Това е разказ за едно невероятно тридневно пътешествие до най-известния, най-атрактивния и най-забавния от Балеарските острови. Място за релакс, за незабравими емоции и истинска наслада за сетивата...
Сякаш ръката на могъщ великан (в стари, прастари времена) е грабнала небрежно шепа пъстроцветни, примамливо блестящи камъчето от морския бряг и ги е захвърлила далеч в синята морската безбрежност… От гняв, от щастие, от въодушевление или от разочарование… никой не знае. А може би просто е искал да си поиграе, развеселен от силите, които владеел с лекота… Но после се обърнал, без да погледне назад, внезапно загубил интерес към стореното, зает със своите си (великански) работи… Спонтанният му жест и днес лежи на югоизток от Иберийския полуостров. Това са прелестните, жарки, слънчево-неустоими Балеарски острови… Рай, състоящ се от приказни плажове (с над 300 слънчеви дни в годината); автентична атмосфера; впечатляващо архитектурно и културно наследство; висша гастрономия и южняшки, леко лежерен дух; свобода, откритост и гостоприемство.
Не, това, което разказах в началото не е легенда. Просто е (съвсем спонтанен!) плод на въображението ми... Но и аз се усмихнах вътрешно на интуицията си, когато после потърсих в източниците етимологичния произход на термина „Baleares”. Открих, че част от специалистите (историци и лингвисти) считат, че идва от гръцката дума „ballein“, която означава „хвърлям, захвърлям“. Друга теория категорично отхвърля тази елинистична версия с аргумента, че древните гърци са наричали с общото нарицателно "Gimnesias" двата най-важни острова Майорка и Менорка (Mallorca и Menorca). За разлика от тях картагенци и римляни предпочитали названието "Baleares" за двата острова, докато всички те заедно (гърци и римляни) използвали названието „Pitiüsas“ за Ибиса и Форментера (Ibiza y Formentera). И до днес тук ги наричат „Питиуски острови“, което е доказателство за устойчивостта във времето на това наименование. Втората теория подчертава, че името „Baleares” не е гръцко, а пуническо и произлиза от "ba' lé yaroh", като глаголът yaroh е със значението на „хвърлям, мятам камъни“… И така, каква е истината, едва ли ще узнаем някога, вековете са заличили толкова много от материалните следи и са съхранили само преданията, но важното е, че става дума за хвърляне на камъни :-)
Това бе кратко отклонение, което се надявам да ви е заинтригувало и да ви е дало повод да продължите да четете. В действителност Балеарските острови са един жадуван за пътешественика архипелаг – невероятно съкровище за Испанската държава и испанския туризъм, което привлича милиони посетители всяка година (рекордът е през 2018 г., когато статистиката отчита 16 596 194 туристи). А всеки един от островите е едно малко бижу със собствена форма, големина, блясък, отражения…
Островната група е най-малката автономна област в Испания (с площ 4992 km² и население малко повече от 1 млн.), но е на трето място по прием на чуждестранни туристи (след Каталуния и Канарските острови). Тя обхваща 5-те главни острова Майорка (Mallorca), Менорка (Menorca), Кабрера (Cabrera), Ибиса (Ibiza или Eivissa, на местния език) и Форментера (Formentera), множество малки островчета, някои от които безлюдни, както и о-в Espalmador – единственият, който е изцяло частно притежание (в момента е владение на люксембургски милионер, закупил го през 2018 г. за 18 млн. евро от потомствени каталунски аристократи). Столица на всички острови е град Палма (също столица и на главния остров Майорка), като тук е съсредоточено почти половината от населението на архипелага. Официални езици са испанският (castellano или кастилски испански) и каталунският (catalá), както и негови местни „версии“ – майоркин, меноркин и ибисенко.
