От античния Таррако до съвременна Тарагона ... или 22 века метаморфози

Трудно ми е да определя еднозначно с какво ме изненада и развълнува това не дотам познато на туристите южно кътче от Каталуния. Четейки за него преди да тръгна, бях удивена от хилядолетното му, величаво, достойно за уважение минало. Минало, оставило незаличими и почти недокоснати от времето следи върху днешния му облик. Минало, в което отекват грандиозни събития от световен мащаб, начертали картата на съвременния европейски континент. Вече тук, в града, бях очарована от неговата гостоприемна, искрена и усмихната, пролетно-зелена атмосфера. За първи път попадах на място, където два свята, отдалечени повече от 2 хилядолетия един от друг във времето, съжителстват в едно общо пространство като преливат в чудна, но и странна сплав – леко, неусетно, без да си пречат. Зад величествени колони, увенчани с великолепни коринтски капители, помнещи славата на отминали времена, наднича с нищо незабележим съвременен жилищен блок, от чиито балкони се развява пране… Местни и гости на града си хапват и разговарят оживено в малък тапас-бар, а само ако протегнат ръка, могат да докоснат останките от стени на патрициански дом, обитаван преди 18 века… От едната страна на масивната крепостна стена (от епохата на разцвета на Римската империя) в прелестен парк с детски площадки звучат щастливите викове на малчуганите, а от другата, напълно изолиран от градския шум, можеш да се разходиш по изтърканите до блясък от милиони стъпки камъни, застлали пътя на не един воин и завоевател… Сякаш са късчета от уникални, грабващи окото тъкани, които неизвестен майстор е съшил умело, сътворявайки оригинален многоцветен килим.

22-вековният Таррако или неговият наследник, който днес носи името Тарагона, се оказа един от най-интересните и с най-богата история градове в Европа. И не е само това – увлекателната, но и леко уморителна археологическа и културно-историческа разходка (времева и пространствена) прекрасно се съчетава с глътка свеж средиземноморски въздух върху светлия, фин пясък на просторните плажове на Коста Дорада (Costa Dorada или Златистия бряг). Точно това правих в продължение на три дни, които отлетяха като миг… И сега не просто искам да ви разкажа преживяното и да ви покажа видяното, но и да ви заинтригувам и да ви дам повече от едно основание да посетите този град, поне за ден – защото си заслужава!

Ще започна мнооого отдалеч, но не се отказвайте да четете… ще се постарая да е забавно:-)))

3-ти век преди Христа. Малко селце с пръснати по склона дървени къщички, захвърлено нейде извън пределите на всемогъщата Римска държава, се припича сънливо под жарките лъчи на южното слънце. Средиземно море, ласкаво и прозрачно-зелено, мие безмълвно бреговете му. Изведнъж (незнайно защо, но според мен само заради прекрасните плажове:-))) към с нищо незабележителното поселище (сигурно за радостна изненада на скучаещите му обитатели) дружно хвърлят поглед римляни и картагенци. Рим (по онова време все още република) вече е покорил целия Апенински полуостров, сухопътната му войска е ненадмината както в стратегиите, така и в реалните битки, а римските легиони са една добре смазана, безотказна военна машина. Те са безпощадни и не признават никаква преграда по пътя си. Знаем, че с течение на времето ще завладеят половин Европа – от Британските острови до Египет. Съвсем нормално е да надникнат в двора на съседите, нали? (Яяяя, колко голям бил този Иберийски полуостров! Не може да няма желязо! И от какво грозде си правят виното!?!) Картаген, от своя страна, е достоен наследник на Финикийската търговска империя (е, нали оттам идват финикийски знаци, които явно ще дирижират света до свършека му!). Основно по причина на вродения си търговски нюх картагенци искат да притежават всичко, което може да бъде купено, продадено или изтъргувано – къде с умение, къде с хитрост, къде с по-агресивни подходи. Освен това вече имат няколко бази на Иберийския полуостров. Нещо като Amazon на древния свят… Та по това време започват Пуническите войни. Не една, не две, цели три! Неизбежно следствие от сблъсъци на пространствено-поземлени и търговско-парични интереси. Ама така е – войната е опиат… Изходът обаче всеки път е еднозначен и носи краткото име „Рим“. В Първата Картаген губи долната част на Апенинския „ботуш“ , Сицилия и Сардиния, а после (едно зло не идва само!) и Корсика. За онова, малкото невзрачно селце, дето стана дума по-горе, през 218 г. пр. Хр. в сериозно противоборство се хвърлят: Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (от римска страна) – генерал и политик, един от най-добрите военачалници в човешката история, получил категорично признание за военния си талант съвсем млад, и Ханибал (всяващ страх картагенец) – най-вълнуващата и запомняща се фигура от Пуническите войни и един от най-великите военни ръководители от древността до днес. Най-поразяващия въображението момент от Пуническите войни несъмнено е преходът на Ханибал през Алпите със слонове. Това е достоверен исторически факт – било е повече от изпитание да придвижиш войска от 50 000 човека с коне и слонове през високопланинските проходи, между снежни преспи и лавини, през реки и стръмни планински пропасти. Та така – Европа срещу Африка… Един срещу друг се изправят Сципион, с подигравателната и самодоволна усмивка на неудържим завоевател, и Ханибал, с яростното изражение на победител, непознаващ до този момент думата „поражение". Две личности с несъмнени лидерски качества и извънмерен талант да воюват, се срещат в юго-източната част на Иберийския полуостров, за да определят чие притежание ще станат плодородните и богати южни земи (и съответно прилежащата им част от Средиземно море)…

