеш, че Гауди не е единствен. Че това е цяла школа от ненадминати творци, чиито труд и талант е не просто видим; той е осезаем и невероятно въздействащ и днес, независимо от дистанцията на времето. И така, споменатият по-горе Луис Доменек и Мунтанер е създателят на Двореца на каталунската музика (Palacio de la Música Catalana), на Замъка на трите дракона в един от най-красивите паркове на Барселона, парка Цитадела (Castillo de los Tres Dragones, построен в чест на Световното търговско изложение от 1888 г. в El parque de la Ciudadela,), на ненадминатата с изяществото си къща casa Lleó Morera на най-красивата (не само в Барселона, но и в цяла Каталуния) улица El paseo de Gracia (Passeig de Gràcia на каталунски), на болницата Свети Павел и Светият кръст (Hospital de la Santa Creu i Sant Pau), която много повече прилича на приказен замък, а не на болница… Може би вече подозирате, че е любимия ми каталунски архитект от тази епоха… и обещавам да ви разкажа повече за всичко, свързано с него, в някой от следващите си разкази:-) Плажът в Canet de Mar е фантастичен, а къщата-музей (която е била дългогодишна лятна резиденция на изтъкнатия каталунски архитект, общественик и политик и неговото семейство; място за отдих и творчество) несъмнено заслужава да ѝ се посвети време и внимание. На север, съвсем малко извън града, се намира още една уникална забележителност, Замъкът на Санта Фиорентина (El castillo de Santa Florentina) – старинно средновековно отбранително съоръжение от ХI век, построено върху останките на още по-древна римска крепост. Тук, по време на своята визита в Каталуния през 1908 г., отсяда крал Alfonso XIII, за да връчи на Ramon de Montaner i Vila титлата граф на Канет (conde de Canet), а през 1910 г. великият архитект Lluís Domènech i Montaner (по поръчение на краля) го разширява и реформира, за да придаде на тази импозантна и внушителна с размерите и облика си сграда днешния неповторим облик на дворец, в който сякаш всеки момент ще срещнеш смели, горди принцове и непристъпни с красотата си принцеси. Днес е туристичски обект, който се посещава само с предварително уговорена среща и гид, за да те води по стъпките на времето… Предпочитано място е за сватбени церемонии (притежава същата атмосфера на старинна елегантност и романтично великолепие като Двореца и Ботаническата градина в Балчик). Замъкът е летен домакин на концерти и фестивали, за които е достоен естествен декор, придаващ драматично звучене на музикалната класика.

Ако съм ви заинтригувала и искате да го посетите – сайтът с работното време, цените и условията е достъпен на английски и руски език, а почивните дни на замъка са неделя и понеделник!

Калея (Calella)

На 56 км от Барселона (и на 25 от Матарó, столицата на морската провинция El Maresme) се простира живописната Калея. Ориентиран силно към туризма със северните европейски страни (Германия, Норвегия, Англия, Дания, Швеция, а също и Русия), с прекрасен, просторен плаж в красиво оформен залив и великолепна крайбрежна алея, 18-хилядният град радва своите посетители също с живописни търговски улици и старинни сгради, с малки (модерни или сякаш дошли от минали епохи) кафенета и ресторанти, предлагащи уникални местни продукти и произведения на вкусната каталунска кухня и с атмосферата си на лятно безгрижие и топло местно гостоприемство. Днес Калея е символ на високите стандарти в един определено туристически ориентиран и динамичен свят, способни не само да отговорят на настроенията, но и да задоволят вкуса и дори най-беглите желания на всеки пътешественик.

Малграт де Мар (Malgrat de Mar)

На границата между Costa del Maresme и Costa Brava се изправя един елегантен и привлекателен с тайните си съкровища град. Malgrat de Mar изненадва с пейзажите си, а в историческия му център изпъква с красотата си централният площад, от който лъха старовремска елегантност, и църквата Св. Никола (Iglesia de San Nicolás) – с фасадата си в неокласически стил и с великолепната си осмоъгълна камбанария. От хълма над града, приютил древната крепостна кула, се откриват великолепни гледки към цялата околност – тесните улички, спускащи се по меките склонове към морето, старите достолепни къщи, малките свежи и зелени паркове, огромните бугенвилии, изпълзели необезпокоявани по цели огради и фасади на сгради. Невероятен е тематичният парк, носещ името на Francesc Macià, който с нереално огромните си скулптури действа леко стъписващо и забавлява от сърце малки и големи. Определено Малграт де Мар, в протежение на цялото си съществуване от XIV век до днес, е оставил незаличими следи в културната, артистична и социална история на Каталуния.

И сега – нещо полезно и интересно!

