Майорка е остров, който изненадва. Не само с поразителните си пейзажи и спиращите дъха плажове, но и с цялата си дълга, богата, пълна с превратности история и с едно пъстро културно наследство, в което се преплитат елементи от традициите и духовността на различни народи и религии. Към която и част от него да се отправиш, там те чакат легенди от миналото, неподозирани с красотата си архитектурни кътчета, вкусни ястия и уникални природни забележителности.
Майорка (Mallorca)
Най-големият и най-известен Балеарски остров е дестинация, която не просто изненадва и очарова, а омагьосва по неповторим начин. Мислех, че е тривиалната туристическа цел с леко банален привкус – слънце, пясък и море, в безкрайно приятната комбинация с примамливи крайбрежни заведения. Няма как да помислиш нещо друго за място, което всички познават, дори да не са го виждали на живо, предимно от снимки, пътеписи и разкази на приятели – място, посетено през 2018 г. от рекордните почти 12 млн. туристи (от всичките 16,5 млн., пристигнали на Балеарските острови същата година).
Изобщо не вярвайте на това. Съвсем не е така. Майорка се оказа удивителна смесица от култура, традиции, архитектурно-историческо наследство (в голямата си част обекти на ЮНЕСКО), природни прелести и гастрономия. Което я прави наистина неустоима. Казват, че е уникален остров… и вече съм абсолютно сигурна, че това е истината.
3600 кв. км. (една трета от площта на България), покрити с планински масиви, живописни долини, прелестни заливи, пещери, стъписващи с красотата на изваяните от природата форми, фин и мек пясък, оформил изумителни плажове, морски заливи в изумрудена-зелени оттенъци… и това в комбинация с катедрали, замъци, музеи … Едва ли бихте искали нещо повече.
Майорка е лесно достъпен остров, както по въздух, така и по вода. Летището (El Aeropuerto de Palma de Mallorca) е третото в Испания по брой на пътниците, преминаващи през него, само на крачка след летищата на Мадрид и Барселона. То е едно от най-модерните в света, способно е да приема над 20 млн. пътници годишно и разполага с две свръхдълги писти (с дължина съответно 3000 и 3270 м), които се използват за приземяване при много тежки атмосферни условия и ниска видимост и разполагат със система ISL за автоматично приземяване. Летището (с код PMI) се намира само на 8 км от центъра на столицата Палма и има комфортна и бърза връзка с нея чрез линия А1, като автобусите се движат на интервали от около 15 минути от 6:10 сутринта до 0:45 късно вечер. Те вземат разстоянието за около 20 мин. и спират на площад Испания (Plaça d’Espanya), където се намира Централната гара, наречена Estació Intermodal. Тя предлага една модерна и динамична транспортна среда - оттук можете да хванете някоя от двете линии на метрото М1 или М2 в рамките на града, както и да тръгнете с автобус или влак към почти всяка точка на острова. Транспортът на Майорка може да бъде класифициран само с една дума – безупречен.
Ако предпочитате фериботната връзка с острова – такава има от Валенсия и от Барселона. Удобството й се крие в това, че можете да пътувате със собствената си кола, което определено е предимство, когато отивате на остров, където не всяко кътче е достъпно с обществен транспорт (и най-често това са удивителни, но леко непристъпни природни забележителности).