Втората Пуническа война (не че другите две са по-различни като изход, както споменах по-горе) завършва с ярка и безпрекословна победа за Рим и повече от 600 години тази страховита империя е орисана от съдбата да господства над завоюваните територии. Сципион обаче решава, че в това селце има нещо по-особено (явно любов от пръв поглед!), и то постепенно се превръща от значима със своето стратегическо местоположение военна база в грандиозна столица на провинцията Tarraconensis. Делото му продължават великият Гай Юлий Цезар, който оттук управлява т. нар. Hispania (т. е. целия Иберийския полуостров) и Октавиан Август (не по-малко знаменит с делата си, пък и по негово време са построени онези знакови сгради, чието архитектурно величие впечатлява и днес). В продължение на четири века Таррако укрепва, разраства се и добива осанката на истински имперски център – град, който съвременниците му, а и поколенията по-късно, ще наричат „вторият Рим“. През годините съдбата му е повече от променлива, редуват се периоди на възход и упадък. Вестготи, Араби, Арагонски крале, Готика, Наполеонови войни, Каталунски Модернизъм – явно Фортуна е решила нищо да не подминава това чудно човешко средище…

Полезна информация!

Идването от Барселона до Тарагона е като детска игра. Има автобуси и влакове от сутрин до вечер, безупречно точни и много удобни. Аз предпочитам влака (и ви го препоръчвам), основно заради независимостта от пътния трафик, като разстоянието от 85 км се изминава за около 75 мин. с влак от типа Регионален експрес, а цената на еднопосочния билет е 8,05 Евро. Автобусната компания, обслужваща маршрута, е авторитетната ALSA, с нея можете да пристигнете също директно от Мадрид или Валенсия. Разбира се, ако предпочитате високоскоростните AVE, AVANT или EUROMED, те ще ви отведат дотам за 32-35 мин., но пък пътуването струва от два до три пъти повече, а и гарата е доста далеч – на 12 км от града (нарича се Camp de Tarragona и връзката с центъра на Тарагона е чрез автобус №1, който взема разстоянието за около 18 мин.).

---

И сега идва ред на онези ТОП 10 места в Тарагона, които според мен трябва да посетите, видите, усетите, докоснете, опитате… и да им се наслаждавате с много настроение!

1. Средиземноморската тераса (Balcón del Mediterráneo)

Това е наистина едно много емблематично и много любимо място не само на туристите, но и на местните жители. Това е и първото, до което стигате, слизайки от жп-гарата и отправяйки се към центъра на града. Само след по-малко от 10 мин., вървейки все нагоре, се изправяте на великолепна тераса, издигната на естествена скала на 40 м над морския бряг. Гледките към прекрасния плаж (la playa del Miracle) и сапфирено-синьото Средиземно море, към Амфитеатъра и Пристанището (независимо дали е сутрин или вечер) привличат като с магнит и не можете да се откъснете оттам. Знаковият метален парапет на терасата, поставен в далечната 1889 г., е чист и блестящ, боядисан (сякаш вчера!) в тъмно-зелено. Когато тарагонци си определят среща тук, казват “anar a tocar ferro”, което на каталунски буквално значи „да идем да пипнем желязото“. И наистина вярват, че докосването му носи късмет. Нищо не пречи да опитаме и ние, нали?

