Повече от две хилядолетия ни делят от онази 227 г. пр. Хр., когато картагенският военачалник Хасдрубал Красивия хвърля око на това кътче от средиземноморския бряг и решава да основе град, който нарича с името на своето родно място – Qart Hadasht (или Новият град). Всъщност още преди 3-4 столетия местните си били харесали удобния залив и се били заселили наоколо, но селището било сравнително невзрачно и съответно – съвсем незабележимо. По непредвидимо стечение на обстоятелствата (историята често постъпва така!) и картагенци, и римляни в един и същи момент започват да изпитват огромен апетит към естествено закътаното средиземноморско пристанище и околностите му. Считат, и с пълно право, че цялата област е доста перспективна и има стратегическото местоположение на отправна точка за завладяване на Иберийския полуостров. Да не говорим, че откриват колко богати находища на минерали има по тези места… В крайна сметка картагенското присъствие в новоизградения град се оказва доста мимолетно. През 209 г. пр. Хр., в разгара на Втората Пуническа война, небезизвестният римски военачалник Публий Корнелий Сципион (по-популярен като Сципион Африкански) завзема със замах града и му дава името Carthago Nova (Новият Картаген). Това дава началото на едно достатъчно дълго имперско владичество и всъщност е най-богатият и разточителен за Картахена период в неговата дълга и величествена история. Император Диоклециан му отрежда ролята на столица на провинция, която по времето на Октавиан Август е поразителна с пищния си Форум и с грандиозния Римски Амфитеатър, побиращ почти 7000 зрители. След това Картахена преживява не твърде славни времена, минавайки през ръцете на вандали, визиготи и араби. Но пък следите, които всички те оставят, са забележителни. Особено от времето на арабското владичество, което определено възвръща блясъка ѝ. Няма да се впускам повече в история, която можете да откриете и проучите лесно. Само ще добавя, че днес градът е едно от най-важните пристанища на Испания и център на Кралските военноморски сили. Картахена е впечатляваща с културните пластове, които очертават уникалния ѝ облик. Определено те пленява бързо, а после ти се приисква да останеш за дълго. Защото тя е съсредоточие на толково достойнства – славно и гордо минало, на което може да завиди всеки град по света; прекрасна архитектура; богат и разнообразен културен живот (музеи, фестивали, фиести, концерти); сърдечни, вечно усмихнати хора; климат-мечта (този „къс“ от испанското крайбрежие носи примамливото има Costa Cálida или Горещият бряг); живописни плажове с изумрудено-зелени води, от където не ти се тръгва; удивителни природни забележителности… Тази сплав от натурални дадености и произведения на човешката мисъл и въображение е основната причина слоганът на града да бъде „Картахена – пристанище на култури“.
Спирам до тук – все пак трябва да представя доказателства за всичко казано! Ето какво е добре да видите в Картахена и околностите й (това е моят препоръчителен, съвсем неизчерпателен списък, ако разполагате само с ден и половина или два):
1. Римският амфитеатър (Teatro Romano)
Той е символът на Картахена и според мен е абсолютно задължителен за посещение! Не е необходимо да го сравнявате с римския Colosseo или с Arena di Verona, но бъдете сигурни, че ще се впечатлите от размерите и степента на съхранението му. Според мен всеки амфитеатър има своята уникална физиономия (да не говорим за обичайните 2 и повече хиляди години история, които внушават достатъчен респект) и трябва да бъде видян… Този не прави изключение. Построен е между 5 и 1 г. пр. н. е. и е побирал почти 7000 зрители. Намира се на най-високия от 5-те хълма, върху които е разположена Картахена. Достъпът до него е много интересен. Влиза се индиректно през прекрасен дворец (Palacio de Riquelme), разположен точно срещу сградата на Общината и се преминава през коридори, които разкриват археологически тайни от „подземния“ живот на Carthago Nova, този богат и проспериращ римски град. Интересен факт е, че е открит съвсем наскоро, едва през 1988 г., от испанския археолог Sebastián Ramallo Asensio, по време на сериозни урбанистични дейности, целящи подобряване на градската инфраструктура. Отворен е за посещение за широката публика едва през 2008 г. и почивният му ден (както на всички музеи и монументи в Испания) е понеделник.