За Балеарските острови казват, че красотата им очарова, омагьосва, привлича неудържимо… по начин, който може да преобърне желанието за една незабравима ваканция по тези места в решение да превърнеш някой от островите в твой втори дом и място, където да прекараш остатъка от живота си. И това, оказва се, не е случайно или спорадично явление…
„Белият остров“ Ибиса е емблематичен и вълнуващ… Пълен със светлина, жив и ярък. Дава усещане за простор, за свобода. Всеки, стъпил за пръв път на неговия бряг, се удивлява на цветовете му – синьо, зелено и бяло. Морската синева, преплетена с нефритени и ябълково-зелени оттенъци прелива в леко мрачното наситено-зелено на пиниите, кипарисите и палмите и постепенно се слива с ярко-синьото на безупречното небе, недокоснато от нито едно облаче от изгрев, та чак до залез… А бялото – то е искрящият контраст, който внася местната архитектура – от църквите и крепостите до стените на старите селски къщи, всички те варосани в блестящо бяло, носещо усещането за чистота и прохлада в изтощителната горещина на средиземноморското лято. И модата в бяло, разбира се… (но нея ще оставя за по-късно в разказа:-))) Всъщност любопитно е защо и как Ибиса получава това прозвище, превърнало се в неотменна „визитка“ на този фамозен, космополитен остров? Дава му го Сантяго Русиньол (Santiago Rusiñol y Prats, 1861-1931) – прочут и уважаван каталунски писател, драматург, художник и изключителен почитател на археологията, чието име заема особено значимо място в културната и обществено-политическа история на съвременна Каталуния. Той посещава Балеарите през август 1912 г. и остава поразен от автентичната архитектура, природната красота и достолепната, пълна с куриози и загадки история на всеки един от островите. Тогава нарича Майорка „Островът на спокойствието“, а Ибиса – „Белият остров“. Името постепенно се разнася от уста на уста, но истинска известност придобива, когато през 40-те години на миналия век първите туристи идват на острова и, логично, Европа лека-полека запомня този спонтанно (и с много емоционален заряд) родил се слоган. И така – вече повече от век…
Но нека погледнем малко прагматично на нещата!
Как да стигнете до тук?
Все пак е най-първото и най-важно нещо (сигурно вече го обмисляте!). Имам предвид сами, без услугите на туристически агенции в организирани екскурзии (в този случай друг ще помисли за всичко вместо вас). И така, може да ви разочаровам, но директни полети от България към острова НЯМА. Вариантите, най-бързите и най-приемливи като цени, са следните:
- Само със самолет (нискотарифни компании):
С Ryanair или WizzAir - с полет от София/Варна до Мадрид, Валенсия или Барселона и след това до Ибиса. Полетите с връзка през Барселона и Валенсия са по-кратки и това е предимство, цените най-често са приблизително едни и същи, зависи от сезона. Моята препоръка е да намерите най-изгодната комбинация за момента, в който сте решили да пътувате (като цена и продължителност на полета).
- С комбинация от самолет и ферибот
С Ryanair или WizzAir - с полет от София/Варна до Валенсия или Барселона;
След това с ферибот на Balearia (разписанието и цените вижте тук: https://www.balearia.com/en/, сайтът е достъпен на 4 езика) от Валенсия, Барселона или Дéния – малко градче на 100 км на юг от Валенсия, което всъщност е най-близката точка на континента до Балеарските острови. Само 100 км делят Дéния от столицата на Ибиса. Имайте предвид, че фериботът определено е по-скъпо и по-бавно решение, но винаги си заслужава гледките и емоцията от пътуването, особено ако не сте се качвали на подобен транспорт.
Къде да нощувате?
Двата най-популярни и с най-големи възможности за избор на хотел варианта са едноименната столица (Ibiza или Eivissa) и градчето Сант Антони де Портмани (Sant Antoni de Portmany) на срещуположния, западен бряг. Ние избрахме 3 нощувки именно там – заради плажовете, заливите, залезите и неповторимата атмосфера, а също и заради близостта до летището (редовния и отлично организиран транспорт взема разстоянието за 20-тина минути). Последният ден преди полета прекарахме в столицата – заради красотата на вековната крепост и очарованието на стария град, с неговите снежнобели сгради, разхвърляни по хълма, и с тесни му улички, от които на всеки завой се откриват великолепни гледки. Препоръчваме ви хотела - https://www.playasolibizahotels.com/es/ibiza/san-antonio/hotel-piscis, който е с великолепно местоположение и добри цени и се намира на по-малко от 5 мин. от Автогарата (където са връзките с летището и с всички по-важни точки на острова), като е първият от крайбрежната алея (Paseo de la Mar). Беше малко шумно до късно, но на Ибиса нещата не се случват тихо :-)
С какво е популярна (и какви тайни крие) Ибиса? Къде да отидете и какво да видите, ако сте там за кратко, например за един дълъг уикенд (3-4 дни)?
Това са моите задължителни Top 5:
1. Клубовете, баровете, дискотеките...
