За никого не е тайна, че Испания е земя, която се слави с изключително богато, разнообразно и интригуващо историческо минало. В следствие на това днес из цялата страна са пръснати като шепа скъпоценни камъни неизброимо число малки средновековни градчета и селца, съхранили почти непокътната своята уникална автентичност. В тях като че ли на времето внезапно му е хрумнало да спре и всичко е застинало в архитектурното си великолепие и историческа достоверност, сякаш недокоснато от столетията. Като в приказното царство на Спящата красавица. Но тук нещата са много по-сериозни – сънят не е продължил само някакви си 100 години, а почти 10 пъти по толкова…
Преминеш ли по някой от величествените каменни мостове, свързващи подобно градче с външния свят (обичайното и безспорно доказателство за строителния гений на древен Рим), прекрачиш ли през прага на огромната и тежка градска порта, а крепостните стени останат зад гърба ти, внезапно се оказваш в един друг свят… Въздействието му е толкова ярко и силно, а усещането, че (най-после!) си попаднал в машина на времето и тя те е отнесла с шеметна скорост хилядолетие назад, е разтърсващо. Да, слънцето свети по същия начин и огрява все същите пейзажи… явно неподвластни на неумолимото време. Оглеждаш се и виждаш около себе си местните хора, водещи своя нормален живот и правещи обичайните ежедневни неща – децата играят шумно и безгрижно, родителите забързани пресичат площади към или от работа, възрастните седят в близкото кафене и оживено разискват световната и местна (струва ми се поравно!) политика… Очакваш да срещнеш добре гримирани статисти с пластмасови щитове и отбранителни съоръжения, на които отблизо им личи, че са от картон… Но не – всичко е съвсем, съвсем истинско! Поемаш облекчено въздух и продължаваш напред. Пристъпваш предпазливо и докосваш каменни стени, в чиято памет още звънтят оръжия и звучи екот от съдбоносни битки… Разминаваш се с останалите туристи, които бродят като теб по тесните средновековни улички, прехласват се по величествени, малко мрачни сгради и великолепни църкви, пъхат се любопитно под впечатляващи каменни арки, влизат в добре прикрити вътрешни дворчета, надничат в малки магазинчета и купуват оригинални сувенири, слизат или се качват по излъскани от стихиите на природата и неумолимото време неудобни стълби и не спират да снимат…
След посещението на толкова средновековни европейски градове стигнах до извода, че да живееш на такова място е като да си част от една величествена (но и нескончаема!) историческа сага, а животът ти като че ли преминава сред старателно и много реалистично изработени за целта декори, както подобава на подобен грандиозен филм. Не зная дали е лесно, но ако си тук от поколения, със сигурност си свикнал:-)
И ако вече сте достатъчно заинтригувани и нетърпеливи, значи е време да направим последна крачка (в пространството и времето) и да влезем в Бесалý (Besalú)…
Уникално красивото и прекрасно съхранено като архитектура и визия каталунско градче носи оригиналното име Bisuldunum (което на латински означава приблизително „крепост между две води“). Днес то наброява около 2500 жители и се издига величествено там, където се пресичат двете реки: Флувиа (el rio Fluvià), от юг и Капейадес (el rio Capellades), от север. Разположено е в източната част на окръг Garrotxa (Гароча), в провинция Gerona (Жирона) и се намира на около 130 км от Барселона и само на 35 км от Жирона, столицата на едноименната провинция. Има много транспортни варианти да стигнете до там – с кола по магистрални пътища АР-7 и С-66 (първата автомагистрала е национална, а втората – каталунска); с автобус на фирмата Teisa (в делнични дни има 5 отпътувания от Барселона и 4 връщания обратно от Бесалý, съответно в събота, неделя и празнични дни са 3+3); с комбинацията влак от Барселона до Жирона и автобус от там до Бесалý. Можете спокойно да отидете, да разгледате всичко и да се върнете в рамките на един ден. Перфектното кратко „бягство“ за уикенда…
Мисля, че трябва да ви предложа поне 5 неоспорими причини да посетите Бесалý:
На първо място – Великолепният римски мост, чиито отражения в огледалните води на река Fluvià са прекрасни като изящна картина на ренесансов майстор. Оригиналната му конструкция датира от първата половина на XI век, но това, което ще видите днес, е малко по-различно от първоначално създаденото. Причините? Най-напред огромното наводнение от 1315 г., когато реката излиза неконтролируемо от коритото си и залива всичко наоколо. Необходими са били незабавни и сериозни възстановителни работи. След това модернизацията на инфраструктурата през XIX век и още по-късно – разрушителните действия по време на Гражданската война в Испания, които изискват спешна намеса и реконструкция. Последните промени датират от средата на ХХ век и са свързани с консервационни дейности и мерки, съхраняващи адекватно подобни древни конструкции. Впечатляващият мост е дълъг 135 метра, предлага запомнящи се гледки и е обичайното място, откъдето се влиза в Бесалý.