2. Сградата на Общината и площадът пред нея
Понеже вече ги споменах по-горе, нека ви ги представя, защото са наистина забележителни! Сградата на Община Картахена носи името Palacio Consistorial de Cartagena и е великолепна, величествена с размерите си постройка в стил Модернизъм с фасада от бял мрамор и огромни куполи, издигната между 1900 и 1907 г. След построяването си обаче дълги години не е била поддържана добре. За съжаление времето и атмосферните условия, както и нестабилният, подвижен терен (намира се в непосредствена близост до морето) ѝ нанасят тежки щети и тя постепенно започва да изглежда западнала и готова да рухне всеки момент. През 1995 г. е затворена за реставрация и когато почти 11 години по-късно, през 2006 г., е отворена отново, тя блясва с цялата си първоначална прелест, както 100 години по-рано. Площадът пред нея е просторен, светъл, изпъстрен със скулптури и е както „врата“ към пристанището, така и изходна точка на главната улица на града, емблематичната Calle Mayor (буквално в превод Главната улица).
3. Пристанището на Картахена
Това е една от забележителностите, с които природата е дарила Картахена и без която няма как да усетите духа на града. Но и човешката ръка е добавила немалко. Първото, което ще грабне погледа ви, е колосалната скулптура, наречена El Zulo. Намира се в най-западния край на просторната крайморска еспланада (Explanada de los Héroes de Cavite y Santiago de Cuba) и е проект на Víctor Ochoa, специалист в създаването на поразяващи с размерите си монументи. Висока е 4,80 м, тежи 2 тона и е направена изцяло от бронз. Поставена е тук в памет на жертвите на тероризма. В непосредствена близост до нея е друга внушителна скулптура – стоманената La Cola de Ballena (Опашката на кит). Издига се много реалистично над водата, широка е 8 м и висока 5 м и тежи цели 24 тона! Само на крачка встрани е фасадата на Военно-морския музей (Museo Naval), чиито колекции са истинско съкровище – от карти, знамена и униформи, през оръдия, навигационни уреди и оборудване от различни епохи, до великолепни макети на галери и всякакви морски съдове от епохата на завладяването на Новия свят, та до днес. Струва си да му хвърлите един поглед отвътре!
От другата страна ще забележите изящната бяла сграда на el Antiguo Club de Regatas (Старият морски клуб), а точно до импозантната китова опашка се издига La Columna Rostral – висока колона, символ на голяма морска битка, в чиято основа са поставени реплики на древни амфори, които „маркират“ огромната търговска значимост на пристанището през цялата му дълга история. Изобщо, отделете време на пристанище Картахена!
4. Красивият исторически център (Старият град) на Картахена
Той не е чак толкова стар, тоест не ни пренася стотици години назад, например до ранното Средновековие, както е обичайно за повечето централно- и западно-европейски градове с многовековна история. Причината е доста „бунтовна“… В края на XIX век различни части на южна Испания (региони от Андалусѝя, Мурсия и Валенсия) са обхванати от идеята за федерална независимост. Един от важните центрове на защитаващите тази кауза е Каргахена, която се превръща в последствие в бойно поле (и в последен бастион) и където в яростни битки се сблъскват местните „кантонисти“ (те виждат бъдещето на страната, разделена на кантони) и централните войски. Събитията продължават само няколко месеца, но успяват да разклатят крехките устои на и без това кратко просъществувалата Първа Испанска Република. „Войната за независимост“ така и не успява, но това е по-скоро положителният резултат от всичко. Трагичното е, че градът е тежко бомбардиран, при това нееднократно, и тотално сринат… Възстановяването му протича под знака на Каталунския Модернизъм, по това време в разцвета си, и Картахена постепенно придобива нов, бляскав и аристократичен вид, който впечатлява и днес. За това допринасят не само талантливите творци, но и местната, бързо забогатяваща от съседните минни залежи буржоазия, която им възлага проектирането и построяването на огромни, пищни, символизиращи охолство и престиж къщи. (Ако сте чели един от предишните ми постове, ще забележите неминуемата прилика със събитията от съвсем малко по-ранен период в Каталуния).
