„Как прелестна си, Мурсия!“ – сигурна съм, би възкликнал всеки, който види за първи път този щедър към непознатия пътешественик и примамлив с южната си красота испански град. Столица на едноименната автономна област (Región de Murcia), почти половин-милионната Мурсия е едновременно исторически, културен, университетски и туристически център. Бих казала, че е много повече от хилядолетно наследство, архитектурно изящество, самобитна атмосфера и неустоимо вкусна храна… Много повече от уникални природни дадености, къщи и катедрали, крепостни стени, фиести, гастрономия и смесица от култури, оставили незаличими следи върху днешния ѝ пъстър облик. Мурсия ме посрещна усмихната и дружелюбна, слънчева и открита, а градът и регионът ми предложиха незабравими преживявания в продължение на 3 дни. Крайно недостатъчни да видиш всичко, но напълно приемливи да усетиш мурсианския дух и да „попиеш“ мъничко от мурсианските традиции. Независимо дали става дума за произношение, за усет към местните нрави или за особеностите на местната кухня)))) И да поискаш да видиш и да опиташ още и още…
Регионът на Мурсия е една гранична земя – изключително плодородна долина, разположена между хълмове и скалисти склонове, разделящи Област Валенсия (Comunidad Valenciana), намираща се на север, от горещите, изпепелени от жаркото слънце простори на Андалусия (Andalucía), на юг. Затова съвсем не е случайно прозвището ѝ – известна е като „Зеленчуковата градина на Европа“ (La huerta de Europa) – и това напълно отговаря на истината, защото в действителност Област Мурсия (Región de Murcia) е най-големият производител на цветя и зеленчуци на Стария континент (на база обработваема площ). Всеки пети зеленчук (независимо дали става дума за броколи, салата Айсберг или червени чушки), който излиза от Испания в посока Европа и света, произхожда от Региона на Мурсия. Тук се произвежда и великолепно вино с гарантиран географски произход (DO), маслините и зехтинът са световноизвестни с вкусовите си качества и щедро изобилие от плодове залива целогодишно оттук пазарите в цялата страна – ягоди през февруари, сливи и праскови през март, кайсии през април, дини през май… и още грозде, цитруси, артишок... и огромно разнообразие от зеленчуци. А прочутият сорт круши (Pera de Jumilla) е плодовата „визитка“ на областта. Освен това Регион Мурсия означава богато и вълнуващо минало. Пещерите му крият изключително древни скални рисунки (намиращи се под егидата на ЮНЕСКО), римските останки свидетелстват за слава, величие и просперитет, а катедралите и крепостите пазят спомени за могъщото Кралство Мурсия. Но повечко за историята ще ви разкажа малко по-късно. А също и за природните прелести… те заслужават специално внимание и ще видите защо.
Май първо трябва да кацнем в този интригуващ регион, нали?
Международното летище в Мурсия (по-известно като летище Корвера, Aeropuerto de Corvera) оперира като гражданско от 15 януари 2019 г., преди това е било използвано само за военни цели. Разположено е почти по средата на пътя между градовете Мурсия и Картахена (приблизително на 25 км от всеки един от тях). Съвсем новичко е, лъскаво и безкрайно чисто. И почти безлюдно, все още. На него кацат EasyJet, Ryanair и Vueling (нискотарифната испанска авиокомпания). За жалост директни полети от България до тук няма. За целта ще трябва да използвате летището на Аликанте (Елче), намиращо се на 75 км от столицата Мурсия, с която има удобна връзка с влак или автобус. До Аликанте от София летят WizzAir, Ryanair и испанската Iberia, просто трябва да „дебнете“ за изгодни цени на полетите.
И така, вече сме тук… откъде да започнем?
Разбира се, с обиколка на „задължителните“ за посещение места в красивата столица Мурсия… в 10 прости стъпки.