На второ място – Средновековният град с просторните си площади, високи крепостни стени, тесни и загадъчни улички, защитени изходи… Всичко, което една внушаваща респект крепост от тази епоха може да ви предложи. Наслаждавайте се на вълнуващата автентична атмосфера … и не пропускайте трите арки! А старият еврейски квартал тук е един от най-древните и добре съхранените на европейския континент. В него е открита единствената в Испания средновековна еврейска ритуална пречистваща баня (miqvé), датирана от XII век. Знае се (от достоверни исторически източници), че еврейската общност се е заселила по тези места в началото на XII-то столетие, като от население на града 1000 души по онова време, 300 от тях са били евреи. Напуснали са внезапно и масово Бесалý през 1348 г., бягайки от епидемията от черна чума, заливаща по онова време континента.
На трето място – бенедиктинският манастир Сан Пере и църквата Сан Висенс към него (Monasterio de Sant Pere y la iglesia de Sant Vincenç). И двата религиозни монумента са издигнати на това място през 977 г., но днес от внушителния комплекс е запазена само църквата. Смесица от романски и готически стил, тя се извисява величествено и респектиращо над обширния главен площад на Бесалý. Сегашната ѝ сграда датира от 1160 г.
На четвърто място – Музеят на миниатюрите (Museo de Miniaturas de Besalú) – един забавен, любопитен и много нестандартен музей, в чиито две зали е разположена уникална експозиция и който предлага едно по-различно преживяване на своите заинтригувани посетители: всеки изложен обект (истинско произведение на изкуството!) може да бъде видян само под лупа или под микроскоп. На тръгване оттук ми подариха мъничък, елегантен рекламен проспект, в който бе промушена… игла за шиене. Зачудих се какво ли послание отправят по този начин!? Оказа се (прочетох в брошурата по пътя на връщане), че върху иглата има миниатюрни скулптури на 12 камили и бедуин, който ги води… но невидими с просто око, можеш да ги „съзреш“ само с мощна лупа:-)
На пето място – Езерото Баниолес (Lago de Banyoles, на каталунски) е най-голямото езеро в Каталуния, природен карстов феномен на възраст 250 000 години, образувано вследствие на тектонични процеси в близките Пиренеи. Същите процеси и последвалите силни ерозии през хилядолетията оформят и цялата местна област, изпълнена с уникални пещери. Езерото се намира до едноименния град, в средата на пътя между Жирона и Бесалý и е лесно достъпно и от двете места по първокласен шосеен път. Дължината на бреговата му ивица е около 9 км, невероятно красиво е, удобно за плуване и водни спортове (дълбочина между 15 и 40 м), за плаж и разходка, а през пролетта е частично покрито от изящни водни лилии, прекрасни с цветовете си в бяло и розово. Това е езерото, където са се провеждали всички водни гребни спортове по време на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Вълшебно място за разходка, за пикник, за релакс, за спорт… или просто да се полюбувате на щедрите подаръци на природата.
И сега – нещо като епилог:-)
Оказва се, Средновековието е особено вълнуващо, дори пристрастяващо за мнозина, които мечтаят не просто „да се потопят“ в атмосферата на тази епоха, но да изживеят по възможно най-реалистичния начин най-тъмните ѝ, опасни и дълбоко скрити страни. Честно казано, не зная какво привлича най-много – рицарските дуели, пилигримството, нескончаемите борби за надмощие, поразителното общо невежество и суеверията, светата Инквизиция, разпокъсания на малки, изолирани едно от друго парченца свят, митичните дракони, още по-загадъчната алхимия… или чумата?! А може би всичко това, взето заедно, плюс още много, много неща…
Така или иначе немалко книги, сериали и компютърни игри с непрестанно нарастващ брой почитатели пресъздават един средновековен свят – тайнствен и загадъчен, пълен с мистика, почти ирационален… Жанрът „фентъзи“ е една вълнуваща магия за хора от всички възрасти и какъв по-добър "мизансцен", какво по-добро и „по-истинско“ място, където събитията да се случат и героите да оживеят, от един истински средновековен град с великолепен мост, внушителен замък, високи крепостни стени и непристъпни кули?!
Сигурно точно затова Бесалý е предпочитана "жива" сцена за заснемане на огромен брой кадри от популярни сериали като Westworld и Games of Thrones; това е мястото, където са пресъздадени ярки моменти от филма „Парфюмът“ по дръзкия и изключително въздействащ роман на Патрик Зюскинд. Май ви дадох още едно основание да видите това място, а?
Comentários