Всички населени места по протежение на Costa del Maresme са изключително лесно достъпни с отправна точка Барселона. Поделението на Националната железопътна компания RENFE в Каталуния, наречено Rodalies de Catalunya, поддържа транспортните контакти между градовете на близки и средни разстояния от каталунската столица (т. нар. Cercanías и Media Distancia) с редовни жп връзки. Самата жп линия лъкатуши, следвайки извивките на морския бряг, така че пътуването не само е бързо, удобно и комфортно за пътника (това означава чисто, точно и добре климатизирано според сезона), но и истинска наслада за очите. Линията R1 се движи от 9 сутринта до 23 вечерта, включвайки 25 спирки по каталунското Средиземноморско крайбрежие, без почивен ден. Всяка от спирките принадлежи на някоя от 6-те транспортни зони, които обхващат Барселона и околностите й. Билетите се купуват лесно от гише или от автомат. Ако не сте сигурни в нещо – питайте, служителите са там, винаги на разположение, и действат бързо и точно. На всеки няколко минути влакът спира, вие слизате … и вече сте на плажа. Необходими са ви не повече от две минути, за да напуснете жп спирката и през удобния подземен тунел (построен за целта) да пресечете линията… за да се озовете на морския бряг. Влаковете се движат на интервали от 15 (с дестинация Матарó ) до 30 минути (до Бланес), така че можете да отидете или да се приберете бързо по всяко време. Един почивен ден, далеч от шума на града, може да се превърне в малко приключение и невероятно удоволствие по плажовете и градчетата на Коста дел Маресме.

Остана обещаната любопитна част! Участъкът Барселона – Матарó е най-старата жп линия на Иберийския полуостров. Дълги години в испанските учебници по история се е твърдяло, че това е и най-старата национална (испанска) жп линия. Оказва се обаче, че данните трябва да бъдат коригирани! Индустриалната революция през XIX век дава истински тласък на промишленото развитие, но в Испания националната разпокъсаност, нестабилната политика и липсата на финансови ресурси пречи на това проучванията и откритията, направени тук, да се превръщат в реалност. Затова в действителност първата испанска жп линия е тази La Habana-Güines, в Куба, чиито първоначален участък La Habana-Bejucal е открит през 1837 г., а само 2 години по-късно е завършена и цялата жп линия. Идеята е била да свързва кубинската столица с провинциите - най-големи производители на захарна тръстика. По това време Куба не е испанска колония, но се намира под пълния контрол на монархията и юридически е реална част от нея. Интересното е, че човекът, реализирал тази идея, е известен каталунски търговец и предприемач – името му е Miquel Biada Bunyol, родом от Матарó, който постигнал забележителен успех и натрупал немалко състояние в Куба със своя търговски нюх и талант. Тайната му, дълго лелеяна мечта била да свърже Барселона с родния си град посредством новото технологично чудо, наречено жп линия, по която се движи парен локомотив! Идеята му е абсолютно адекватна на тогавашната икономическа реалност – Барселона е индустриален център с огромно пристанище, а Матарó – малък, но многообещаващ град с построената по това време текстилна фабрика, притежаваща една от първите парни машини. От една страна целите му са чисто комерсиални, но от друга – абсолютно патриотични и алтруистични - да прослави родното си място и Каталуния. Реализацията на този проект се оказва нелека задача (Микел Буниол искрено вярва, че ще му отнеме по-малко от година), но в крайна сметка, макар и не така бързо, на 28 октомври 1848 г. железопътната линия е официално открита. За съжаление нейният инициатор и създател не доживява тази велика дата и не успява да се наслади на плодовете на многогодишния си упорит и целенасочен труд…

А за край на този разказ (надявам се да бъде истински „десерт“) оставих Бланес – 40-хилядния град, който напълно заслужава да бъде наречен „Портал към Коста Брава“. Изключително туристически ориентиран, Бланес не впечатлява с нещо много запомнящо се като градска среда – да, той е много чист, добре подреден, удобен, радващ окото, с чудесна инфраструктура и отлични транспортни връзки с околните селища … и толкова. Но когато видите залива и великолепния плаж с живописни гледки, които веднага завладяват въображението ви и ви карат да се влюбите в това място… и когато се изкачите по хълма над града и пристъпите в уникалната Ботаническа градина Маримуртра (el Jardín Botánico Marimurtra, която спокойно бих нарекла „земен рай“ и за която казват, че е една от най-красивите по цялото Средиземноморие)… Още повече, ако от прелестното възвишение хвърлите поглед към първия от заливите на Коста Брава – уникалния la cala Sa Forcanera, до който се достига само по море… Или ако присъствате на някоя от местните фиести като например тази в началото на август, когато небето над залива се изпълва с ярки и пищни фойерверки… Тогава ще се уверите защо Бланес се радва на тази слава и популярност като място както за идиличен и пълноценен отдих, така и за истинска наслада за сетивата...