И така, вече сте на острова. Няма значение причината – може да сте решили да се излежавате по приказните плажове една седмица или да обиколите в рамките на 4-5 дни всичко интересно и интригуващо, за което сте чули и прочели. Аз ще ви разкажа какво видях за почти четири дни, а също и какво не видях – по тривиални причини, като затворени музеи и галерии поради корона-вируса, или като лошото време, което (като едно свръхнеприятно обстоятелство) винаги е непредвидимо. Но пък това е повод отново да се върна, нали))))
Преди да започна със забележителностите, бих искала да направя едно малко уточнение. Пътувах само преди две седмици. Честно казано, с малко вътрешно напрежение и лека несигурност, предвид паническата епидемиологична ситуация, обхванала (отново) света. Пътуване в един момент на тотална криза в туризма (световния, не само испанския), с огромни ограничения и изисквания в ежедневния начин на живот, а да не говорим за рестрикциите и правилата при пътуване. Напоследък имам чувството, че живея в романа на Оруел, а годината е 1984-та… Не бях си позволявала да пътувам от февруари (с изключение на обикалянето из Каталуния, като най-безопасно) и вече усещах осезаемо, че ще се разболея, ако не отида някъде…(изключвам едномесечното ми пребиваване в България през август, но това е съвсем нормалното връщане у дома). Първото стъписване е на летищата. Те са почти празни, безлюдни, стерилно чисти … и унили. Без пътниците, за които всъщност са предназначени. Почти всички магазини и кафенета не работят. През Security се преминава за секунди (съвсем буквално). От видяното и преживяното стигнах до извода, че е по-опасно, ако имаш температура 37,3 °С, отколкото ако в джоба си носиш пистолет… Или, в раницата, не дай Боже, пластичен експлозив. Изместване на приоритетите, само дано няма потресаващи последици… Самата Майорка ми се стори прекрасна, ведра, гостоприемна, топла, уютна, красива…прекрасна... но някак самотна, предполагам, че и тя страдаше от липсата на туристи.
Спирам до тук, нека най-после ви разкажа за този наистина прелестен остров!
Столицата Палма (Palma de Mallorca)
Един действително стар град с хилядолетна история, който е основан през 123 г. пр. Хр. от римския консул Цецилий Метел Балеарски (Quinto Cecilio Metelo Baleárico), завладян по-късно от племената вандали и превзет през 903 г. от арабите, оставили своя неповторим отпечатък върху културата и архитектурата на Палма. Най-накрая е отвоюван за Испанската корона на 31 декември 1229 г. от крал Хайме I Арагонски (Jaime I de Aragón) и получава статут на столица на Кралство Майорка, което 50 години по-късно е присъединено към Короната на Арагон. Днес го населяват почти половин милион жители, а през 2015 г. авторитетният The Times публикува обширна статия, която съдържа непреодолими доводи защо трябва да се преместите да живеете на Майорка и определя Палма като „най-добрия град за живеене в света“ – заради приятния през цялата година климат, великолепните плажове само на крачка от центъра, разнообразния културен живот и многобройните развлечения, които предлага; заради историческото си наследство, архитектурни ценности и перфектна инфраструктура и не на последно място – защото кухнята тук е богата на невероятно вкусни изкушения. В момента градът има статут на столица не само на остров Майорка, но и на цялата Автономна област Балеарски острови.
Катедралата на Палма де Майорка
Носеща пълното име La Catedral-Basílica de Santa María en Palma (Mallorca), но позната повече като La Seu, тя се извисява край залива, строго грандиозна и с величествена осанка, като оформя по неповторим начин силуета на града. Намира се на 15-20 мин. пеша от площад Испания и е лесно достъпна от всяка централна точка на града. Строежът ѝ започва в същата 1229 г., когато островът е отвоюван за Испания от Короната на Арагон, продължава чак до XVII в. и отразява огромната благодарност на Краля Хайме I Арагонски към Света Дева Мария, на която обещава да построи невиждан по размерите си храм в чест на избавлението си след ужасно корабокрушение. Изградена е на мястото на грамадната стара джамия в Medina Mayurqa (това е арабското име на Палма, дадено след завоюването му през 903 г.). Интересен факт е, че последни щрихи в интериора на Катедралата добавя в началото на ХХ век самият Антони Гаудѝ. Във извисяващите се на 21 м многоъгълни колони и специфичните арки на сводовете може да бъде разпознат безпогрешно артистичният почерк на гения. Величественият религиозен монумент притежава третият по височина купол сред католическите храмове в Европа. Със своите 45 м той е превъзхождан само от купола на Катедралата „Свети Петър“ във френския град Бове (48 м) и само със няколко сантиметра от Катедралата в Милано (също с височина 45 м). По-висок е с цели 2 м от купола на прочутата Катедрала в Кьолн. А внушителната камбана на Катедралата тежи цели 4500 кг. Казват, че розетата на La Seu, поразителна с красотата си и известна с името Готическото око (El Ojo del gótico), е най-голямата сред всички готическите катедрали в Европа (и една от най-големите розети изобщо в историята на християнството) със своите от 12,9 до 13,8 м в диаметър и с 1115-те си инкрустирани цветни стъклени елемента (197 в жълто, 216 сини, 462 червени и 240 в зелено). Тя оформя една перфектна Звезда на Давид, през която слънцето прониква във вътрешното пространство, като създава уникална игра на светлините и цветовете и го осветява по неповторим начин.