Ако пристигате от Мурсия с автобус, пътят към центъра интуитивно ще ви заведе на просторен площад, заобиколен от високи, стари дървета с прохладни сенки - Plaza San Francisco. В единия му край се издига великолепната Casa Maestre, която е несъмнена препратка към стила и естетиката на Antoni Gaudí и по-конкретно към великолепната му творба Casa Calvet. Строителната работа по къщата приключва през 1906 г. и е ръководена от архитект Victor Beltrí, по това време вече популярен в Картахена като автор на още две забележителни сгради: La Casa Cervantes и El Palacio de Aguirre.
Отделете поне час-два за бавна разходка из този красив исторически център и няма как да не видите още великолепни архитектурни творения като El Gran Hotel, на малкия площад пред който (La plaza de San Sebastián) се издига грабваща вниманието с реалните си размери и реализма си скулптура, наречена El Monumento al Procesionista – символ на тържествените процесии, които всяка година по традиция изпълват града по време на Страстната седмица (La Semana Santa). На другия просторен, емблематичен за града площад, la Plaza de la Merced, също има какво да се види: още чудесни модернистки сгради с малки, елегантно украсени магазини под тях, тук са и останките от входа към древния град на Октавиан Август, el Decumano Máximo. Опитайте от не по-малко вкусната храна на Картахена в някой от многобройните барове и ресторанти, толкова различни като визия, но еднакво стилни. La Marinera е все така неустоима, изключително приятни са тапас от фини препечени филийки с козе сирене и сладко от червени чушки, а за десерт не подминавайте наглед прозаичните suspiros (вид merengue или огромни целувки, чиято вътрешност е леко кремообразна и много вкусна, като плънка, в която може да има бадеми или лешници или да е с аромат на ванилия, ягоди, пъпеш…)
5. Cala Cortina – красотата и очарованието на Costa Cálida
И така, стигнахме и до плажовете… а те са толкова съществен елемент от чара на Регион Мурсия! За хората, предпочели Испанския Средиземноморски бряг за своята морска почивка, Costa Cálida (Горещият бряг) винаги е бил символ на природна красота, хармонично взаимодействие човек-околна среда и, не на последно място, отлично качество на обслужването. Тук има плажове за всеки вкус – за семействата с деца, за нудистите, за пристрастените към морски спортове, за притежателите на рошави четириноги любимци, за любителите на лукса, както и за търсещите самота и безбрежни, диви пейзажи…
Картахена не разполага с типичния градски плаж – тоест, щом живееш близо до морето, да можеш да излезеш от къщи и след броени минути да си потопил крака във водата. Съвсем не - цялата зона край пристанището е скалиста и стръмна, несъмнено с фантастични гледки, но без и най-малък намек за нещо като пясък, на който да се проснеш. Когато попитах в малкия хотел, където бях отседнала, къде да отида на плаж, ми отговориха без замисляне: Cala Cortina (буквално: cala означава малък залив, а cortina – завеса). Вече бях прочела, че той е един от най-известните в Регион Мурсия и не веднъж е попадал на челните места в класациите за най-красиви и предпочитани от туристите испански плажове. За жалост регулярен транспорт между града и Cala Cortina се оказа, че има само през месеците юли и август (аз бях там в последните дни на юни), а Google Maps с доза съвсем уместно съчувствие ме информира, че разстоянието до там (около 4 км) се извървява за приблизително 50 мин. Колебанието ми (заради времето, което прецених, че ще изгубя, а и заради високите температури) трая секунди … и после не съжалих нито за миг за решението си. Ще разберете защо от снимките по пътя до залива и обратно.
