7 места в Барселона, където (почти) нито един гид няма да ви заведе… (Част II)

Вера Демирева

30.12.2020 г.време за четене: 21 мин.

Актуализирано: 2.01.2021 г.

Приключението през дълбоко скритите тайни на Барселона продължава. Очакват ви още 4 вълшебни места. Малко (или повече) непознати, но със сигурност достатъчно впечатляващи. Лесно достъпни, а дискретно скрити. Необходима ви е само една крачка повече... или една крачка встрани от утъпкания път и сте там, където тълпата рядко влиза.

4) El Pabellón de Barcelona (Павилионът на Барселона)

В средата на 1928 г., само месеци преди тържественото откриване на Световното търговско изложение в Барселона през 1929 г., Georg von Schnitzler, изтъкнат немски индустриалец, натоварва с отговорната задача двама оригинални творци, които работят в екип – Ludwig Mies van der Rohe и Lilly Reich – да проектират Националния Немски Павилион за Изложението. Този проект се превръща в отлична възможност за демонстрация на новия дух на Ваймарската Република – еднозначен израз на мотото „простота, яснота и достойнство“. Павилионът се оказва толкова впечатляващ, че мнозина от водещите архитекти на ХХ век по-късно го наричат „едно от най-въздействащите произведения на модерната архитектура“. Както е предвидено (след края на събитието, през 1930 г.) Павилионът е демонтиран. „Следите“ от него обаче остават. При това за дълго… десетилетия по-късно не спира да се говори с респект и възхищение за тази изключителна творба. Изглежда тази е основателната причина Съветът по архитектура и градоустройство на Община Барселона да вземе решение да построи отново Павилиона като възвърне целия му първоначален блясък. За целта натоварва трима известни каталунски архитекти – Ignasi de Solà-Morales, Cristian Cirici и Fernando Ramos – да оглавят проучванията, да изготвят проекта и да ръководят строителните дейности. Това се случва през 1980 г., три години по-късно работата по повторното издигане на Павилиона започва и през 1986 г. той е открит тържествено. За втори път.

Великолепното в неизказаната си простота архитектурно творение е изградено от стъкло, стомана и 4 различни типа мрамор - travertino romano (травертино - мрамор с цвят капучино, използван за интериорна и екстериорна декорация още от епохата на древен Рим), зелен мрамор от района на Алпите, класически маслинено-зелен гръцки мрамор и златист оникс от Атласките планини. Това са и материалите, използвани при възстановяването ѝ в наши дни. Всъщност Mies van der Rohe (Мийс Ван дер Рое) не се насочва към тези натурални „камъни“, защото това е някаква архитектурна новост, а защото изразяват по най-добрия начин идеала му за „модерност“, монтират се прецизно и структурата им притежава съвършени геометрични линии.

Скулптурата от бронз на Georg Kolbe (Георг Колбе, немски скулптор, съвременник на Mies van der Rohe), наречена с поетичното име Amanecer (разсъмване, зора), се издига на миниатюрен пиедестал насред малко езерце и заема централна позиция в една от залите на Павилиона, отразявайки се не само в неподвижната вода, но и в стените от мрамор и стъкло. Изящна и въздействаща, тя сякаш променя пространството като се мултиплицира и създава контраст между собствените си плавни форми и строгата, „ъгловата“ геометрия на сградата.

Mies van der Rohe (Мийс ван дер Рое) и Lilly Reich (Лили Райх) проектират, специално за Павилиона, елегантни столове, изработени на базата на кремава кожа и блестящи стоманени профили, които с времето се превръщат в икона на модерния дизайн. Безспорно доказателство за това е фактът, че в този си вид столовете (разпространеното им наименование е кресло „Барселона“) продължават да се произвеждат и до ден-днешен. И, разбира се, да се купуват, като интересът към тях никога не е секвал. Наричат ги още „кралски“, тъй като архитектът е разрешил в Павилиона да има само два екземпляра от тях – съответно за Краля и Кралицата на Испания по това време (Алфонсо XIII и Виктория Еухения Батенберг), за да бъдат използвани при официалното им посещение на Изложението. Казват често, че креслото Барселона е това за интериорния дизайн, каквото е I MAC за компютърния свят – и двата продукта са истински дизайнерски „икони“, без това нито за миг да пречи на безупречната им функционалност.