Както споменах – Мурсия е съвсем не малък град, статистически погледнато всеки трети гражданин на областта живее в столицата. Въпреки размерите си обаче, тя внушава провинциално спокойствие и безгрижен уют, съчетани с изключително гостоприемство. Може би защото във и около историческия център са разположени повечето забележителности, които са достъпни на пешеходно разстояние, и така можете да се насладите на всичко, заслужаващо внимание, без да мислите за транспортни средства. Всъщност Мурсия е един наистина горещ град. Не само в буквалния смисъл на думата, тоест чисто климатично (което си е самата истина!), а по-скоро емоционално, като атмосфера и визия. Горещи, експресивни хора, ярки цветове в парковете и градините, пищни сгради, вкусна и разнообразна храна… Време е да тръгваме)))
1. Чаша кафе край река Сегура - перфектното начало на деня
El río Segura е един от най-важните водни басейни на Иберийския полуостров. Със своите 325 км дължина реката пресича 4 испански автономни области и се вие идилично край малки селца, промушва се под живописни мостове и напоява щедро плодородните мурсиански долини. Определено придава неповторим облик на града – предлага уникални гледки по изгрев или залез от своите различни по възраст, стил и конструкция мостове и е източник на прохлада в изгарящите юлски горещини (преди дни в Мурсия бяха измерени рекордните почти 46 градуса). Най-популярен и в известен смисъл достолепен символ на града е Старият мост, наричан още Мостът на опасностите (Puente Viejo или Puente de los Peligros). Да не си помислите, че има нещо опасно в него, съвсем не! Името му е свързано с малка ниша в близост, където се съхранява изображението на Света дева, носеща името Virgen de los Peligros и с която са свързани много от местните вярвания. Строежът му започва през 1718 г. и продължава възмутително дълго, цели 24 години! Представлява поредица от масивни каменни арки върху желязна конструкция и определено излъчва усещане за вечност с почти 300-годишното си присъствие над реката… По-рано на същото място се е издигал средновековен мост и това е било началото на известния Кралски път за Картахена.
Негов контрапункт е Новият мост, наричан още Железният (Puente Nuevo или Puente de Hierro). Той е вторият по възраст (построен е през 1903 г.), но всъщност началото му води чак до далечната 1758 г., когато епископът на града Diego de Rojas y Contreras полага първия камък от бъдещия мост. Оказва се, че липсата на средства и доброволци за изграждането му могат задълго да отложат проекта във времето. В крайна сметка мостът е построен и след откриването му дълго е бил обект на чести посещения и заслужено възхищение.
А това, според мен, е най-оригиналният мост над река Сегура – представлява полукръгла пешеходна платформа (наричат го простичко La Pasarela), закрепена спираловидно с еластични стоманени въжета за стабилна ос, която буквално се движи под краката ти, резонираща под стотиците стъпки на минувачите.
Разходете се по алеите край реката, които преливат от цветове и са превъзходни места за спорт или за съзерцание – каквото предпочетете. А има и още мостове, достойни за внимание – изящно-бели и елегантно-красиви… Дори обедните горещини не успяха да ме спрат:-))) Ето ги причините:
2. Разгледайте удивителната Катедрала на Мурсия
Тя действително е достойна за възхищение и е безпогрешно различимата емблема на града. Разположена е в историческото сърце на Мурсия, на площада Plaza del Cardenal Belluga и въпреки дългото си име (La Santa Iglesia Catedral de Santa María) е известна просто като Катедралата на Мурсия. Осветена е тържествено през 1467 г. и претърпява множество реформи и допълнения във времето, които я превръщат в една определено еклектична в архитектурно отношение творба. Заедно с оригиналния готически стил в нея се преплитат барок (според мен много преобладаващ, особено на главната фасада!), съчетан с нотки на ренесанс и неокласицизъм.