Кралският дворец Алмудайна (Palacio Real de La Almudaina)
В непосредствена близост до Катедралата се издига Дворецът Almudaina като жив декор от арабска приказка – пищен с арките, колоните и орнаментите си, артистично красив и малко тайнствен с историите, дълбоко скрити в миналото му. Като всичко, идващо от изтока… Винаги е бил населяван от владетелите – първо от арабските, после от монарсите на независимото кралство Майорка… и така до днес. Изграден е в началото на XIV век – от 1305 до 1314 г. – за испанския крал Хайме II (Jaime II), изцяло върху останките на арабски замък. В момента той е официалната лятна резиденция и място за отдих на членовете на испанското кралско семейство, което те посещават неизменно всеки август. Прекрасен е със своите високи сводове, изящни гоблени и килими; с просторните си зали, със задължителната арабска баня и с приказните си гледки към залива. Великолепното патио (вътрешният двор) е съхранило мюсюлманското минало на двореца – то е с класическата правоъгълна форма и в него доминира просторен, прохладен ромолящ фонтан, заобиколен от палми и скулптура на лъв, изваян от бял мрамор.
А параклисът на Света Ана (la capilla de Santa Ana) е истинско съкровище – малък, изящен, прекрасен… истински миниатюрен храм с дух и свята атмосфера…
Полезна информация:
Работно време: от вторник до петък – от 10 до 16 ч., в събота, неделя и празничните дни – от 10 до 18 ч. От ноември до март затваря един час по-рано, съответно в 15 и 17 часа. Последно влизане – един час преди края на работното време. Почивни дни – всеки понеделник, 24, 25 и 31 декември. Безплатен вход – всяка неделя от 13 до 18 часа. Цена на входния билет – 3,50 Евро. Достъпен за хора с намалена подвижност.
Плажовете на Палма
Can Pere Antoni e плажът, който е най-близо до центъра на града, на минути пеша от Катедралата. Макар да не се слави с особена прелест и определено да не е най-предпочитания в огърлицата от „плажни перли“ на Майорка, на мен ми хареса простора, спокойствието му и чудесните гледки. В края на октомври, далеч от активния туристически сезон и лишен от присъствие заради постоянната заплаха на корона-вируса, той бе почти безлюден и изглеждаше леко див, а това за мен значи – още по-привлекателен.
Platja de s'Arenal или плажът Аренал, най-прочутият плаж на острова, се намира в посока юго-изток, на около 8-10 км от центъра на града, в непосредствена близост до летището на Палма. От площад Испания до него се стига много бързо (около 20-25 мин.) и удобно с автобус № 25, преминаващ на всеки 18 минути (това е в края на октомври, предполагам, че в разгара на лятото разписанието е съвсем различно и интервалът е минимален). От прочетеното за него знаех, че е абсолютно подобие на плажа в Слънчев бряг – пренаселен с шумни и (доста) нетрезви младежки компании, не съвсем чист и не много сигурен (все по същите причини), заобиколен от безкрайна върволица бляскави, денонощно отворени заведения. Това, което видях, ме остави без думи – безбрежен плаж, с прекрасен, чист, фин пясък; прозрачни, светлосини води; ярко слънце, сърдити вълни с бели пенливи гребени и неспирен вятър, който прави въздуха трептящ и солено-тръпчив… И абсолютно лишен от посетители, не само плажа, но и крайбрежната алея. Само спасителите стояха на своите постове, търпеливи и леко настръхнали от хладните пориви на вятъра, вперили поглед в малкото сърфисти навътре, сред вълните. А атракционното влакче, обичайно превозващо тълпите преситени от забавления и уморени от жаркото слънце туристи, сега мина край мен съвсем празно… и, стори ми се, много унило в самотата си.
