Верона без съмнение е истинско откритие и град-мечта - за пътешественика, за любопитния, за откривателя, за влюбения...
Този път ще започна по малко по-различен начин. И, изглежда, встрани от темата. Но всъщност ще разберете, че не е така. Обещавам, наистина ще ви разкажа за Верона, за града, когото всички местни хора наричат „най-романтичния град на Италия“. И не само за него… Защото… Когато посетиш веднъж Италия, тя влиза в сърцето ти. Пристрастяваш се към нея и искаш да я видиш отново. Обещаваш си – сега не успях да посетя тази катедрала… да пресека този мост… да вляза в този музей… но ще се върна. И сбъдваш обещанието си – но в друга точка от географската карта на тази уникална държава. Светът, оказва се, не е достатъчно малък, както твърдят, а времето минава толкова бързо!
Две неща за мен промениха света през последните 30 години: Интернет, разбираемо… и нискотарифните самолетни компании. Съвсем не искам да омаловажавам (в качеството ми на активен и непрестанно пътуващ, четящ, информиращ се и образоващ се човек) открития в области като борбата с рака, диабета, климатичните промени или Алцхаймер. Но за човечеството, което иска да напусне вече отеснелите рамки, първо на собствените си местообитания, после на собствените си държави, а също така и крехките граници на себедостатъчното, няма по-голям дар от нестихващия информационен поток на световната мрежа и от приемливите цени на самолетните билети. Ryanair направиха огромен подарък на пътуваща Европа, превръщайки Бергамо в „оперативна база“ за своите полети „до и от“ множество дестинации на континента на изключително примамливи цени. Така и градът се превърна от малко известно и не особено познато за туристите място в Северна Италия в откритие и истинско скрито съкровище за пътешественика. Да не говорим, че това е великолепна като местоположение отправна точка за пътуване из цяла Ломбардия, която е особено предпочитана заради близостта на летището Orio al Serio до самия град (само 6 км) и до Милано (около 50 км, изминавани за около час от отлично организиран автобусен транспорт) и също така заради добрите транспортни връзки (с автобус и влак) до всяко ключово и известно място от областта или страната.
И така, кацнах в Бергамо от Барселона в късна октомврийска вечер. Когато любезният собственик на апартамента, където наех стая през Booking, ме посрещна и ме попита може ли да ми помогне и дали бих споделила плановете си за тридневната ми обиколка из областта, аз бях сигурна, че съм взела правилното решение – да разгледам Бергамо и да видя мечтаното Лаго ди Комо. Тъй като вече бях посетила Милано за няколко дни пред известно време, не бях включила града в плановете си. Но той ми каза – не е достатъчно, Бергамо ще обиколиш за ден, на езерото ще посветиш също един ден… но трябва задължително да видиш Верона… И аз го послушах, за което съм му безкрайно благодарна. Grazie mille, Alessandro! (препоръчвам ви мястото - Iride Apartments, Bed and Breakfast)
Верона е град-мечта. Мечта за пътешественика, за любопитния, за откривателя. Мечта за влюбения – независимо дали си влюбен в Италия, в пътуванията, в човека до себе си или пък изпитваш непреодолима слабост към историята на европейската цивилизация. Да опишеш Италия с няколко думи, дори с няколко изречения, е непосилна задача. Определено неповторимата сплав от средиземноморски плажове и високопланински езера, от мода, паста, пица и вино, от изумителни произведения на изкуството и архитектурата, от гледки и пейзажи, спиращи дъха, е истинско предизвикателство за емоциите. Същото важи за Верона. Нещо като синтез на италианското. Шекспир я е превърнал в безсмъртна емблема на вечната любов и градът се възползва щедро и леко користно от потока туристи, искащи да се докоснат до историята за Ромео и Жулиета, посещавайки домовете им и купувайки по нещичко от красивите сувенири – спомен и доказателство, че си бил в този град. Ще се изкуша да цитирам Ромео от великата пиеса:
„О, не! Извън Верона няма свят,
а само скръб, чистилище и ад!