Това е остров, наситен с емоции и динамика; разпознаваемо среди-ще на активен (и атрактивен) нощен живот; място, преливащо от барове, дискотеки, магазини с изящни и уникални витрини, клубове, концерти и фиести. Тук всеки миг от деня и нощта е вълнуващ и изпълнен с очакване. Ако сте любители на всичко това, то Ибиса е вашето място! Култов за острова е клубът PACHA, той е и най-известната дискотека тук. Създаден е от Рикардо Урхел (RicardoUrgell), който отваря първия клуб през 1967 г. заедно с брат си в родния си Ситджес (Sitges) - малък, красив и по това време достатъчно известен град, намиращ се само 30 км на юг от Барселона. Целта била да подпомогне финансово семейството си и в началото си остава точно такова начинание – един малък семеен бизнес. От 1973 г. седалището на фирмата (и основна част от дейността) се премества на о-в Ибиса и оттам тръгва пътят към славата… Придобивайки невероятна известност и разраствайки се неимоверно във времето, към днешна дата PAСHA разполага с над 25 клуба в 12 страни – от Сидни и Макао, до Сау Пауло и Ню Йорк, а марката е разпознаваема далеч извън пределите на Испания и включва ресторанти, хотели и магазини за дрехи, козметика и аксесоари, всички, носещи името PACHA. И как няма да е, особено при този секси и забавен корпоративен символ– двойка червени, съблазнителни черешки! Всяка вечер в клубовете е тематична и събира хиляди екзалтирани почитатели, като музиката е винаги хитова и комерсиална, включваща много широка палитра от жанрове и стилове – от латино-хитове и Reggaeton, до Techno, House и R&B. Разбира се, има още много популярни дискотеки и места, където животът кипи буквално денонощно: Amnesia (многократен носител на премията Best Global Club), Ushuaia (известен със своето pool – party в близост до един от най-известните плажове Playa d'en Bossa), Privilege (побиращ 10 000 посетители едновременно)… и още много, много други.
2. Плажовете
Щом сте на Ибиса, не можете да не отидете на плаж… заливите преливат от нежно млечно-синьо, особено в средата на деня, когато слънцето безмилостно (и съвсем буквално) „обезцветява“ всичко, до наситеното, почти черно-синьо в сянката на скалите и зеленото (изумруди и нефрит) в онези плитчини, където пясъкът, фин и чист, светъл и равен, посреща ярките лъчи и след миг ги пръсва в мимолетни искри по дъното. А над всичко това „въздишат“ пинии, като изпълват въздуха с прелестното, свежо ухание на борова смола. Ако сте отседнали в едноименната столица – не пропускайте плажовете в заливите Cala Talamanca и Cala Roja (на север от пристанището) или миниатюрните, диви, закътани плажчета, не по-големи от две хавлии, скрити между огромни камъни и стръмни скални извивки (долу, под крепостните стени на Стария град). А ако сте избрали Сант Антони на западния бряг, то задължително се излежавайте на дългия Playa arenal или в извивките на Playa es Pouet, с невероятна гледка към града. Препоръчвам ви да отидете малко на север, до луксозния, красив комплекс Marble Stella Maris Ibiza, ей-така, просто за да се разходите, да го разгледате и да изпиете чаша ароматно кафе под сянката на палми, бананови дървета, хибискуси и бугенвилии. После слезте пеша до морския бряг и продължете на юг към града, спирайки във всеки от прекрасните заливи, приютили спиращи дъха плажове - Cala Gració, Cala Gracioneta, Cala Alto de Porta, Caló el Moro. За кратък плаж и няколко гмуркания))) Струва си!
3. AdLib - много повече от мода
Модата… ето, че стигнахме и до нея. Малко известен факт е (поне в нашето „ъгълче“ на Европа), че Ибиса е световно-известният създател и „диктатор“ на модното течение AdLib (идва от латинското Ad Libitum, което значи „свободно, както искам, на воля“). Движението, станало популярно с името AdLib, се ражда в началото на 70-те години на ХХ век, заедно с вълните от хипи-присъствие, заливащо острова. Негова „родителка“ е Смиля Михайлович (Smilja Mihailovic) – югославянка, избягала от ограничените и репресивни балкански комунистически режими, възникнали след Втората световна война, която „акостира“ на острова, за който чува, че е „истински рай на земята“. Името, с което остава в историята на Ибиса - „La Princesa“ (Принцесата) – показва как една жена с нестандартни и смели за епохата си идеи може да „прекрои“ не само модния свят, но и вижданията и начина мислене на цели поколения относно естетиката, красотата и отношението към дрехата, която обличаш… И може би всички, негласно и единодушно короновали тази екстраординарна личност, имат право – тя не просто изгражда империя, носеща нейния уникален почерк, но създава цяло модно течение, отразяващо собствената ѝ философия, свободния ѝ дух, любовта й към хипи-естетиката и хипи-културата. И всичко това - далеч от императивните модни канони на времето. Под мотото „Обличай се както искаш, но със стил“, „принцеса Смиля“ (както самата тя подписва модната колона, която води в местния Diario de Ibiza) създава изумителните, наглед простички, но всъщност неповторими бели дрехи – фини туники, елегантни дълги ризи, леки като перце рокли; всички те ушити от естествени материи и украсени с ефирно-прозрачни дантели, с изплетени на една кука от мек, снежно-бял памук орнаменти; с прекрасни, ръчно изработени копринени бродерии… Белият цвят е определящ и доминиращ, силуетите следват свободно линиите на тялото, а усещането е за виталност, непринуденост, независимост и свой собствен, неповторим стил. И така - белият цвят на дрехите в стил AdLib, сложили личен „печат“ върху името на острова, прозвището „белият остров“, превърнало се в запазена марка за Ибиса, хипи-културата, чиито следи и присъствие са живи и днес в малкото останали действащи хипи-колонии тук… всичко това витае във въздуха и му придава неповторимия вкус на свобода, „различност“, независимост и спонтанност на избора. С една дума – идвате ли на Ибиса, бялата дреха е задължителния ви „атрибут“, за да се чувствате себе си и у дома, но и в крак с всяка модна тенденция, едновременно традиционна и оригинална… И тук само ще вметна нещо – в края на септември 2018 г., когато посетихме острова, текущият моден „тренд“ беше (дори в нощните, прохладни часове) един фин (искам да кажа трудно забележим!) бански костюм, малка чантичка… и високи токчета. Нищо повече! Че какво ли друго ти е нужно, като си само на крачка от морския бряг!?! … И фигурата ти въобще няма значение! Не си спомням как бяха облечени мъжете, което значи, че въобще не са били нещо впечатляващо:-)
И ето ни и нас... в бяло...