Старият град на Палма де Майорка (El Casco antiguo)
Столицата на Балеарските острови е една хармонична смесица от стилове, в която своя отпечатък са оставили народи, религии и цивилизации. Тук можете да срещнете прекрасни образци на каталунския модернизъм, великолепни барокови и готически произведения и стари сгради от времето на арабското владичество, съхранили величието на една приказна култура. Всички те днес се съчетават перфектно с динамиката и изискванията на този жив, съвременен град. Вековете са „претопили“ резките граници и са омекотили различията в архитектурата, формите и цветовете, за да придадат на Палма окончателния вид на място, което очарова и привлича по неповторим начин всеки негов посетител. Старият град (El Casco histórico или El casco antiguo) наистина заслужава много от вашето време и внимание.
Разходете се по тесните, леко мрачни средновековни улички, надникнете във винтидж-магазинчетата и антикварните книжарници, поседнете на кафе на тротоара, пред малките уютни барове.
Спрете за момент пред 600-годишната, огромна с размерите си и причудлива с формите си, маслина на площада пред Общината (Plaça Cort).
Разходете се по La Rambla – елегантна, цветна и много артистична. Ако целта ви е пазаруването – вашата улица се казва calle San Miguel.
А ако архитектурата е вашата страст – в града има 46 църкви, великолепни образци на готическото, романското и бароковото изкуство, както и множество прекрасни сгради.
Можете да се пошляете по елегантния булевард Passeig del Born и да си починете мъничко, съзерцавайки Plaça Major и поглъщайки частичка от невероятното му излъчване – това е площад със свой дух и своя собствена атмосфера.
Пресечете пеша бохемския квартал Santa Catalina и посетете El Pueblo Español Mallorca (или Испанското село – прекрасен музей на открито, пресъздаващ типичната архитектура, занаяти, облик на различните автономни области в Испания, подобен на този в Барселона). В момента е затворен заради COVID и затова остана едно нереализирано желание… Друга неосъществена моя цел (по същата причина) бе Музеят на съвременното изкуство Museo de Arte Contemporáneo de Es Baluard, но пък какво, сигурна съм – Майорка ме очаква поне още веднъж))))
Вижте La Lonja – едно от най-известните места в Палма. Сградата е невероятна с красотата и мащабите си, отворена е безплатно за посещение, а околността й (малкият квартал носи същото име) прелива от барове, клубове и ресторанти с типичната средиземноморска кухня. Построена е през XV век изцяло от камък, чиито произход е в малкото, живописно селце Santanyí, намиращо се в югоизточната част на острова, което и до днес е съхранило автентичната си красота и излъчване. La Lonja е била център на морската търговия, място за делови преговори и сделки. И днес постройката поразява с огромните си, емблематични портали и високи готически сводове, а вечер и нощем околността ѝ се изпълва с неспирно оживление и ярки светлини.
Ако ви остане време, крайбрежният булевард Paseo Marítimo е не само място за вечерна разходка, както пеша, така и по перфектните велосипедни алеи, но също така и великолепно поддържана зона за спорт. Само на крачка от него са плажовете на Палма, към които се слиза по удобни стълбички, разположени на всеки стотина метра.