Както повечето испански катедрали от епохата на La Reconquista (Реконкистата или отвоюването на испанските земи след вековно арабското владичество и връщането им в лоното на Кралството и католицизма), и тази е построена върху останките на стара мюсюлманска джамия. За мен това е неоспоримо доказателство, че вярата и духовността имат своята приемственост, а преклонението на човечеството пред различни богове е всъщност преклонение пред една и съща сила, която направлява делата ни… Но да се върнем към материалното проявление на вярата в лицето на наистина поразителната Катедрала на Мурсия. Нейната кула-камбанария е втората по височина сред катедралите в Испания със своите впечатляващи 93 м (всъщност са цели 98, ако включим и ветропоказателя). Единствено я превъзхожда иконичната la Giralda на Катедралата в Севиля. Строежът ѝ продължава доста дълго – от 1521 до 1793 г. (май тук нещата винаги се случват бавно:–))), а звукът на 20-те камбани просто те кара да спреш и да слушаш…
Можете да я обикаляте бавно, както направих неведнъж, и да ѝ се наслаждавате отвън – всяка от фасадите ѝ притежава уникален облик, все едно сте застанали пред съвсем различни сгради, а светлината сутрин или по залез ѝ придава несравнима с нищо красота. Но непременно влезте и я разгледайте отвътре, така ще усетите атмосферата и излъчването на този величествен храм. По протежение на двата странични коридора, обичайно за всяка католическа катедрала, са разположени пищно украсените параклиси на богати и влиятелни фамилии от различни епохи. Но особено внимание заслужава великолепният орган, който е един от най-големите и най-красивите в света! Любопитен факт е, че той не е оригиналният, а негово копие-заместител, изграден на същото място след ужасяващ и опустошителен пожар от 1854 г. Нови са и блестящите пейки за църковния хор пред него, изработени от тъмно полирано дърво (оригиналните за жалост също са били почти изгорели от пожара), които са подарък за Катедралата от испанската кралица Изабел II.
3. Следваща задължителна стъпка – влезте в Казиното на Мурсия (Casino de Murcia)
В сърцето на стария град, на една от емблематичните търговски улици на Мурсия (Calle Trapería, 18), се издига сграда, която, заедно с Катедралата, отдавна е придобила значението на „визитна картичка“ на Мурсия. Това е Кралското Казино на Мурсия (пълното му име е El Real Casino de Murcia). Но не си представяйте игрално казино, където рулетките се въртят, звънтят безспирно игрални автомати, а залозите на „червено“ или „черно“ се следят с върховно напрежение. Съвсем не – това казино е център на елегантността, фините тоалети, изисканите маниери и светския живот на елита на местната буржоазия. Сградата, в която се помещава в момента (построена в периода 1847-1853 г.), е абсолютна смесица от стилове и арт-влияния и във времето е претърпяла (по различни причини) немалко „премоделирания“. Преддверието е типично арабско и е изключително пищно (като декор от „1001 нощ“), централният коридор е неокласически, една от залите е в древногръцки стил, декорирана с прекрасни статуи, а голямата бална зала е като „извадена“ от виенски дворец – сякаш всеки момент ще зазвучи валс и двойките ще се понесат плавно по бляскавия паркет… Много ми хареса читалнята в бароков стил и стаята на дамите с прелестно изрисувания си син таван. Вероятно там са пооправяли грима и прическите си, оглеждали са се взаимно от глава до пети (чий тоалет е по-скъп и по-фрапантен?) и несъмнено са клюкарствали на спокойствие за всичко – от съпрузите и децата си, през финансите и прислугата, та до сърдечните вълнения. Казват обаче, че очарователният с фреските си таван имал специални „шпионски“ отвори, откъдето мъжете подслушвали своите мили съпруги (и не само своите!). Така де, доверието си е доверие, обаче друго си е да чуеш истината с ушите си…
Въпреки, че от своето създаване до днес „Казиното“ функционира като частен клуб, първият му етаж е отворен за посетители (без почивен ден) и стандартната цена на билета е 5 Евро (3 Евро за студенти, пенсионери и безработни), а всяка неделя от 19 до 21 часа можете да го разгледате безплатно.
4. Вижте от къде купуват свежи продукти местните – посетете el Mercado de las Verónicas
Тук е шумно от рано сутринта (все пак испанското „рано“ е различно от нашето, но да кажем към 9 вече е доста оживено). Ами пазар е… нормално. Обикновено първи са възрастните със своите пазарски колички, а и те са най-взискателните и придирчиви купувачи. Малко по-късно публиката става пъстра, включително туристи като мен, които просто минават и се наслаждават на гледките, „открадвайки си“ по някоя снимка. След зеленчуците и плодовете, с които щедро дарява земята на Мурсия, най-често (и обяснимо) се купуват морските дарове. Всичко е много прясно, свежо, чисто, перфектно подредено и изкушението да купиш е почти непреодолимо…
5. Седнете за отдих на площада пред El Teatro de Romea
Културният живот на Мурсия е изключително богат и Театър Ромеа е една от най-важните му съставки. , което носи, несъмнен израз на почитта към известния актьор Jaime Romea и вече 150 години изпълнява ролята на „място за среща“ на всички страстни почитатели на театралното и музикалното изкуства. Той е и един от най-значимите и изтъкнати испански театри (след подобни в Мадрид и Барселона), отличаващ се с най-голям брой на представените спектакли от всякакъв род. Сигурна съм, че местните жители изпитват истинска гордост от този факт! Сградата му е неокласическа, с фасада от камък в чудесната комбинация от розово и бледо сиво, и е увенчана от бюстовете на трима от най-големите композитори на всички времена – Бетовен, Моцарт и Лист. Може би да чуеш тяхно произведение или видиш пиеса на Шекспир, Шоу или Лорка на сцената му е истинска наслада за ценителя…
6. Следобед е… Време за шопинг!