Внимание! Ако искате да притежавате оригинално кресло „Барселона“, знайте, че то трябва да е произведено от немската компания Knoll Studio, на която Ван дер Рое дава ексклузивни права през 1953 г. Върху стоманената рама трябва да се вижда логото на фирмата и подписа на самия Ван дер Рое като доказателство за оригиналност на продукта. Всичко друго би било откровен фалшификат… Креслата се произвеждат от кожа предимно в черен или кремав цвят и цената им се движи между 600 и 3000 €, а понякога и повече…

Всъщност кои са Mies van der Rohe и Lilly Reich? Имената им със сигурност са добре известни на професионалистите, но за любопитните непосветените любители (като мен) е добре да разкажа мъничко:

Лудвиг Мийс Ван дер Рое (27 март 1886, Аахен, Германия — 17 август 1969, Чикаго, САЩ) е изтъкнат архитект от немски произход, водещ представител на стила „интернационализъм“, който представлява в основата си модернизъм, съчетан с принципите на функционалността. Той е един от творците, чиито произведения определят облика на градската архитектура на ХХ век в световен мащаб. В началото на 30-те години на миналия век е директор на световно признатата висша немска школа по дизайн и архитектура BAUHAUS. През 1938 г. напуска нацистка Германия и заминава за САЩ, където прави забележителна кариера. Там развива концепцията за „универсалното здание“ – пределно прост по форма паралелепипед от стомана и стъкло, блестящ и внушителен. Култово име е – заедно с Франк Лойд Райт – в проектирането и създаването на унифицирана, функционална и същевременно елегантна градска жилищна и бизнес-среда. Проектант е на множество небостъргачи в Чикаго и Торонто (Канада) и е съавтор (заедно с Филип Джонсън) на впечатляващия Seagram Building – „най-рафинираната версия“ на съвременния небостъргач, издигащ се в сърцето на Манхатън, Ню Йорк и превърнал се в последствие в прототип на безчислени корпоративни офис-сгради по целия свят. Наричат небостъргача "най-значимата сграда на хилядолетието." Големият архитект почива на 83-годишна възраст в Чикаго – град, превърнал се в негов втори дом.

Лили Райх (16 юни 1885, Берлин, Германия - 14 декември 1947, Берлин, Германия) е блестящ немски дизайнер (завършва дизайн и индустриален текстил), която постепенно навлиза (с изключителен професионализъм) и в света на архитектурата. Тя е единствената за своето време жена-преподавател в школата BAUHAUS. През 1907 г. става част от влиятелната Deutscher Werkbund - Асоциация на индустриалци, архитекти и творци на изкуството, която определя облика на немския индустриален дизайн в началото на миналия век. Изключително талантлива, креативна и отличен организатор, през 1920 г. тя се издига до поста Директор на Асоциацията. В периода 1926 – 1938 г. работи в тясно творческо сътрудничество с Ван дер Рое. Ключовият момент в международното ѝ признание идва през 1928 г., когато е натоварена с отговорността да бъде „артистичен директор“ на немската секция в Световното търговско изложение в Барселона. Поделя я с Ван дер Рое, както и признанието, която получава в последствие създаденият от тях Павилион (от него тръгна целият ми разказ!). Мнозина архитекти вярват, че преди всичко нейна е заслугата за дизайна на креслото Барселона, както и на прочутият стол Бърно, разработен в същия период от двамата професионалисти (заедно с мебелировката и интериорния дизайн) за прочутата къща Tugendhat в Бърно, Чехия. (Само хвърлете един поглед в Интернет и в стола Бърно ще разпознаете всеки втори стол във всеки добре изглеждащ съвременен офис). Но върху тях стои само името и подписа на архитекта. Така е, едноличната слава за една жена е била трудно постижима в онзи предимно мъжки свят… Лили Райх остава в Германия, Ван дер Рое отказва да работи повече с нея след заминаването си в САЩ и дори отрича предишното им сътрудничество. Тя преживява цялата трагедия на Втората световна война, но скоро след това умира от рак в родния си Берлин…

А Павилионът е тук, в Барселона, привличащ малцина, почти незабележим с просто око с изтънчената си, строга елегантност…

Полезна информация:

Официална web-страница: https://miesbcn.com/es/el-pabellon/ - достъпна е на испански, каталунски и английски език.