„Изгнание от този град“ — туй значи
„изгнание от този свят“, или
друг начин да се каже „смърт“.
С тази мисъл и с настроението да се срещна с невероятната средновековна история и архитектура на тази част от Италия тръгнах от Бергамо към Верона с Flixbus, тъй като бях използвала услугите им в Холандия и Франция и знаех, че са безупречни като точност и удобство при пътуването. Всичко бе перфектно, за час и 55 минути пристигаш във Верона (цена на билета около 10 евро, варираща според деня и часа на пътуване). В автобуса е уютно, топло, чисто, просторно, имаш качествен Интернет и USB вход, за да зареждаш телефона си в движение. Шофьорът слушаше Челентано и му пригласяше с пълно гърло, при това с много верен и емоционален глас. Какво повече да поискаш от едно пътуване с автобус???
Buongiorno Верона!
Навлизаш в града, опитваш се да усетиш атмосферата му… И в този момент изниква въпросът – какво да видиш за един ден в град, заслужаващ да му посветиш много повече време? Аз се отправих най-напред към Arena di Verona (успях да сглобя приемлив план за деня в късната вечер преди пътуването), най-разпознаваемото място, най-символичното, емблемата на града. Издигнат тук през I век сл. Хр., великолепно съхранен и до днес, древноримският амфитеатър е домакин на световно известния оперен фестивал, превръщащ града през месеците юли и август в международна сцена, където се извисяват най-добрите и най-достойните оперни гласове. Един съвет от мен – купете си билета предварително през Интернет, за да влезете в желания от вас час, без загуба на време и с избягване на дългите опашки, неизбежни пред подобни забележителности. (Този „трик“ научих, пътувайки из Испания, после го използвахна други места из Европа и съм безкрайно доволна да си спестя всеки път време за още нещо). Стигнах до там пеша, това е най-добрият начин да видиш и усетиш едно място, никакъв транспорт не може да го замени. Самият амфитеатър е внушителен и импозантен с размерите и степента на съхранението си (побира над 20 хиляди зрители), изграден е от камък с лек розово-червеникав оттенък и има елипсовидна, а не кръгла форма. Сигурна съм, че голяма част от тайната му е в грабващите вниманието вечерни светлини, осветяващи сцената и в невероятната акустика на амфитеатъра. Толкова за Арена ди Верона. Вижте я, задължително е, и си представете битките на гладиаторите… или „чуйте“ гласовете на тримата непреходни – Павароти, Карерас, Доминго. Убедена съм, че камъкът е попил мелодиите и може да ви ги „изпее“…
По пътя към „Арената“, навлизайки в стария град, минах през друго очарователно място, което си струва поне да пресечете. Това е средновековната крепост Castelvecchio и моста Ponte Scaligero или Ponte di Castelvecchio – най-красивия и грабващ вниманието мост във Верона, поне за мен, над река Адидже. През Средновековието това е била крепостта, охраняваща града, която е възстановена и поддържана в отличен вид след разрушителните бомбардировки тук по време на Втората световна война.
Излизайки от Арена, се спрях на Piazza Bra, площадът пред амфитеатъра, друго емблематично място във Верона. Това е аналогът на plaza mayor или главният площад, характерен за всеки испански град. Заобиколен е от сгради в различни стилове, демонстриращи италианската архитектура от всички епохи – Романска, Възраждане, Барок, Неокласика. Всичко е в меки пастелни тонове от бледо-жълто, охра и светло кафяво (café macchiato) до керемидено и червено-кафяво. Прекрасен, просторен, пълен с живот във всеки час на деня и нощта. Фонтани, пейки, парк, огромни стари дървета, уютни кафенета и ресторанти с типичните наситенозелени тенти, над които властва Арена ди Верона.
