Градчета, пъстри и красиви като пощенски картички; океан - див, стихиен, неудържим; замък като декор от приказна фантазия... и вечер с гледки, които остават завинаги в сърцето ти.
Извън Лисабон, във фините извивки на атлантическото крайбрежие на Португалия, се крият истински малки съкровища – уютни и елегантни градчета, природни паркове, замъци и невероятни гледки към океана, разтърсващи и незабравими…
Когато поискате да напуснете столицата за ден (честно, не ми се искаше, но любопитството да видя още и още бе непреодолимо) и да съпреживеете невероятната красота на нейните околности, разполагате с няколко варианта – да наемете кола и да обиколите набелязаните дестинации, да използвате обществения транспорт (влакове и автобуси) до съседните градчета и забележителности или да се включите в еднодневна организирана екскурзия до желаните от вас места. Всяка от опциите, разбира се, има своите предимства и недостатъци. По принцип обичам и предпочитам сама да организирам пътуванията си, но след обстойно проучване на разписанията „до и от“ установих, че един ден няма да ми стигне да видя всичко желано. Затова намерих подходяща целодневна екскурзия с малка група, с гид на испански (другият възможен вариант е на английски). Не съжалявам нито за миг за решението си, защото прекарах почти 10 интензивни часа в много приятната, пъстра компания на още 7 човека (дошли от различни части на Испания, а също от Колумбия и Аржентина) и на една възхитителна млада жена, нашият гид – благодаря ти, Марилиа, за усмивките, динамиката, чувството за хумор, професионализма и превъзходната осведоменост по всички въпроси, които ме интересуваха!
(i) Ако решите да се възползвате от възможността за организирано посещение на околностите на Лисабон, можете да закупите туристическата услуга директно от сайта на агенцията, която я предлага (повече информация за използваната от мен агенция ще намерите тук, сайтът е достъпен на 5 езика). Друг вариант е да използвате сайтове, които предлагат билети за музеи, индивидуални или групови пътувания, атракции, специализирани турове и др. в най-различни дестинации по света, като например https://www.tiqets.com/en/ или https://www.musement.com/us/. Използвала съм и двата в различни градове на Испания и Европа (Севиля, Кордоба, Сантяго де Компостела, Париж, Амстердам, Верона). Впечатленията ми са, че са безпроблемни, точни и сигурни, препоръчвам ви ги. Сайтовете са достъпни на повече от 10 езика и предлагат опциите да разпечатате закупения от вас билет или да използвате съответното приложение в мобилния си телефон – едно екологично чисто и много по-удобно решение. Освен това избягвате неизбежните дълги опашки пред най-желаните обекти, което е огромно предимство!
Cascais
За мен критерий за инфраструктурата на една страна е времето, необходимо за излизане от нейната столица. Напуснахме Лисабон за 15 минути в работен ден, по отлично поддържана шосейна мрежа, по която се движи гладко и равномерно огромен поток от превозни средства… Мисля, че това е достатъчно красноречиво.
Пътят за Кашкаиш е изключително живописен, обграден от искряща зеленина и цветя, така странни (поне за мен) за началото на февруари. Облян от слънчева светлина и следващ извивките на океанския бряг, този панорамен път минава през Ещорил – безупречно чист, ярък и красив като пощенска картичка, градът е известен като перлата на Португалската Ривиера, символ на елегантността и лукса. Тук след Втората световна война са живели много европейски аристократи, включително италианското и испанското кралски семейства по време на своето изгнание. Прочутото Casino Estoril е най-голямото в Европа и е известно с това, че е било „сборен пункт“ на военновременни авантюристи, шпиони и германски агенти по време на войната. И нещо любопитно – послужило е за вдъхновение на Йън Флеминг за романа му „Казино Роял“, на чиято основа е създаден и едноименният филм за Джеймс Бонд.
Само 5 минути по-късно сме в Кашкаиш – всъщност разстоянието между двата града е само около 5 км и има живописна пешеходна крайбрежна алея, която ги свързва.
Днес Кашкаиш е малко, невероятно добре поддържано курортно градче – едно любимо място за почивка, но и желано кътче за любителите на голф и сърф. Антично рибарско селище, което е било известно с прекрасните си заливи, в началото на миналия век то се превръща в дестинация-мечта за хора на изкуството и личности със синя кръв. Със свободния си и артистичен дух те го преобразяват, а пищната архитектура на огромните вили и къщи и декадентската атмосфера (с дъх на минала слава и аристократично величие) служат десетилетия наред за вдъхновение на художници, писатели, поети. Казват, че Йън Флеминг, прекарвайки известно време в Кашкаиш, именно тук е бил осенен от идеята за най-прочутия си литературен герой, донесъл му световна слава – Джеймс Бонд. Ключовите моменти от филма също са заснети тук – в Кашкаиш и околностите му и най-вече на световно известния плаж Praia do Guincho.