Адрес: Av. Francesc Ferrer i Guàrdia, 7, Barcelona

Телефон за контакт: 0034 93 215 10 11

e-mail: pavellomies@miesbcn.com

Обществен транспорт:

- Метро, спирка Espanya, линии L1 и L3

- Всички автобуси, които спират на или в близост до Plaça d'Espanya

- FFCC – жп транспорт в Каталуния, спирка Espanya

Цена на билета: 7€ (съответно с намаление или безплатно за определени обществени групи), безплатно за всички посетители всяка първа неделя от месеца.

Работно време: 10:15 – 14:00 и 15:00 – 19:45 от март до октомври и 10:15 – 14:00 и 15:00 – 17:45 от ноември до февруари. Без почивен ден.

За професионални фотографии или видео с комерсиална цел – само с официалното разрешение на Фондация Mies van der Rohe. Любителското фотозаснемане е позволено без ограничение.

5) Градината с кактусите

Всъщност великолепният парк се нарича „Los jardines de Mossèn Costa i Llobera“ и носи това име в памет на дълбоко уважавания поет от Майорка Miquel Costa i Llobera, автор на едно от най-силните, знакови в испанската литература произведения – поемата „Lo pi de Formentor“ или „Пинията от Форментор“. Открит е през м. март 1970 г. и е плод на съвместните творчески усилия на ландшафтния архитект Joaquim Maria Casamor (Хоаким Мария Касамор) и на Joan Pañella (Хуан Паньейя) – преподавател в специализираното училище по парков и градински дизайн в Барселона и един от водещите специалисти по кактуси в Каталуния. Последният е работил в продължение на години, проучвайки възможностите за адаптация в Испания на кактуси и сукуленти, идващи от Централна Америка и Южното полукълбо. След създаването си много бързо си спечелва име на един от най-значимите и авторитетни паркове от подобен характер в Европа. В последствие преживява не един труден период на преструктуриране, премоделиране и възстановяване (особено след сериозните зими на 1985 г. и 1987 г., чиито последствия са тежки измръзвания - 40% от растителността става жертва на студа, а по-чувствителните растителни видове буквално изчезват…). В един момент е затворен за цели 5 години (от 2006 до 2011 г.) за рехабилитация и обновяване. Нищо чудно, че даже местните жители забравят за съществуването му… Пък може и затова да го наричат „най-добре скритото съкровище на Барселона“!