4. Столицата
Носеща същото име – Ибиса, с нейната древна и достолепна история и пъстър, динамичен живот, тя е един сърдечен, гостоприемен, жизнерадостен град. Град, където думи като „свобода“ и „толерантност“ не са нито лозунги, нито клишета. Просто Ибиса „диша“ с тези думи… Посетете стария град (Dalt Vila), „скрит“ на хълма зад седмоъгълна крепостна стена, защитена от 7 отбранителни кули. Вижте Катедралата, множеството църкви и площади, Стария пазар, разходете се по тесните улички, настлани с камъни, изгладени до блясък от времето. Обядвайте в някое от малките, уникални ресторантчета, с по 1-2 масички, под надвисналите бугенвилии, където ще ви посрещне усмихнат, любезен домакин. Благодарим ти, Антонио, за безкрайното вкусната пица и елегантното италианско розé, в което, с благородно възмущение, не ни позволи да сложим лед… а просто ни донесе чаши, извадени от фризера, покрити с няколко милиметра леден слой!!!:-)))) Заведението бе с големината на малко по-голяма носна кърпичка, с 2 масички отвън (всъщност с две бъчви) и миниатюрни столчета, а Антонио бе всичко - сервитьор, готвач и приятел... Имаше десетина италианци, усмихнати и ведри, шумни, отпиващи на крак от питието си, отвличащи вниманието на готвача:-)))) и чакащи да се освободят 4-те столчета! Ако имате време (и сили!), отидете на плаж на митичния Playa D’en Bossa; разходете се по крайбрежната алея, разгледайте Рибарския квартал (Barrio de la Marina) или… хванете ферибота за близкия Форментера (корабчетата тръгват от пристанището на Ибиса, а маршрутът се обслужва от компаниите Balearia, Mediterránea Pitiusa и Trasmapi, като експресните вземат разстоянието само за 30 минути).
5. Залезите
… оставих ги за най-накрая. Макар те да бяха първата причина (не единствена, разбира се!), да видим този приказен остров. Пишеше, че са най-красивите по цялото Средиземноморие и че ще те оставят удивен, безмълвен и с отворена уста, без да разбереш как е минало времето… чак докато слънцето не потъне плавно и с лекота в ярко-оранжевото си легло, постлано там, на хоризонта, където морето вече тъмнее и, притихнало, очаква съня… За залезите не се разказва, те се гледат…
А после се разхождаш по Passeig de Ponent (Алеята на Залеза), докато всички отблясъци по небето постепенно избледнеят и нощните светлини завладеят града, сядаш на чаша сангрѝя в култовото Café del Mar и размишляваш над „екзистенциалния“ въпрос дали природата „нарисува“ специално за теб, със замах и могъщо въображение, тази вечер картината на залеза… и дали утре всичко това ще се повтори??? Отговорът е „Да, повтаря се“, но без детайлите и нюансите, които, разбира се, всеки път са безподобни…
И накрая – както обикновено казват „вместо послеслов“… Това пътуване бе различно, защото бе споделено, което означава двойно по-красиво, двойно по-вълнуващо и двойно по-незабравимо (ако това изобщо е възможно). Няма да казвам, че бе неповторимо – всяко нещо, което ни се случва, е неповторимо само по себе си и заедно с това неизбежно се повтаря – но винаги на друго място и по друг начин. Благодаря ти, Еми, за безкрайната емоция, наречена Ибиса… Чакам те…
Comentarios