И ако това е мястото, където си дават среща веронците или веронезците (въобще не знам дали така трябва да ги наричам, искам да кажа жителите на Верона) на чаша капучино в съботната сутрин, то туристите се тълпят пред знаменитата къща на Жулиета. Не бих я посетила и не бих влязла в нея, ако трябва да платя 6 евро за вход. Не заради цената, тя е символична – просто за мен не си струва, макар че всички помещения в сградата и експозициите в тях са много добре поддържани. Въпросът е в принципа на превръщане на подобни места във фалшиви исторически забележителности в услуга единствено на туристическата индустрия. В строгата готическа сграда от XII век с патио, гъсто осеяно със сърчица и декларации за вечна любов, залепени с дъвка и написани върху всичко, от салфетки до превръзки (уаууу), най-впечатляващото е балконът, от който Жулиета е надничала, за да разговаря тайно и пламенно с Ромео (според Шекспир, който всъщност никога не е посещавал Верона). Но вече си бях купила Verona Card и къщата бе част от многото обекти, в които влизаш, без да плащаш допълнително – така че надникнах и тук. Може би най-интересните експонати са костюмите на младите влюбени и леглото в стаята на Жулиета, обезсмъртени повторно във филмовия шедьовър на Франко Дзефирели от 1968 г.
Като всяка желана и много посещавана туристическа дестинация, Верона предлага на своите почитатели карта (Verona Card, която има два варианта – за 24 часа на цена от 20 Евро и за 48 часа – от 25 Евро), с която в рамките на заплатеното време можете да използвате неограничено градски транспорт и да посещавате почти всички исторически забележителности без допълнително заплащане. Удобно и изгодно, без никакво съмнение. След третото посещение вече сте изплатили цената ѝ. Повече информация - тук (сайтът е достъпен на 4 езика).
Но да продължим нататък… По елегантната търговска улица Via Guiseppe Mazzini се отправих към Piazza delle Erbe, място, от където, оказа се, не исках да си тръгвам (затова минах оттам още веднъж на връщане). Толкова красота, настроение и усещане за динамиката на ежедневния живот на местните хора има тук! Както подсказва името му (площад на тревите/билките/подправките), тук се намира градския пазар, а пазарите за мен винаги са били вълнуващи, интересни и очароващи ме заради начина, по който ми „разказват“ как живеят хората, с какво се хранят, какво изпълва дните им и какво им харесва. Пазарът действа през всички дни от седмицата като в неделя (когато бях там) част пространството бе изпълнено с множество малки щандове за ръчно изработени неща – от сувенири и бижута до дребни предмети за домакинството и невероятни украси (дори коледни, макар и през октомври). Струва ми се, че част от нещата бяха Made in China, но когато решите да си купите нещо за спомен, сами ще се уверите в произхода му. Площадът е заобиколен от красиви стари сгради в средновековен готически и бароков стил, доста различни една от друга, но великолепно хармониращи си. Очарователна еклектика! В центъра му се издига fontana di Madonna Verona (сигурна съм, че преводът е излишен) – фонтан от XIV век, със статуя на Мадоната, която се е намирала тук още през I век от н. е., когато площадът е бил древноримски форум.
В основата на всички сгради се спотайват (всъщност съвсем явно) уютни и елегантни кафенета, барове и ресторанти. И сега изниква въпросът – къде да хапнеш и изпиеш чаша вино, защото не можеш цял ден да препускаш между крепости, площади и църкви, без да се храниш! Моята препоръка - избирайте малки заведения, пълни с хора. Това е свидетелство за качество; празните маси подсказват, че мястото не е предпочитано. И не непременно на ръка разстояние от някоя забележителност – възможно е цените да са два пъти по-високи! Аз обядвах в El Cuciar, смесица от бар, ресторант и пицария, малко встрани от гъстотата на туристическия поток, живописен и уютен, с обслужване, което те кара да се чувстваш специален (целият екип се състои от забързани усмихнати мъже с чувство за хумор) и пица и вино, които носят удоволствие и които са, освен всичко останало, на добра цена… Друго изобщо не е нужно, нали?