Намира се на много централно и леснодостъпно място – в подножието на южния склон на хълма Монтжуик, закътан, топъл и огрян целогодишно от слънчеви лъчи, просто чудесен за създаване на подобна градина. Мястото притежава свой микроклимат и температурите тук винаги превишават с около 3 градуса средните за града. (Ще си позволя едно кратичко отклонение – незнайно защо тук наричат хълма „планина“. Меко казано, пресилено и малко смешно, с неговите 173 м надморска височина… Но тъй като в Каталуния имат самочувствието, че едва ли не са дали всичко важно, полезно и значимо на света, подобно заключение е оправдано!) Преходът от „външния свят“ към градината е неусетен – можете да я разгледате, слизайки надолу по хълма или изкачвайки се нагоре и тъй като посещението е безплатно и специален портал няма, сякаш внезапно сте попаднали на едно вълшебно място… Само да прекрачите символичния ѝ вход и след миг сте в друг свят. Това е светът на кактусите и сукулентите ("проектираните" да издържат на суша растения) от тропическите, пустинните, полупустинните и високопланинските области. Един от друг по-екзотични, по-поразителни с външния си вид, с гигантските си размери или с огромните си цветове. Съвсем като Алиса в Страната на чудесата:-))) Струва ти се, че внезапно си се смалил, защото познатият ти кактус, който си отглеждаш старателно в саксийка на перваза на прозореца, тук е висок 5 метра… Върху площ от малко повече от 6 хектара са засадени растения от над 800 вида. Ще се изправите стъписани пред гигантски алое и агаве; пред смокини, фикуси и драцени с небивали размери, пред огромни екземпляри от кактуси (някои надвишават 5-6 метра височина и образуват плътни, компактни горички) – ехинопсис, астрофитум, цилиндропунция, еуфорбия, мамилария… Всички те са дошли от Мексико, Карибите и пустинята Невада, от Аржентина, Чили, Уругвай и Боливия, от Южна Африка и остров Мадагаскар. Австралийската гревилея робуста (или копринен дъб) е приказна със златно-жълтите си цветове. И още – ще се разходите под сенките на поне 12 вида палми, сред които величествените phoenix canariensis (канарски палми), прелестните вашингтонии и единствената автохтонна европейска „палмичка“ - chamaerops humilis. Не подминавайте и поразителното орхидеено дърво (баухиния) с цветове в розово, бяло и жълто. А за допълнителна „декорация“ навсякъде по склоновете „се изливат“ пищни бугенвилии, цъфтящи в наситено виолетово и ярко-червено. Една истинска феерия от багри и форми, радост за очите и наслада за душата…

Малко преди да стигнете до парка ви очаква първата изненада - ще се сблъскате с цяла горичка бутилкови дървета (е, не много голяма, но достатъчно представителна!). Ако е есен, тези очарователни дървета (винаги ме карат да се усмихвам на симпатичните им, тумбести стволове) са покрити с величествени, прелестни цветове, приличащи на восъчни, оцветени в млечно-жълто. Ако е пролет, цветовете са се превърнали в нещо като разпукани кутийки цъфтящ памук, но неколкократно по-големи. Памучните „топки“, много фини и леки, се полюшват небрежно от полъха на вятъра, готови да разнесат семената на дървото. Истинска коледна украса през април или май :-)))

Да обиколиш подобна градина е като да направиш пътешествие до далечни земи… тоест, да удовлетвориш нуждата си от пътуване и да се пренесеш, макар и за кратко, някъде другаде. Тъкмо място за жадуващи нови посоки пътешественици във времена на „приключенска безизходица“… Кога да я посетите ли? Казват, че пролетта е най-добрия сезон, но аз съм идвала тук през март, през май, през юли и през ноември – уверявам ви, че сезонът не променя с нищо красотата ѝ… Само дето през юли е доста „препечена“ :-)))

Кактусовата градина има и други огромни предимства – от нея се откриват едни от най-красивите гледки към града. А ако се изкачите най-горе, над нея, ви очаква малък, приятен, елегантен парк, разположен на равен площад (Plaza de la Armada), където ще се почувствате наистина привилегировани – от тук имате най-добрата, най-впечатляващата 360 °-ва панорамна гледка към всички градски забележителности. Убедена съм, след това няма да поискате да видите повече града от високо… (а и няма да има смисъл). Ще ви издам и още една тайна – ако обичате да ходите пеша (по стръмнини обаче!), можете да продължите още малко нагоре, защото върхът на хълма Монтжуик не е далеч. Там се крие още едно „градско съкровище“, което доминира със силуета си – замъкът El castillo de Montjuic, стара военна отбранителна крепост от 1799 г., която заслужава внимание и си струва да ѝ хвърлите един поглед, най-малкото заради достолепното историческо минало и зашеметяващите гледки. Оттук Барселона е още по-хипнотизираща, защото прегради към хоризонта няма…

И все пак, нека приключим с разказа за кактусовата градина. Ако все още не сте убедени дали да я посетите или не, ето един сериозен и мнооого авторитетен факт, който да разсее колебанията ви: През 1987 г. (при това година, пълна със студ, лед и тежки предизвикателства!) авторитетният New York Times публикува обширна статия за 10-те най-впечатляващи градини в света – и сред тях е Los jardines de Mossèn Costa i Llobera в Барселона. Мисля, че останалите аргументи са излишни…

