Среща с някои от изумителните музеи на Сантяго де Компостела. Последни емоции в този невероятен град... И безмълвно сбогуване с Ел Камино...
Ден трети и последен... колко бързо тече времето, особено когато искаш да го спреш... Прекарах го в компанията на музеите на Сантяго де Компостела и в безмълвно сбогуване със "страната на Ел Камино".
Понеже в Галисия понеделник е почивен ден за музеите (имайте го предвид в своите планове!), а те са един от любимите „моменти“ в моите пътувания, отложих посещенията си в тях за последния ми ден тук. Разбира се, няма как да се види всичко, Испания е ненадмината в това отношение – страна, която притежава великолепни музеи като дизайн, поддръжка и експресивност. Затова си принуден да избираш... Ранният предобед посветих на Museo de Historia Natural de la Universidad de Santiago (Музея по естествена история на Университета в Сантяго де Компостела), който има удивителен поглед към земното биоразнообразие, съхранението на чистата околна среда, познанията за галисийското крайбрежие, гори и полезни изкопаеми (повече информация тук - http://www2.usc.es/museohn). Разположен е в прекрасен стар парк с невероятното име Parque de Vista Alegre (парк на радостната гледка).
Експозициите му обхващат флората и фауната на Галисия, крайбрежието на областта, континенталните води, ценните минерали и скали, метеорити и фосили, и водят любопитния ум до екосистеми като южноамериканската селва и африканските савани. Неголям, но изключително познавателен, много стилен и оригинален като дизайн и визия, до най-дребния детайл, интерактивен… а цената на входния билет е само 3 евро. Дори получих извинение (след като ме попитаха любезно) за това, че не могат да ми направят отстъпка, тъй като не попадам в някоя от категориите – деца, ученици, студенти или пенсионери. Внимание – и той има обедна почивка от 14:00 до 16:30, като всички музеи и исторически места за посещение!
Един практически съвет – когато пътувате из Испания, проверявайте предварително за работното време и почивните дни на музеи и забележителности, тъй като всички местни празници са официални почивни дни за съответната област и в повечето случаи са неработни за споменатите институции. Но пък понякога се оказват дни за безплатен достъп, което е истински късмет за пътешественика:-).
Музеят на галисийското село (Museo do Pobo Galego) бе за мен едно съкровено докосване до общото ни европейско минало. Сплав от исторически и етнографски музей, той намира подслон в красивия манастир Santo Domingo de Bonaval, разположен на малък исторически хълм в града в непосредствена близост до El Camino. Уникален архитектурен елемент в него е тройната спираловидна стълба, която позволява да се обиколят по интересен начин, в кръг, всички етажи и експозиции. Това е музей, който те докосва като европейска и национална принадлежност към място, дало начало на съвременната човешка цивилизация. Снимките на галисийското село отпреди век или малко повече по нищо не се различават от това, което можете да видите в българските етнографски музеи – същите лица, каменни къщи, вещи, занаяти, същите тесни калдъръмени улички… все едно виждаш снимки от будните ни старопланински градчета в края на Възрожденската епоха. Същите предмети от бита, един и същ поминък… Сърповете, ралото, каручките, огнището в дома… Удивително обща е била историята на европейските държави в края на ХIX и началото на ХХ век…
И последната емоция в този трети ден – Музеят на Катедралата (El Museo Catedral de Santiago). Идеята ми за него дойде малко спонтанно, посещавайки офиса, където пилигримите подпечатват своите дневници и получават заветното свидетелство за изминатия път. Музеят притежава невероятни „късчета“ изкуство и архитектура и позволява на посетителя да проникне по-дълбоко в знанието си за Катедралата, пътувайки във времето от нейното създаване, през вековете и до днес. Историята й се простира назад до първите векове на ранното Средновековие и е грижливо класифицирана, организирана и съхранена в Библиотеката и Архива й. А когато излезете на терасата на Катедралата в късния следобед и видите площада, огрян в златисто-оранжево от последните лъчи на слънцето… гледката е неповторима.