И не забравяйте да се насладите на залеза…
Гастрономия
Ще започна с прословутата собрасада (sobrasada) – смляно свинско месо и сланина с големина на частичките не повече от 6 мм (съотношението е от 30 до 60 % месо и съответно от 40 до 70 % сланина), подправени със сол, червен и черен пипер и натъпкани в черво. Останалото овкусяване на продукта зависи от региона и традициите на мястото. Казват, че всяко село и всяко семейство в него си има своята уникална рецепта. Вторият етап от направата на собрасадата е процесът на „узряване“ или изсушаване в сушилни. Това ѝ придава по-наситен вкус и я прави по-дълготрайна. По-дългият процес на сушене я прави също така по-предпочитана и по-ценена (но съответно и по-скъпа). Можете да я хапвате директно с червено вино – със стайна температура през зимата или добре охладена през лятото; да я намажете като пастет върху препечен хляб, да я използвате за направата на паста, пица, сандвич, да я добавите към салата, да приготвите с нея предястие… или каквото друго ви хрумне като идея. Макар и много мазна и калорична, е страшно вкусна. (Имам още малко в хладилника)))) Продава се в три варианта – светла и „сладка“, без пикантен привкус; по-тъмно червена на цвят, пикантна и „черна“, която е и с най-висока цена. Последната се произвежда изцяло от месото на местна порода прасета с черна кожа, които обитават острова от повече от 7000 години… Струва си да се опита, нали?)))
Безспорно Майорка е „цар“ на тестените печива – и сладки, и солени. От солените произведения (които предпочитам) особено ми харесаха empanadas – печени тестени продукти с плънка, които са много популярни не само тук, но и на всички Балеарски острови. По традиция се приготвят през Semana Santa – седмицата преди Великден – но всъщност се произвеждат и продават през цялата година (най-вече заради туристите, които жадуват да си хапнат нещо, за което само са чели...). Опитах 3 варианта - с октопод, с риба тон и спанак и с пиле и нахут. Могат да се опишат само с една дума: великолепни…
Сред сладките специалитети на острови властва т. нар. ensaimada – прилича на нашата вита баница, приготвена от фино тесто, много мека и пухкава, като в класическия си вид е без плънка, само щедро поръсена с пудра захар. Сега се прави в какви ли не варианти – пълнена с ванилов крем, с шоколад Ferrero rocher, украсена отгоре с парченца плодове… има за всеки вкус! Казват, че в градчето Inca, на големия седмичен пазар всеки четвъртък, може да бъде открито най-голямото разнообразие от ensaimadas на острова… На особена почит също е прочутият им ягодов сладкиш. Изобщо сладките вкуснотии тук са автентичен, неустоим рай за любителите на подобни изкушения)))
Сойер (Soller)
Пътуването до Сойер съвсем спокойно може да бъде наречено приключение. Неповторима емоция със 100-годишна давност. Докосване до миналия век. Градчето живее, сгушено в гънките на La sierra de Tramontana - планината, доминираща в западната част на острова и определяща климата, атмосферата, културата и традициите на хората, които населяват тези земи. Намира се само на 40 км от столицата и уникалното в приключението да пристигнеш там е превозното средство – старинно дървено влакче по жп линия от типа теснолинейка с ширина на линията 914 мм или един английски ярд. То пресича планинския масив в лъкатушене и люлеене, преминавайки през 13 тунела, най-краткият от които е с дължина 33 м, а най-дългият – цели 2876 м! Пътуването ни предложи на нас, малкото пътници в ярката съботна утрин на 24 октомври, както възторжено настроение, така и изключителни гледки. На едно от най-живописните места влакчето (нарича се El Tren de Sóller) спира за фото-пауза за около 10 минути и насладата не е само в пейзажа, но и във въздуха – свеж, планински и прохладен в ранния слънчев октомврийски предиобед, наситен с леката мъгла на пушещите коминчета на малките къщи, все още несигурно отъсващи се от съня в есенната утрин. Приключението продължава, ако след това вземете стария трамвай, който тръгва на метри от жп гарата в посока към пристанището и плажа (Port de Sóller), пресича градчето и слиза стремително надолу по склона, като ви възнаграждава с емоции и възприятия, които едва ли ще забравите. Заливът е наистина прелестен и в известна степен уникален – естествено кръгъл е, с малък отвор към Средиземно море, откъдето да влизат и излизат необезпокоявани плавателните съдове. Знае се, че е използван от жителите (и владетелите) на острова в продължение на векове като дар от природата – един закътан пристан за отбранителната флота и местните рибарски лодки.