Според мен природата винаги говори убедително и достатъчно красноречиво за себе си. Често и човешките творения го правят. В този случай всички те (почти) не се нуждаят от описание. Просто трябва да ги видиш… Ето я и Cala Cortina:
6. Cabo de Palos и La Manga del Mar Menor
Cabo de Palos е уникална среща на слънцето, вятъра, морската шир и скалите. На променливото с непоклатимото. На неспокойните вълни и нестихващия полъх с вечната устойчивост на камъка. Един нос, чиито непристъпни форми и необичайни цветове удивляват и на който не искаш да обърнеш гръб, дори когато си прекарал часове там. Нещо те кара да спираш и постоянно да поглеждаш назад. Първият досег с него е внезапен. Слизаш от автобуса, с който си пристигнал от Картахена (приблизително 50 км, които се вземат за около час) и след броени минути си на брега. А той се вие с причудливи завои, след всеки от които се откриват нови и нови гледки. Скалите преливат от почти бяло в нюанси на сивото до ръждиво-оранжево. Растителността е предимно жилави, устойчиви храсти и треви и много сукуленти. По тесни стръмни стълби, изваяни в самите скали, се стига до миниатюрни плажчета (горе-долу колкото покривка за маса, при това не от най-големите!). Изглеждат уютни, закътани и интимно-усамотени. Водата е във всички оттенъци на синьото и зеленото и от незнайни времена безспирно се блъска в брега. А той все така упорито нехае...
Продължаваш напред и в един момент го виждаш. Фарът (El Faro). Изправен гордо и несмутимо на висока скала, с безупречна класическа форма, извисяващ се със своите 51 м височина (81 м от морското равнище), той осветява невидимите морски пътища на разстояние цели 23 морски мили. Строителните дейности по изграждането му приключват в 1864 г., но тук още в 1554 г. Крал Карлос I-ви нарежда да бъде построена голяма наблюдателна кула, за да бъдат предотвратявани редовните атаки на пиратите-бербери, които жадували да грабят богатия иберийски бряг. А според Плиний Стари на същото това място в далечни римски времена се е издигал красив храм на Сатурн – бог на земеделието, реколтата и природните сили. И така - фарът на Cabo de Palos, макар и да не е изключителен, е един от най-красивите по испанското средиземноморско крайбрежие и определно е сред най-посещаваните обекти в регион Мурсия.
А сега е време да хвърлим поглед на север от фара. Първоначалното впечатление е за доста дълга ивица, плътно застроена с хотели, от малки до внушителни, чийто край се губи някъде в далечината. За жалост в това е превърната прочутата La Manga (или Ръкавът) – прекрасна ивица земя, дълга около 24 км и широка от 200 м до 1,5 км, изградена от вулканични скали и покрита с фин златист пясък, превърнала се в жертва на испанския строителен бум от 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Тя е естествената преграда между Средиземно море и el Mar Menor (буквално По-малкото море), което със своите 170 кв. км площ е най-голямата солена лагуна в Европа. Няколко тесни канала, създадени от самата природа, свързват двете морета и пораждат естествен воден обмен между тях. El Mar Menor е малко по-топло, много по-тихо и със своите 4 м средна дълбочина е перфектно дори за начинаещи плувци. А 5-те мънички острова му придават забележителен колорит. За съжаление интензивният (бих казала дори агресивен) туризъм през последните десетилетия неведнъж е изправял областта на ръба на тежка екологична катастрофа. Няма ги хълмистите дюни, покрити с уникална растителност, няма ги малките скалисти заливчета, а част от животинския свят е загубила битката с човека... Не бих искала да завършвам песимистично и няма да публикувам снимки отблизо от самата La Manga del Mar Menor, която пресякох в по-голямата й част. Видимо част от хотелите нямаше да отворят врати това лято, а приликата със Слънчев бряг, макар и в по-щадяща сетивата и околната среда форма, бе повече от болезнена...
Затова пък Cabo de Palos – сякаш застинал във времето с дивната си, първична красота – бе истинската, щедра компенсация за всички сетива...
Никога не казвам „Сбогом” на местата, които посещавам. Вярвам, че ще ги видя отново. Определено всички те го заслужават. Мисля, аз също. Затова мога единствено да прошепна: „Довиждане, Мурсия! Наистина си прелестна...”
Comments