Антони Гаудѝ е на 31 години. В очакване да прекрачи прага към славата и безсмъртието или да остане никому неизвестен. За известно време ... или завинаги...
Всеки автор има своето първо произведение… Това, което погребва мечтите му или онова, което го изстрелва във висините на славата и признанието. Различно е. Зависи от това, което ти е отредила съдбата. Независимо от изхода на вложените физически и емоционални усилия обаче, смятам, че предизвикателството е същото…
Защото всеки творец се изправя пред публиката със страх и едновременно с това с безкрайно нетърпение. Досегът с тези, които произнасят една дългосрочна присъда над творческия трепет, който криеш дълбоко в себе си и който умееш да изразиш с ръце или глас, с ум, талант и вдъхновение, не е лек… И после? Какво те чака? Обичайните неща – или миг, или вечност…
Тези размисли ме осениха преди няколко дни, прекрачвайки прага на една великолепна сграда, творение на Антони Гаудѝ. Осъзнах за пореден път, че наследството, което ни е оставил, го е дарило с безсмъртие. Барселона нямаше да е същата без него. Нито толкова красива и запомняща се, нито така уникална. И Модернизмът нямаше да е същият – тази истинска революция в архитектурата, декоративното изкуство и дизайна, която е придала нови измерения на заобикалящия ни свят, нямаше да насити онази епоха с толкова пищно и артистично великолепие. А който е бил тук, в Барселона, как да забрави скоро (или изобщо) къщите Casa Batilló, casa Milá (La Pedrera), Palau Güell, прекрасната Sagrada Familia, парка Güell??? Колцина обаче знаят коя е първата грандиозна творба на невероятния архитект? Първата поръчка, първият „кредит на доверие“, който получава? Прелюдията към последващото впечатляващо архитектурно творчество на един всепризнат гений? Това е една къща, която не е нито непозната, нито незабележима. Не е и скромна – нито по размери, нито по пищност. Лятната вила или „вторият дом“, мястото за отдих на едно богато барселонско семейство. Намира се в най-аристократичния и най-елегантен квартал на Барселона, носещ изтънченото име „Gracia“. Това е къща, която е преживяла за своите 135 години времена на разцвет и (за жалост) времена на упадък. И която се е възродила за нов живот, за да удовлетвори любопитството и да дари възторг и естетическа наслада на всеки почитател на гения Гаудѝ. Това е casa Vicens, разположена на Calle de les Carolines, № 20-26 в квартала Gracia, една от шестте сгради, сътворени от Гауди и влезли в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО … и на нея е посветен този разказ.
Годината е 1883, Гаудѝ е на 31, завършил е преди цели 5 години Школата по архитектура и е взел своята диплома, като вече е изпълнил няколко малки проекта в Барселона. Единият от тях е проектирането на лампите на градското осветление – и сега можете да им се възхитите на Plaça Reial, на площада пред Общината или разхождайки се по Passaig de Gracia, но творецът все още не е получил шанса да направи нещо внушително и забележимо. Еузеби Гюел (Eusebi Güell), богатият и известен каталунски индустриалец, най-големият меценат на архитекта, е все още история от бъдещето. Когато Гаудѝ се дипломира, директорът на учебното заведение Elies Rogent произнася за него думи, които се цитират с ирония и до днес: „Не знам дали току-що дадохме диплома на един луд или на един гений. Само времето ще покаже.“ И времето прави това, което се изисква от него… показва…
В този момент на хоризонта се появява Мануел Висенс (Manel Vicens i Montaner, на каталунски език), търговски и борсов посредник, който решава да повери проекта и строежа на лятната си къща на младия и (почти) никому неизвестен, но амбициозен архитект Антони Гаудѝ. Мотивите му са неизвестни; казват, че и това, с което се е занимавал, не е много ясно. Някои източници споменават, че Висенс и Гаудѝ вече са приятели, други уточняват, че приятелството се е зародило по-късно, след като сградата вече е завършена и Гаудѝ е доказал категорично, че притежава безспорен талант. За съжаление няма доказателства за нито едно от тези твърдения, тъй като кореспонденция между двамата не е запазена или поне до днес не е открита (дори при пълната реставрация на къщата в последните няколко години, един много педантичен и детайлен процес). Самият Висенс е, меко казано, мистериозна фигура. Изобщо не е ясно от какво е натрупал състоянието си. И аз се запитах какво ли е означавала тази професия „търговски и борсов посредник“ в ония времена (така е посочено в съществуващите писмени документи от онзи период като завещание, договори за покупко-продажба, инвентаризации и др.)? Изниква още един любопитен факт: някои източници твърдят, че Висенс е има голяма фабрика за керамика – един сериозен и много доходоносен бизнес в онези времена. Но данни за това в Историческия архив на Търговския регистър не са открити! А и защо тогава Висенс ще купува керамика за своята къща от най-известната и модерна за времето си фабрика– на Pujol i Bausis, намираща се в съседния на Барселона Esplugues de Llobregat, ако има своя такава? В Общинския архив на споменатото градче се съхранява документ от 1885 г. за дължимите на предприятието от страна на Манел Висенс 1440 песети! От същата фабрика Антони Гаудѝ редовно е поръчвал декоративна глазирана керамика в специфичните цветове на гения, които вече са наричали за удобство „жълтото на Гаудѝ“ и „зеленото на Гаудѝ“…