Не знам как да опиша плажа Praia do Guincho, считам това за истинско предизвикателство – трудно намирам думите, а и ми си струват безсилни… Той е идиличен в своята февруарска самота и заедно с това див, изпълнен с грохота на огромните вълни, първичен, сякаш недокоснат от човешка ръка… жив. Като че ли съществува сам за себе си и нищо и никой не може да му повлияе, а човешкото присъствие е като мимолетно докосване до хилядолетната му устойчивост.
Тук стихията на океана се усеща с пълна сила, а емоцията от срещата с него сякаш ти казва: „Ти си първият човек, стъпил на този бряг, и след твоята поява мястото никога повече няма да бъде същото. Но никой не ще забележи промяната.“ Усещане, което не можеш нито да пренебрегнеш, нито да забравиш.
Вятърът като че ли никога не стихва, а гигантските вълни със снежнобелите си гребени са истински магнит за сърфисти от цялото земно кълбо. Въздухът е океански, прохладен, сребристо-син, пълен с фините капчици солена вода, които се разпръскват като бледи воали … и не можеш да му се наситиш – вдишваш го отново и отново.
Едва ли щях да си тръгна скоро, но се оказа, че съм единственият човек, когото чакат, за да продължим напред. Какво да се прави – това е отговорността да пътуваш с група!
И така – да се придвижим още мъничко на северозапад по Атлантическия бряг, до сърцевината на природния парк el Parque Natural de Sintra-Cascais, където, като стръмна, надвиснала над водата скала, се изправя най-западната точка на континентална Европа. За средновековните хора, във времето преди Великите географски открития, това наистина е бил краят на света. Cabo da Roca (Скалистият нос) се намира на 38º 47´северна ширина и 9º 30´западна дължина и се издига на около 140-150 м над морското равнище. Пътят до там лъкатуши из свежо-зелена гориста местност и е изключително живописен. Когато се изкачите най-горе и хвърлите поглед към необозримия океански простор, ще се уверите, че гледките са зашеметителни, а океанският простор изглежда безкраен, необозрим. Вятърът не спира да брули лицата, въздухът е кристално чист, а усещането е невероятно – наистина разбираш, че си на мястото, където земята свършва и отвъд нея няма нищо друго, освен океан…
И продължаваме към Sintra (Синтра) – елегантно, очарователно градче с къщи в меки, пастелни тонове, сякаш залепени за стръмния планински склон. Въпреки, че е много „туристическо“ и оживено през всички дни от годината, мястото не е загубило своята оригинална визия и автентична атмосфера. Историческият му център е много живописен с малките барове, кафенета и ресторантчета, с безбройните магазинчетата за сувенири и ръчно изработени „спомени“, където със сигурност можете да откриете нещо уникално и красиво. Уличките са тесни и много стръмни, но ако се уморите от ходене, винаги има къде да седнете на чаша кафе и да опитате някои от сладките специалитети на областта. Ако времето ви тук е ограничено, можете да посетите само Palacio Nacional de Sintra – дворец, построен през XVI век, принадлежал на Португалската кралска фамилия. Днес е превърнат в музей, в чиято архитектура се преплитат доста стилове, но преобладаващ е „мануелизма“, характерен за сградите от тази епоха. Ако ви се стори като съставен от различни, не съвсем добре пасващи си части, то е, защото е дострояван и разширяван през годините и всеки времеви отрязък е оставил своя специфичен архитектурен отпечатък върху него. Отвътре е богат и пищен със своята декорация и великолепните си екземпляри „азулейжу“.
След Синтра, все нагоре по хълма, през прекрасния парк, пълен с цъфтящи камелии и магнолии, в един миг, на самия връх, пред теб се изправя Palacio da Pena. В първия момент решаваш, че си попаднал насред ярък декор, тъкмо подготвен за заснемането на филм-приказка. Бях донякъде учудена, че наоколо не се разхождат горди принцове, принцеси в пищни рокли, феи-орисници, пажове и еднорози… Замъкът е огромен, пъстър и много, много красив. Той е един от най-големите и впечатляващи замъци в света – една от причините милиони туристи всяка година да посещават Синтра и околностите й. Palacio da Pena е перфектният представител на романтичния стил в архитектурата на XIX век. Отвън впечатлява с прекрасните си тераси и назъбени кули, с митични и митологични статуи и орнаменти, с арки в мавритански стил и керамични плочки „азулейжу“ и най-вече с брилянтните цветове, в които е боядисан – сиво-бял, слънчево-жълт и яркочервен. Изграден е върху останките на стар манастир (част от него, доколкото е било възможно, е съхранен) и е служил дълго за лятна резиденция на португалското кралско семейство. Интериорът е пищен и богат – запазил е автентичната атмосфера на разкош, която лъха от мебелите и обзавеждането от 1910 г., когато благородниците са били принудени да избягат в Бразилия, спасявайки се от последствията на революцията.