2. La Rambla Nova – главната търговска артерия на Тарагона

Ако обърнете гръб на морето (колкото и да не ви се иска да си тръгнете от Средиземноморската тераса) и тръгнете право напред, ще се окажете директно там, на прословутата La Rambla Nova. Тя започва точно оттук и свършва около 2 км на север, на площада la plaza Imperial Tárraco. Много прилича на Барселонската La Rambla: пешеходна зона – просторна, зелена, оживена и светла, с пъстри и ярки павилиони за цветя, много кафенета и тапас-барове – малки, уютни и подканящи да поспреш за почивка, елегантни витрини, пейки, улични музиканти… И уникално архитектурно обкръжение, от което лъха история. La Rambla Nova е живото, туптящо сърце на града вече повече от 150 години (въпреки името си). Освен двете крайни точки, забележителен е скулптурният монумент Los Castellers (с автор Francesc Anglès), като че ли най-„фотогеничният“ обект в града. Внушителен е не само със своите 219 фигури, 11 метра височина и тегло от цели 12 тона, но и с изключителния си реализъм! Знаменитите „човешки кули“ са уникално каталунско „творение“, което е и любопитно, и старо като традиция. Затова UNESCO го включва през 2010 г. в списъка на Световното нематериално културно наследство. Корените му датират някъде от XV век и за пръв път „явлението“ се заражда в района на Тарагона, в селищата близо до делтата на р. Ебро. Счита се за абсолютен символ на човешката способност да превъзмогне всяка трудност и да преодолее всяко препятствие, когато хората работят в екип, в единомислие и синхрон. Да наблюдаваш изграждането на подобна кула е неповторимо с емоцията и атмосферата си на съпричастност преживяване.

3. Амфитеатърът - архитектурното "бижу" на древния Таррако

Ако все още сте на „балкона“ (той е жив магнит, поне 10 пъти минах оттам!) в колебание дали да тръгнете и накъде да поемете, слезте право надолу, към морето и там, почти докосваща бялата пяна на вълните, ще откриете „перлата в короната“ на останките от древния Таррако. Прелестната пролетна зеленина на дърветата, макар и още крехка, успява да скрие от погледа древните руини на Амфитеатъра, но... малко стъпала, един-два завоя и пред очите ви е великолепната творба на римския архитектурен и инженерен талант от II век сл. Хр. – един от най-старите и красиви антични римски театри, при това не само в Испания. Буквално е „издълбан“ в естествена скална гънка на крачка от Средиземно море, което го прави уникален. Във вътрешността му през VI век визиготите построяват базилика, върху която по-късно (1154 г.) е издигната средновековната църква Santa María del Miracle, чиито останки са добре видими и днес. Побирал е 14000 зрители и е бил свидетел на всякакви битки – от яростни гладиаторски противоборства до зрелищни борби с хищни животни. Не са му били чужди и публичните екзекуции – тук е изгорен жив през 259 г. сл. Хр. епископ Фруктуосо с двама от своите дякони, станали жертви на християнските гонения от страна на Римската империя.

4. El Circo Romano (Римският хиподрум или Циркът)

Ето още едно задължително за посещение място от историческото наследство на величествения Таррако. Тук са се организирали конни надбягвания и състезания с колесници и това е един от най-добре съхранените римски хиподруми в Европа. Побирал е 25-30 хил. зрители – едно изключително мащабно, отлично планирано и перфектно изпълнено съоръжение от I век сл. Хр. Според изследователите оригиналните му размери са 325 м дължина на 115 м ширина, но по-голямата част от него днес се намира под основите на съседните сгради, построени тук през XIX век.

За да улеснят достъпа до El Circo на прииждащите тълпи, а и за по-добра организация на зрелищните надбягвания (отделни рампи за вход на коне, колесници и хора), в близост римляните са издигнали кулата La Torre del Pretorio, която с течение на вековете става обект на куриоозни превъплъщения - превръща се първо в отбранителна крепост, после в средище на местните аристократи, още по-късно – в дворец на каталунско-арагонските крале и най-накрая… в затвор. Превратности на съдбата, нали? За съжаление е претърпяла сериозни и безвъзвратни повреди по време на Наполеоновите войни, но все още от нея лъха сила и непреходна монументалност. А панорамните гледки от там са просто фантастични!

5. Форумът (Foro local или Foro de la Colonia)

Древноримският Форум е още едно забележително с внушението си кътче, което ще ви пренесе за миг 2000 г. назад във времето. Известно е, че Форумите са били религиозните, социални, търговски и политически средища в римския град. El Foro de la Colonia Tarraco не прави изключение. Състоял се е от обширен площад, заобиколен от публични сгради като храмове, базилика, градски съвет, трибунал; също места за търговия, скулптури на важни и влиятелни личности (местни и с имперска значимост). Пресичайки тесен мост, попадате в кътче от стария римски град с останки от домове и улици. Жаркото априлско пладне (необичайно, но прекрасно като усещане) почти поражда миражи. И градът – пъстър, шумен, автентичен – постепенно оживява пред очите ти. Единствено със силата на твоето въображение...