Последната вечер в Галисия беше малко тъжна. Не ми се разделяше с града и областта, макар да съм научила вече, че всяко пътуване има своя край. Невероятната топлина на февруарската вечер, човешкият поток, усмихнат и енергичен, безоблачното небе, меката светлина, идваща от сградите в полумрака, ароматът на цветя… едно усещане, което те кара да се увериш за сетен път колко уникална в своето разнообразие е Испания.
Тук и сега разбрах защо Якобинският път (Ел Камино) е символ на съгласието, толерантността и разбирането, а Сантяго де Компостела е съкровената цел и последната стъпка от пилигримските маршрути.
С това разказът ми завършва, но не мога да се сдържа и да не ви разкажа малко повече за El Camino:
· Всъщност Пътищата са много повече от един, както вярвах и бях чела… Самата идея да изминеш Пътя (El Camino) ми внушаваше мисълта, че пътят наистина е един-единствен. Когато пристигнах тук и разговарях с администратора в малкия хотел, където се настаних (препоръчвам ви го с цялото си сърце, казва се Costa Azul), той ми разказа за Пътищата, по които пилигримите са вървели из Европа, търсейки неоткрити места … и пътувайки към себе си. Класическото El Camino, изминавано всяка година от хиляди съвременни пилигрими, е т .нар. Френско Камино – то започва от малкото градче Saint Jean de Pied de Port във Франция и завършва в Сантяго де Компостела, на километър 0 пред Катедралата. Маршрутът е впечатляващ – 940 км, разпределен в 37 етапа, пресичащ цяла Испания от североизток на северозапад и преминаващ през 7 провинции.
Другите най-популярни пътища, изминавани от пилигримите през вековете, оставили своите неизличими отпечатъци върху Иберийския полуостров и начертали картата на съвременна Европа, са:
- El Camino Primitivo – първият, най-древен пилигримски път, свързващ Овиедо (град в североизточна Испания) със Сантяго де Компостела. Изключително живописен, не толкова популярен и „туристически“, вървящ през най-северната част на Испания, по брега на Бискайския залив от Ирун до Сантяго, това е най-често използвания път от поклонниците, пресичащи Астуро-Галисия през IX и Х век.
- El Camino del Norte или Северният път – много близко до El Camino Primitivo, това е пътят, минаващ по Астурианския бряг и навлизащ в Галисия край река Рибадео. Наричат го още „Пътят на знаменитите пилигрими“. Самият Свети Франциск Асизки го изминава, от Овиедо до Сантяго, през 1214 г.
- El Camino Portugues – т. нар. Португалско камино е второто най-изминавано след класическия „френски“ път и придава международни измерения на феномена „пилигримство“. Започва да се изминава през ХII век, когато Португалия извоюва своята независимост и преминавайки през Понтеведра, Туи и Опорто, свързва Сантяго с португалската столица Лисабон.
- El Camino del Sudeste (Via de la Plata) – т. нар. Сребърен път е истинско южно преживяване през Андалузките земи по продължение на един от най-старите римски пътища.
- Еl Camino Fisterra – Muxía – двойният топоним обозначава двете крайни, най-западни точки от обозримия свят на средновековния човек. След като виждали тленните останки на Апостола в Катедралата, пилигримите решавали да видят и опознаят „края на света“, поздравявайки се с прочутото Ultreia!, означаващо „Хайде, да вървим напред!“. Изминавали един от двата сравнително кратки пътя до Тихоокеанския бряг (двете крайни точки от маршрута отстоят на 89 и съответно 87 км от Сантяго), без да се колебаят да посветят на Пътя още 5 или 10 дни.
Бих искала да завърша разказа си с мисълта на големия немски поет, драматург и учен Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), който казва съвсем кратко: „Европа е родена от пилигримството.“ Всъщност защо Гьоте е толкова категоричен? Защото през столетията, започвайки още от Х век, хиляди поклонници пресичат целия Иберийски полуостров, създавайки една нова културна, икономическа и социална среда. От крале до бедняци, от заможни търговци до скромни селяни, пилигримите начертават пътища, които днес, в съвременна обединена Европа, наричаме съгласие, разбирателство, познание, взаимно разбиране. Явно пътищата притежават сила и енергия, които водят напред – и към себе си, и към другите…
А това е изгревът, с който ме изпрати Сантяго де Компостела...
До нови срещи, "Страна на пътищата"!
Comments