Дори и да нямате конкретна идея за покупки, непременно трябва да се разходите по емблематичните търговски улици на Мурсия – Trapería (от trapitos – парцалки, дрешки), Platería (от plata – сребро, заради многото бижутерийни магазини) и Jabonerías (от jabón – сапун, заради множеството магазини за парфюмерия и козметика) . Тяхното местоположение в сърцевината на историческия център им придава онзи характерен вид и излъчване, които притежават подобни улици в много европейски градове. Тукашните обаче не са чак толкова мрачни, толкова „средновековни“. Те се отличават с повече простор, със свой собствен, невероятен стил и изискана атмосфера. По-пъстри са, по-елегантни, а малките магазинчета за цветя, обувки, бижута, парфюмерия или подаръци (голяма част ръчно изработени), разположени под старите, великолепно поддържани сгради, са истински „скъпоценности“. Има и миниатюрни уютни кафенета с по 2-3 масички, където да поседнете, ако пазаруването ви е уморило… Убедена съм, че няма да ги забравите лесно…
7. На чаша следобедно кафе край Casa Consistorial (сградата на Община Мурсия)
На път от/към Катедралата, в непосредствена близост до левия бряг на река Сегура, можете да поспрете в градинката с фонтаните пред сградата на Община Мурсия, наречена Casa Consistorial – една величествена постройка с красива фасада в неокласически стил. Малкият парк бе свеж, прохладен и многоцветен, типично юнски, а баровете по протежението му – пълни с посетители, разговарящи оживено на по чаша кафе със сладкиш или бира с апетитен "тапас" в късния петъчен следобед.
8. La Plaza de las Flores – любимо място за срещи и релакс
Площадът на цветята е още един от несъмнените символи на Мурсия. Видях двете му лица „ин и ян“ – в петъчната вечер, буквално претъпкан от хора и толкова шумен, че въобще не проумявах как се чуват един друг и дали разговорите всъщност не са дълги монолози:-))) … и после притихнал, чист и свеж, окъпан от светлината на ранното слънце в съботната сутрин, преди да отпътувам към следващата дестинация от пътешествието си – древната Картахена. Казват, че по време на пищните и многолюдни местните фиести, както и през Semana Santa, тук е толкова оживено и атмосферата – толкова екзалтирана, че е трудно не само да си намериш място в някой от баровете, ами дори и да пресечеш площада…
9. Късче прохлада и свежест под жаркото слънце на Мурсия – паркът Floridablanca
El Jardín de Floridablanca е най-старият градски (обществено достъпен) парк в Мурсия, създаден още в средата на XIX век. Намира се в автентичния (и емблематичен) квартал El Carmen, откъм десния бряг на реката и е в непосредствена близост (само 3-4 минутки пеша) до Стария мост, с който кварталът се свърза с историческия център. Паркът е проектиран през далечната 1849 г. с амбициозната идея да разшири и разнообрази (с нови растителни видове и нова визия, съобразно актуалните за онова време идеи за парков дизайн) съществуващата там от 1786 г. alameda, която в действителност е наследник на друга подобна, доста по-антична… И така, след кратко онлайн проучване назад в миналото открих – Floridablanca се оказва най-старият обществен парк в Испания! Впечатляващо и достойно за уважение! А сега да поясня що за „екземпляр“ е тази alameda. Произходът на думата е от álamo (на испански топола) и означава широка алея за разходки, със засадени от двете страни редици тополи. Всъщност могат да бъдат и дъбове, черници, липи, дори палми (така твърдят самите испанци), стига да правят хубава, дори не е нужно да е много плътна и гъста, но достатъчно прохладна сянка. Alameda - това е предтечата на съвременните паркове, т. е. мястото, където хората са излизали в късния следобед (или ранната привечер, както предпочитате), за да се срещнат с приятели, познати и или просто съграждани, с цел да покажат новите си дрехи и да разменят новини от местен характер (най-често пикантни или скандални), да споделят вълнения от личния си живот и да научат „какво ново по света“ (това са все мои предположения)… Нещо като Facebook… ама на живо и в реално време. Няма начин да не се „тагнеш“ всеки ден, иначе ще изостанеш от вълната на събитията, нали!... С появата си навремето паркът Floridablanca много бързо се превръща в любимо кътче на местните и в място, посещавано с интерес и любопитство от туристите, тъй като славата му бързо се разнася! Мога съвсем искрено да кажа, че е прекрасен и днес.