Излизайки от площада и минавайки под арка, на която виси нещо, приличащо на китова кост (затова и така се нарича, arche della costa di balena), попаднах директно на следващия възхитителен площад - piazza dei Signori, в чиито център се издига статуята, посветена на Данте. Изпаднал в немилост в родната си Флоренция, поетът намира спокойствие и увереност в този град, където пребивава няколко години и работи, в една уютна и явно ползотворна атмосфера, над своята безсмъртна „Комедия“, наречена по-късно „божествена“. Тук през Средновековието и Възраждането е бил съсредоточен обществено-политическият и културен живот на града; тук са били Трибуналът и Градският съд. Площадът е просторен, с визия и атмосфера, които те пренасят неусетно и директно в друго време и на друго място… Не си тръгвайте бързо оттук, разгледайте удивителните фасади и се почувствайте част от живота на този град… Също така не пропускайте монументалните и красиви във всеки свой детайл гробници на известната фамилията Скалигери, превърнала Верона в богат и прочут град.
И сега… идва ред на Катедралата. Не можеш да посетиш италиански град, без да отделиш достатъчно време и внимание на неговата катедрала. Би било грехота. И Верона не е изключение, със своята Il Duomo di Verona или La cattedrale di Santa Maria Matricolare. Грандиозна, с възхитителни витражи, и тя, като самия град, е привлекателна смесица от стилове - романски портик, готически интериор и много елементи от късното Възраждане. Невероятно въздействаща, Il Duomo се състои от две отделни пространства, църква и баптистерия, като във втората се съхранява кръщелен купел от XIII век. Напълнете вода от чешмичката на излизане – вярва се, че има силата да ви помогне… Входът и тук е с Verona Card.
От другата страна на река Адидже – или, казано по друг начин, какво се крие извън стените на средновековния град?
Верона, оказа се, има много лица. В извивката на реката е съсредоточен средновековният град, по-богат и обширен от подобните нему в повечето градове на Европа. Истинско съкровище, той ще ви предложи атмосфера, гледки и впечатления, които ще оставят дълбок отпечатък върху преживяванията и спомените ви от такова пътуване. Но отвъд него, оказва се, има достатъчно, за да заслужи вниманието ви. Пресякох моста с красивото име Ponte di Pietra, който ме отведе в подножието на хълма, от където директно се стига до Castel San Pietro – дворецът с наистина невероятна панорама към града. Можете да се изкачите пеша; улицата е стръмна и отчасти представлява широко стълбище, водещо нагоре; изкачването може да се окаже уморително, но всеки завой ви възнаграждава с нова прекрасна гледка. Понякога високите кипариси я скриват, а леката есенна мъгла придава ефект „сфумато“ на целия пейзаж… Другият вариант е да вземете фуникулар (очарователна и леко примитивна като конструкция въжена железница, чиито влакчета са нещо средно между малък трамвай и кабинков лифт), изкачването е само за минута. Отгоре се виждат останките на римския театър, но реален достъп до него имате само ако посетите Археологическия музей на града. Последният – богат, интересен, с експозиции на закрито и открито, определено си струва отделеното време, още повече, че входът и тук е с Verona Card. Останете на това място до късно, залезът е най-въздействащия момент от деня…
В късния октомврийски следобед, изпълнена до краен предел с пейзажи и емоции, пресякох с нежелание обратно моста и обръщайки се отново към хълма със замъка, открих, че есенното слънце е позлатило всичко, камъкът буквално „свети“ в меки жълто-оранжеви оттенъци, а гледката е магнетична… Преди слънцето да се е скрило съвсем, преминах отново през Piazza delle Erbe и се приближих до реката, за да се разходя по една от най-хубавите улици на Верона, Corso Cavour, и да се насладя на главната порта, служила за основен вход към римския град, както и на красивата арка Arco dei Gavi – и двете построени през I век н. е.
Октомврийският ден е сравнително кратък и много от местата (и нещата) останаха непосетени, невкусени, невидяни, недокоснати или неопитани. Верона заслужава повече, както и цяла Ломбардия, без съмнение (която всъщност бе целта на моето кратко пътешествие). Затова си обещах да бъда отново тук, скоро… Ciao, Verona!
Commenti