6. Площадите на Тарагона

Те са различни по размер, архитектурно обкръжение, атмосфера, стил… уникални са и заедно с това много си приличат. Притежават жизнеността и настроението на този древно-млад град. Мисля, че за 2000 години хората не са променили много своите навици: все така обичат да се срещнат с приятели, да седнат на чаша кафе, да похапнат вкусно заедно с чаша хубаво вино в ръка, да се разхождат, да пазаруват, да спорят оживено и да обсъждат всичко – къде съдбовни световни проблеми, къде забавни незначителни случки от живота на съседите. Е, и тук са така. Ето къде ги правят всичките тези неща:

- Plaça del Rei – елегантен, изненадващо скрит между доминиращата пейзажа La Torre del Pretorio и барокова църква от XVI век (с леко странен дизайн), той предлага История. Под внушителни с размерите си (и вероятно с възрастта си) дървета ще откриете масичките на малки, уютни кафенета и барове. Може да поседнете за размисъл над вечни въпроси като „Как са се справяли древните със стреса от динамичния градски живот:-)))“

- Plaça del Fòrum – жив, шумен и еклектичен. Наоколо има сгради от различни времена и епохи, но атмосферата на площада се определя от добре запазен „къс“ от крепостна римска стена. В съботния предиобед, когато се оказах там, под споменатото парче от 20-вековната стена се водеше оживена търговия, а народът (ден преди Великден) масово се прибираше с огромна торба с домати, репички, артишок и свежи салати в едната ръка, а в другата с традиционната La Mona de Pascua в луксозна кутия – неголяма торта, залята с шоколад и украсена с шоколадови яйца и фигури (пак шоколадови, при това със сериозни размери) на каквото се сетиш: от анимационни герои на Disney, до великденски персонажи и футболни обувки с традиционен синьо-червен оттенък (тук всички сме фенове на Барса :-)))) Ааа, да не забравя – и задължително със забодени ярко-розови или крещящо-жълти пера отгоре (имам предвид тортата, не обувката!) Абсолютен кич, но те са в луд възторг от своята mona и не могат да си представят празника без нея!

- Plaça de la Font – дълъг и слънчев, на крачка от La Rambla Nova, пълен до краен предел с терасите на кафенета, барове, пицарии… изобщо място да прекараш неделния късен предобед след разходка, със семейство и приятели, или да минеш оттам на път за плажа, или на връщане, привечер, защо не… В дъното се издига красивата сграда на Общината, която придава облик и завършеност на този ярък, емблематичен градски площад.

- площадът пред el Mercado Central - самата сграда на Централния пазар е издигната тук през 1915 г. и е великолепен представител на каталунския Модернизъм, чиито автор е известният архитект Josep Maria Pujol i de Barberà. Казват, че много прилича по стил и излъчване на пазара, намиращ се на Karlsplatz, Виена, проектиран от Otto Wagner. Явно европейската архитектура от началото на ХХ век има много сродни нюанси и общи корени... А самият площад пред пазара е оживен, светъл, пълен с глъчката, настроението и динамиката на потока от хора, преминаващ от там...

7. Катедралата на Тарагона

Построена върху останките на огромен древен римски храм, вероятно издигнат в култ към императора Октавиан Август, Катедралата, носеща името на Santa Tecla, е една от прелестите на стария град. Изправя се величествено на най-високия хълм в центъра на античното сърце на Тарагона, на площада Pla de la Seu (или Катедралния площад), заобиколен от красиви готически сгради. Оттам можете да съзерцавате със затаен дъх входа ѝ, увенчан с прекрасни скулптурни групи, както и великолепната ѝ розета с диаметър цели 11 м.

Строежът на La Seu започва през XII век в романски стил, който постепенно (съобразно особеностите и превратностите на епохата) прелива в готика. Открита е тържествено едва през 1331 г., цели два века по-късно, но така си и остава не съвсем довършена. Причината е в зловещата средновековна напаст, наречена чума…

Вътрешният двор на Катедралата (claustro) е пристан за скитника, оазис на спокойствието и тишината, извор на покой и усещане за безвремие. А в Музея към Катедралата (el Museo Diocesano) ще се докоснете до над 300 „късчета“ изкуство – романско, бароково, средновековно и ренесансово. С други думи - вижте Катедралата и всичко, свързано с нея, тя е съществена част от хилядолетната история на Тарагона.