10. Опитайте вкусната мурсианска La Marinera
Едва ли има по-емблематично, по-типично и по-вкусно нещо за tapas (мезе) или за предястие, ако предпочитате (но ако изядете достатъчно количество, като мене, и за наяждане!) от местната Ла Маринера. Забелязах, че всяко посещение в бар или ресторант тук започва с тая вкуснотия… и продължава с какво си поискате… Идеална е и за бира, и за вино. И е нещо, което можете да си приготвите бързо и лесно вкъщи, даже и да не си падате по готвенето, толкова е просто. Ще ви дам рецептата за нея и ще ви кажа къде правят най-добрата La Marinera в Мурсия. Съвсем достатъчно е, мисля, за да усетите вкуса и аромата ѝ:-))) Предварително ще кажа, че много прилича на руска салата, с известни вариации и допълнения.
Рецепта за Ла Маринера
(Дозата може да бъде увеличена според броя на желаещите да я опитат, но по-добре пригответе повечко - в случая апетитът наистина идва с яденето!)
- 3 големи картофа, добре сварени
- 1 голям (или 2 малки) моркова от туршия
- ½ зелена и ½ червена чушки (задължително също от туршия!)
- 1-2 малки консерви риба тон (ако са в олио или зехтин ги отцедете добре, за да не стане всичко много мазно)
- майонеза – няколко лъжици, за да добие салатата добра консистенция (можете да използвате и по-лека/млечна, ако предпочитате да не е много мазно и тежко произведението ви)
- сол и черен пипер на вкус
- аншоа
Начин на приготвяне: Намачкайте добре с вилица сварените картофи така, че да не станат съвсем на пюре (да си личат парченцата). Добавете ситно нарязаните мариновани зеленчуци. Намачкайте рибата тон и добавете и нея, сложете подправките и разбъркайте всичко с майонезата. Сервирайте върху препечени продълговати гевречета или тънки препечени филийки (може и сухари), като украсите всяка порция по дължина с парченце аншоа. И се наслаждавайте на резултата! Или както казват французите: „Et voilà!“
Уточнение: Ако поставите върху готовата Маринера две парчета аншоа, тя се нарича двойна (doble), но в действителност всичко останало (като количество и съдържание) си е същото.
И къде да опитате готовия резултат, ако сте в Мурсия? Така, че да нямате съмнение относно автентичността, вкуса и качеството? Споделям с удоволствие адреса:
Cafe Bar Gran Via
Адрес: Gran Via Alfonxo X El Sabio, Murcia, España
Тел.: +34 968 23 10 27
Получих информацията от местен човек, който не се поколеба и за миг къде да ме изпрати. Каза ми кратко и ясно: „Това е най-доброто място!“ А улицата се оказа прекрасна и просторна. Дори да не седнете някъде за тапас или вечеря, просто се разходете по нея. Широка алея, пейки, дървета, зеленина, цветя, прохлада… и мурсианци, в изобилие! (Моля, не ги обърквайте с мАрсианци, те са мАААлко по-различни!!!)
С това разказът ми за Мурсия приключва. Надявам се да ви е очаровала така, както и мен! Очаквайте продължението съвсем скоро – чака ни приключение във времето, топла южна атмосфера, плажове-мечта и зашеметителни морски пейзажи. Всичко това в забележителната с хилядолетната си история Картахена и околностите й...
Comentários