Построяването на къщата, казват, се дължи на едно щастливо стечение на обстоятелствата. През 1877 г. Манел Висенс наследява от майка си, Rosa Montaner Matas, парцел земя в престижния и луксозен (и тогава, и днес) квартал Грасия. Известно време мястото седи необитавано, докато в един момент заможният вече търговски посредник не решава да построи там лятна вила за семейството си. Обръща се към общината с молба за разрешение за строеж и започва да търси архитект, който да реализира изцяло тази идея. Не одобрява първите няколко изпратени му проекта и е обезкуражен от безплодните си търсения. И тогава, „в нужното време и на нужното място“, се появява Гауди, незнайно откъде и как научил за предложението на търговеца. Да, има хипотези, че социалните кръговете (асоциации, занаятчийски гилдии и дружества), в които двамата са се движели и са общували, са били едни и същи, но пък в последната четвърт на XIX век Барселона вече наброява над 300 000 души население… Немалък град, в който да откриеш това, което търсиш, във времена с твърде ограничена комуникация, е нелеко за осъществяване. Договорът между двамата е сключен така безкомпромисно бързо, сякаш е бил предопределен… но какви ли причини се крият зад това?
На всички тези въпроси едва ли ще бъде даден отговор, но е факт, че casa Vicens се превръща в първия архитектурен шедьовър на гения и в една от първите сгради, поставили началото на явлението, наречено „Каталунски модернизъм“. Тук за първи път Гаудѝ превръща в реалност всичките си идеи, осмислени влияния, досегашни познания и опит. Тук (отново за първи път) архитектът демонстрира близостта си с природата и усещането си за нейната мощ и величие, за нейното съвършенство. Това е първата къща, въплъщаваща разбирането му за еднофамилен дом, където конструкция и орнаментика са едно интегрално цяло, без да могат да съществуват или да бъдат разбрани поотделно. И все пак това е къща, в която властват (все още) правите линии… тук са познатите ни ъгли, правилните форми, класическите конструкции. Бихме могли да кажем, че това е „Гауди преди Гауди“, тоест архитектът в началния етап на своята творческа реализация, все още много конвенционален и академичен. И въпреки всичко – много различен, много самобитен…
Сегашният й вид (като фасада и интериор) е резултат от превратностите на историята и от 3 основни трансформации: първоначалната конструкция, дело на Гаудѝ (1883-1885), разширението, направено през 1925 г. от Joan Baptista Serra de Martínez и след това довършването на градината, ограждаща мястото и създаваща чудесната атмосфера и завършеност на къщата. Сегашният й статут на музей и културна институция предполага още множество реформи и те са извършени от Elías Torres, José Antonio Martínez Lapeña и David Garcia, които изграждат ново, модерно стълбище на мястото на старото, проектирано от Гаудѝ (без да променят неговия стил) и правят асансьор за достъп до всички пространства и етажи. А в дъното на градината се намира едно гастрономично кътче - Café Hoffman, където те посрещат с кафе и кроасан с плодов пълнеж или топли сандвичи с шунка и кава (каквото предпочетеш, в зависимост от часа на посещението ти и твоето желание). И това в момента е част от входния ти билет (а той е на половината от нормалната цена), защото туризмът в тези трудни времена трябва да води жестоки битки за оцеляване…
Самата градина е прелестно кътче. Още с първото си значимо произведение Гаудѝ декларира категорично своята страст към природата и своята вяра, че тя е най-вярната учителка и най-искрената вдъхновителка на всеки творец. Затова и градината на casa Vicens е отражение на неговите убеждения и в нея се преливат елегантните форми и наситено-зелените оттенъци на средиземноморската флора. Тук растат палми, магнолии, водни лилии и рози. Портите и орнаментите от ковано желязо копират техните извивки, а играта на светлините и сенките, съчетани с тихото, но безспирно ромолене на водата, придават цялостност и неповторим уют на този чуден дом.