8. Крепостната стена на Tarraco, наречена още „Археологическа разходка“

(Passeig Arqueològic)

Още една, несъмнено много впечатляваща част от римското наследство на Тарагона. Предлага маршрут с дължина около 1 км, който минава плътно край античната крепостна стена, построена през II век сл. Хр. и „подсилена“ през Средновековието с цел защитата на града срещу нашественици и завоеватели. Започва в края на улица Carrer de la Guitarra, в непосредствена близост до малка арка, която служи за символичен вход в Стария град. Мястото е поддържано перфектно; ще минете край скулптури, малки градини, интересни исторически експозиции, средновековни отбранителни кули. Тук се съхранява най-старият (извън Италия) надпис от епохата на Римската империя. Усещането е изключително автентично и поражда мисли от рода на „Наистина ли са минали 19 века? И какво ще оставим след себе си ние?“...

9. Археологическият музей

(el Museo Nacional Arqueológico de Tarragona)

Хранилище на артефакти и внушение за вечност - това е чувството, което остава у теб след като го разгледаш… "Таррако - най-грандиозният град по тази част на крайбрежието..." Това са думите на известният римски историограф и космограф Помпоний Мела, изречени през I век сл. Хр.

Основната сграда на музея (много респектираща, между другото!), която се намира в непосредствена близост до споменатата вече La Torre del Pretorio, е затворена временно. Но голяма част от архитектурното богатство на древноримския Таррако е представено по един ефектен начин в сградата на бившата Морска гара на Тарагона (не спирам да се възхищавам на уменията на испанците да създават интерактивни, въздействащи на всички сетива музейни експозиции)… Можете да съчетаете посещението си с разглеждане на пристанището и околностите му или да минете оттам на връщане от плажа. Непреходна история, показана по най-въздействащ начин! Нищо от видяното няма да ви остави разочаровани.

10. Римският акведукт - Acueducto de Les Ferreres или Pont del Diable (Дяволският мост)

Ако имате ден в повече и решите да се отдалечите за малко от града – това е мястото, без никакво съмнение. Омагьосващо и фантастично, като декор. Според името му и дяволът е намесен, може и това да е причината… Инженерно-строителният римски гений, който (доказано) е способен да осигури на всеки град жизнено-важната инфраструктура и да задоволи всички насъщни потребности (в случая от вода), е сътворил този великолепен акведукт. Времето (явно и то респектирано!) го е съхранило непокътнат. Или пък римляните са знаели как да го направят така, че да остане вечен… Достъпът до него е лесен, но не тръгвайте пеша, дори 4-те километра да ви се струват незначителни (както първоначално бях решила). Благоразумието надделя:-))) Автомагистралата не е най-доброто място за пешеходци. От La plaza Imperial Tárraco, в края на La Rambla Nova, тръгват автобуси №5 и №85 (качете се на който дойде пръв), цената на еднопосочния билет е 1,50 €. Самият акведукт е висок 27 м и дълъг 217 м и е доставял вода на имперския Таррако от близката река Франколѝ (río Francolí), отстояща само на 25 км. Няма цена за вход или каквато и да е такса за посещението му. Мястото е невероятно, а паркът наоколо, потънал в тишина, с тесните си лъкатушещи пътеки и огромните вековни дървета, е чудно място за разходка (заприлича ми на декор за фентъзи-филм). Малко прелестно кафене ще ви предложи чаша силно горещо кафе или ароматно latte macchiato (сервират го с усмивка и с малък сладкиш, включен в цената, с който почти можете да закусите). Препоръчвам ви го! На съседната маса седеше с неделния вестник и сутрешното си кафе собственикът. Представи се, поведе любезен разговор и тъй като бях единственият посетител (и съответно единственият му слушател), се опита да ми разкаже (и едва ли не да ми изиграе!) с много плам, артистизъм и несъмнена гордост цялата история на Тарагона, от първата Пуническа война, та до днес. И после ако не ви се тръгва оттам, разбираемо е. Аз едва се откъснах…

Важно!

Всички археологически обекти от Римската епоха (Форумът, Амфитеатърът, Хиподрумът, Крепостната стена) се управляват и поддържат от Историческия музей на Тарагона (МНТ) и могат да се посетят по отделно с цена на входния билет за всеки от обектите 3,30 Евро или заедно, с комбиниран билет на стойност 7,40 Евро (можете да го купите от всяко гише на входа на обекта или онлайн). Последният е валиден през цялата година на издаването му (ако не разполагате с достатъчно време и не успеете да видите всичко в рамките на едно посещение в града). Изключителната архитектурна и културно-историческа стойност на целия комплекс дава основание на ЮНЕСКО през 2000 г. да го постави под егидата си като част от Световното културно и природно наследство.

И още малко "Тарагонски чар"

10+1. Дори за миг не забравяйте МОРЕТО...