И един любопитен факт – в продължение на почти 90 години жп линията и старото шосе с множество завои са били единствените начини да тръгнеш от столицата и да пристигнеш в Сойер (и да се върнеш обратно). Едва в началото на новото хилядолетие е завършен изцяло тунелът през планината, който позволява изграждането на бърза, високоскоростна и качествена шосейна връзка между градовете и който от 2018 г. вече е без пътна такса за всички превозни средства.
Полезна информация
Цената на билетите за влака и трамвая са доста високи – 18 € и съответно 7 €, за единични, еднопосочни билети. Ако обаче си купите комбиниран двупосочен билет, той ще ви струва 32 €. Пак не е малко, но спестявате значителна сума. Неудобството в случая е разписанието. Влакът (и трамваят след това) тръгват и се връщат в часове, които не ви оставят време да посетите градчето, а то определено си струва. Трябва да прекарате времето си изцяло в Port de Sóller, малко селце, което обхваща пристанището и курортната зона – хотели, плаж, крайбрежна алея... А това съвсем не е достатъчно – нали сте там, за да видите повече! Затова отидете с влак и трамвай в едната посока, а за връщане използвайте автобус – първо за да се качите в Сойер и да го разгледате, а после да се придвижите към столицата Палма. Цената му е 5-6 пъти по-ниска.
Sóller ме грабна с със своя уют, красота и топла дружелюбност, с великолепния си градски площад, където съботният пазар на автентични местни стоки бе в разгара си (можете да си купите какво ли не – от сладкиши, мед, сирене и подправки до ръчно изработени бижута и съдове). Католическата църква Сан Бартомео (La iglesia de Sant Bartomeu) увенчава площада с необикновената си осанка и съм абсолютно сигурна, че ще ви впечатли (счита се за една от най-красивите не само на острова, но и в цяла Европа). Явно затова (едва ли случайно!) Кен Фолет избира нейният образ да краси корицата на първото издание на бестселъра му „Свят без край“.
А Ботаническата градина на Сойер (Jardín Botánico de Sóller) е истинско бижу. Намира се на 10 мин. пеша от центъра на градчето, на главния път, водещ към пристанището, и ще ви порази с чистата си, изящна красота и с хармонията, с която се вписва в природната среда, която я заобикаля. Сравнително нова градина, тя е проектирана през 1985 г. с цел консервация, проучване и съхраняване на биоразнообразието на средиземноморските растителни видове и в частност на тези от Балеарските острови. Отворена е за посетители през 1992 г., цената на входния билет е 8 Евро, а децата под 6 години влизат безплатно. Работното време в момента е „контролирано“ от корона-вируса и от 2 ноември 2020 г. (не се знае до кога) е от 10 до 14 часа от понеделник до петък.