Въпреки очарователния си жизнерадостен вид, замъкът носи името Палат на мъката/наказанието. Това по никакъв начин не е свързано с историята му, а е само метафора за трудностите, които трябва да изтърпи всеки, желаещ да се изкачи до него. Разстоянието от няколко километра може да бъде сериозно изпитание за нетренираните, най-вече заради огромната денивелация на терена, особено в летните горещини. А и е загуба на време, когато в един ден искаш да видиш толкова много от красотата, заобикаляща Лисабон. Но, спокойно, има решение – автобус №434 свързва регулярно ЖП гарата на Синтра с входа на замъка, минавайки през историческия център на градчето.
И така – уморени, изпълнени с впечатления, възторжени, гладни, но щастливи, потегляме към столицата. Зимното слънце, и то уморено от дневния си преход, бавно потегля на запад, над океана, като залива с мека оранжева светлина всичко, до което се докосва. Разделяме се сърдечно и емоционално с групата и с нашата превъзходна водачка и всеки поема в различна посока.
Изобщо не исках да се прибирам в хотела, макар и преситена от емоциите на деня. Затова реших да се възползвам от меката свежа вечер в оживения град, наслаждавайки са на онзи фин момент на падането на нощта, когато (само мигове преди залеза) здрачът запалва първите светлини и преобразява града, превръщайки го в празник за сетивата.
За една впечатляваща вечерна разходка ви препоръчвам Bairro Alto (Горният квартал) – предпочитано място за срещи на чаша вино или коктейл в елегантно обзаведен бар или за вечеря в стилен ресторант, където можете да избирате сред богат асортимент от ястия – от типично средиземноморски до специалитети от португалската кухня. Изкачвайки се по безбройните стълби нагоре, се обръщайте отвреме-навреме – за да си починете, но и за да се любувате на всяка гледка, която ви предлага Лисабон. Bairro Alto е модерен, бохемски и артистичен. Но заедно с това предлага и великолепни архитектурни съкровища, като например Igreja de São Roque – католическа църква в романски стил, изключително пищна и богата на орнаменти. Това е една от първите йезуитски църкви в света (и първата в Португалия), чиито строеж започва в 1506 г. и продължава повече от век. Зад строгата ѝ фасада се крие изобилие от мрамор, злато и прекрасни картини. Горният квартал също така е мястото, както вече споменах (освен самобитната Alfama), да се насладите на драматичното и въздействащо Фадо.
И ето го достойният завършек на деня – гледките от кулата на Elevador de Santa Justa (известна още като Elevador do Carmo) – 45-метрова метална кула с асансьор, която свързва кварталите Baixa (Долният квартал) и Chiado.
Открита за посетителите през 1902 г., тя е истински продукт на Индустриалната революция в Португалия. В началото асансьорът ѝ е бил задвижван от парен двигател, няколко години по-късно заменен с електрически и до днес е действащ елемент от транспортната система на столицата, макар че сега е повече туристическа атракция. Изработена е от ковано желязо и е изключително красива с орнаментите си – величествени неоготически арки и преплитащи се геометрични фигури. По онова време това е бил единственият материал за строеж на подобна конструкция, позволяващ едновременно да се постигне здравина и елегантна форма. А ако по нещо ви напомня за Айфеловата кула, това не е случайно – неин конструктор е португалският инженер от френски произход Raúl Mesnier de Ponsard, ученик и, оказва се, достоен наследник на великия Густав Айфел. Кулата завършва с просторна тераса, която позволява невероятни панорамни гледки към Лисабон, накъдето и да се обърнете и независимо по кое време на деня или вечерта.
(i) Като едно от най-атрактивните и посещавани места в столицата, кулата Elevador de Santa Justa е винаги „обсадена“ от нетърпеливи туристи. Цената на двупосочния билет е 5,30 €, което никак не е малко за секундите изкачване и слизане. Друг вариант е да се изкачите само от предпоследното ѝ ниво до платформата за наблюдение (цената е 1,50 €), там няма опашки, но е удобно само ако се намирате в горната част на града. Работното време е от 9:00 до 23:00 ч. от май до октомври и от 9:00 до 21:00 ч. от ноември до април. С карта за градския транспорт Bilhete Diário или с туристическата Lisboa Card входът е безплатен.
И вече е време за вечерен Лисабон…
Comments