Приземният етаж е приютил магазин за оригинални сувенири и книги, библиотека и зала за мултимедия, където, необезпокоявани и в уютна обстановка, да проследите всички превратности и тайни от историята на casa Vicens.
Основният етаж (наречен Planta noble или благородният, аристократичен етаж) се състои от зала за прием на посетителите, нещо като просторен хол – място за прекарване на свободното време, както и от пушалня. Истински източен оазис – декоративни растителни мотиви в пастелни тонове, тъмно полирано дърво, прекрасни, внушителни картини, удобни пейки, керамични плочки в охра и небесно синьо, палмови клони и фенери от ковано желязо и врати в стил японски параван, декорирани с жерави и екзотични цветя… и вода, чиито неспирен кръговрат създава усещане за прохлада и безвремие. Синтез на всичко, съставляващо Вселената на Гаудѝ.
Първият етаж се оказа истинският дом на фамилията. Тук са разположени стаите, обитавани всекидневно от семейството – две спални, дневна, баня и просторна тераса с прекрасна гледка към градината – място за почивка и за размисъл, истинска наслада за очите и ума. Стаите са декорирани в горната си част, заедно с таваните, изцяло с флорални мотиви, цветовете са земни – оттенъци на бежово, наситено-жълто, кафяво и зелено във всичките му нюанси. Сякаш потъваш в сезоните… Преплитат се цветя, листа и клони върху глазирана керамика и дърво така, че цялата символика на живата природа създава усещането как гората шумоли тихо над теб. Двете стаи са боядисани в долната си част съответно в розово и синьо – счита се, че са принадлежали на дъщерята и сина на сеньор и синьора Висенс.
Вторият етаж дава подслон на постоянната експозиция на casa Vicens и е сериозно реформиран, така че да си възвърне оригиналния външен вид, заличен след множеството реконструкции и модификации през годините. Премахнати са фалшивите тавани, изкуствените прегради и по-късно поставените подови настилки, така, че къщата да блести с първоначалната си красота. Оригиналното разположение на прозорците създава прекрасна игра на светлини и сенки… а документите, макетите и проектите на Антони Гаудѝ ни пренасят в други времена и изграждат у нас една достоверна и цялостна представа за творението му… стъпка по стъпка. Тук 135-годишната история на къщата в социален, културен и творчески аспект може да бъде проследена разбираемо и с лекота.
Покривът е уникално място за разходка и съзерцание и това е първото пространство от този вид, създадено от архитекта. Тази идея в последствие му харесва и той я повтаря неотклонно в сградите си. Явно е бил поразен от автентичната красота на подобна повърхност, издигната високо и предлагаща прелестни гледки, независимо от деня, часа или сезона. Отново за първи път (за кой ли…) у Гаудѝ възниква мисълта да проектира но покрива малки кули, изградени от тухли, покрити с лъскави, орнаментирани керамични плочки, които не само да хармонират с цялата сграда, но и да прикриват комините на същата. Така цялото пространство става много по-изящно, „дизайнерско“ и е в унисон с архитектурния замисъл на твореца. Наистина гениално…
Унесена в това да ви разкажа колко въздействаща и оригинална е casa Vicens, първата значима архитектурна творба на Антони Гаудѝ, за малко да пропусна нещо много съществено: къщата, такава, каквато можете да я видите днес, разкри своите тайни (и несъмнената си прелест) на широката публика едва на 16 ноември 2017 г. През месец март 2014 г. MoraBanc – частна фамилна банка със седалище в Андора, придобива къщата и прилежащото й пространство от предишните й притежатели фамилията Herrero Jover. Почти незабавно след това тя дава ход на един мащабен, амбициозен и изключително детайлен проект по реставрацията и адекватното възстановяване на това блестящо творение на Гаудѝ. Резултатът е видим.
Ако сте в Барселона, преситени от емоции и впечатления, и не знаете на какво да посветите един късен следобед - casa Vicens ви очаква…
Comentarios