Алкýдия
Как избрах Алкýдия ли? Дълго мислих какво още да видя от този уникален остров, все пак съм тук почти 4 дни. Възможностите теоретично са много, но предвид ситуацията с корона-вируса и естествения край на туристическия сезон, дори в нормални времена в последните дни на октомври няма много варианти за атракции и вълнуващи преживявания. Алкýдия (Alcúdia) – исторически, природно и гастрономически впечатляваща и заедно с това живописна и пъстра, бе естественият ми избор. По много причини. Заради невероятния el Cap de Formentor, скалният нос, разположен на най-източния край на острова, известен с прочутия си фар (Faro de Formentor). Заради прекрасните бели плажове с кристални води и фантастичните гледки от la Talaia d’albercutx. Заради изгревите и залезите, които нямат аналог и които се считат за едни от най-красивите не само на острова, но и по цялото Средиземноморие. Заради уникалния местен традиционен пазар в сряда и неделя, от който можете да си купите всичко – от чорапи и бельо до цветя, сувенири, плодове и местни специалитети. Заради впечатляващата крепостна стена (изключително добре съхранена!) с величествени порти, по която можете да се разходите и да надникнете в стария град, приютил достолепни домове и вековни традиции. Грабваща окото (и вниманието) е сградата на Общината - Casa Consistorial, която изкушава малки и големи да застават в причудливи пози за снимки пред нея.
Полезна информация
Алкýдия е градче, разроложено в най-североизточната част на Майорка, на разстояние от около 60 км от столицата. Първият автобус от Палма за Алкудия тръгва в 8:00 ч. в работните дни и в 9:30 ч. в събота, неделя и празнични дни, а последният от Алкýдия е в 19:00 (в събота, неделя и на празник – в 19:30). Автобусите са приблизително на всеки час (и в двете посоки) и спират както в центъра на градчето, така и на Port d’ Alcúdia (това е пристанището, плажа и крайбрежната курортна зона, където са разположени повечето хотели, отстояща на 7-8 км). Автобусът, обслужващ линията, е L 351 и можете да го вземете от Estació Intermodal в Палма и съответно от добре видимите и обозначени спирки в Alcúdia. Цената на еднопосочния билет е 5,55 € като двупосочен билет с отстъпка по тази линия не се предлага. Същите автобуси можете да използвате за придвижване между плажа и града – цената на билета е 1,60 €.
Тричасовото пътуване с лодка на разсъмване в залива и до Cap de Formentor, с посрещане на изгрева и “игра“ с делфините, не се състоя. Средиземноморските бури обикновено са внезапни и непредвидими. В 21:00 вечерта в неделя ми се обадиха от компанията, където бях резервирала пътуването, за да ми съобщят, че то се отменя заради прогнозите за лошо време на сутринта – проливен дъжд и силен вятър. Както казах по-горе – явно Майорка ме очаква отново, и то не само веднъж!...
Важна информация
Фирмата, чрез която закупих резервацията, GetYourGuide (използвам я за пореден път и горещо ви я препоръчвам отново!), както и самият организатор на пътуването Alcudia Sea Explorer, бяха изключително точни и коректни. В разговори бе уточнена всяка подробност за отмяната на пътуването, а платената от мен сума бе върната по сметката ми в рамките на 5 работни дни, точно както ми бе обещано.
Затова се насладих на поразителния плаж и на огромния, красив залив – за първи път докосвах толкова мек, фин и почти бял пясък (приличаше на брашно… или по-скоро на гипс), с леки розови оттенъци там, където го заливат вълните, а зеленото на водата бе в най-интензивния изумруден оттенък.
Вечерната разходка по крайбрежната алея ми подари поразителен, незабравим залез. Вкусната вечеря след това заедно с емоцията да бъда на още едно ново, уникално във всяко отношение място, придадоха на деня ми пълнота и завършеност...
Бурните пориви на вятъра цяла нощ се надпреварваха да трополят по прозореца ми, а сутринта наистина се оказа сиво-мъгливо-дъждовна…
С един от първите автобуси за деня се върнах в Палма; там слънцето вече се прокрадваше между облаците – предвестник на един прекрасен понеделник. Посветих го на дълги разходки из непребродени кътчета от този невероятен град… и на възхитителния плаж Аренал (за него ви разказах по-горе). А 35-минутният полет до Барселона минава толкова бързо, че успява да те пренесе само физически, но не и мисловно и емоционално, обратно в ежедневието.
И като завършек, Plaça d’Espanya – първото докосване до острова и последното сбогуване с него, преди автобуса към летището…
Comments