Полезна информация:

Официална web-страница: https://www.barcelona.cat/es/que-pots-fer-a-bcn/parcs-i-jardins/jardins-de-mossen-costa-i-llobera_99400181025.html

Адрес: Ctra Miramar, 38, cerca de la pl. De la Armada, Barcelona, 08038

Телефон за контакт: 010

Обществен транспорт*:

- teleférico de Montjuic (кабинкова въжена линия, която можете да „хванете“ от Старото пристанище, Port Vell, преходът е кратък, но впечатляващ с гледките си) – спира на Plaza de la Armada, най-близката отправна точка за разглеждане на градината „отгоре-надолу“.

- най-близка спирка на метрото: Drassanes, линия L3 (зелена)

- най-близки спирки на автобусите: 201, A2, A6, D40, H14, L62, M19, PR1

* Имайте предвид, че дори и най-близкият обществен транспорт изисква придвижване пеша от порядъка на 10-15 мин. до (и респективно от) там!

Цена на билета: безплатно

Работно време: от 10:00 до 21:00 ч. (през зимата до 19:00 ч.), без почивен ден.

6) Манастирът San Jerónimo de la Murtra

Само на крачка от Барселона, в гората на север от съседна Бадалона (двата града имат абсолютно символична граница и буквално „преливат“ един в друг) се издига старинен готически манастир, принадлежащ на Ордена на Йеронимите. Основан е през далечната 1416 г. от барселонския търговец Bertran Nicolau (Бертран Николау) на територията на античното имение Ça Murtra (буквално, от каталунски, Къщата с миртите), където се е издигал малък параклис в чест на San Martín. Николау го купува и го дарява на религиозния орден, получавайки преди това официална була от папа Бенедикт XIII за строеж на манастир. Монасите-йероними са доволни да се преместят в него (до тогава населяват манастира Mont Olivet в близкото селище Sant Pere de Ribes), вярвайки, че в новата света обител ще подобрят начина си на живот като общност. В началото очакванията им определено не се оправдават – мястото е пусто и изолирано, съседите са изключителна рядкост; горите наоколо са гъсти, влажни и мрачни (много повече от днес), в тях се разхождат хищници… и там дебне най-голямата заплаха: напаст от комари. До идването на колоездачите, бягащите за здраве, почитателите на историята, религията и архитектурата, семействата с деца и изобщо на целия поток от хора, непрекъснато сновящ в почивните дни до и от манастира, ще минат цели 600 години… Въпреки обстоятелствата, монасите го обитават – с вяра, търпение и постоянство – до 1835 г. В края на същата година започва отчуждаването и конфискацията на църковните имоти (т. нар. Desamortización de Mendizábal, акт - следствие от Либералната революция през 1835-1837 г., засегнала сериозно дотогавашния икономически и обществено-политически живот в страната). Манастирът, като всички останали католически храмове в страната, е разграбен, изгорен, частично разрушен, предложен на търг и продаден… (дълбоко потресаващ момент в историята на католическа Испания!). За около век няколко пъти сменя собствениците си и последно се превръща в място за отдих и почивка на летовници от близо и далеч… Великолепната някога църква към манастира е превърната в руини, от които в момента са оцелели стената на абсидата и някои от страничните куполи. Въпреки, че дори няма покрив, и днес се намират немалко двойки, които желаят да се венчаят именно тук…

През 1947 г. главната част на манастира е купена от сеньора Франсеска Гюел (Francesca Güell y López), която искрено копнее отново да го превърне в място за духовен мир, усамотение и себепознание, а също и да се пребори за неговата пълна реставрация. Името Гюел ви е познато, нали? Да, това е една от по-малките дъщери на големия индустриалец и меценат на Гаудѝ Еузеби Гюел и на Исабел Лопес (Isabel López, дъщеря на благородника маркиз de Comillas, основател на известния университет в Мадрид, носещ и до днес неговото име). Ще ви разкажа малко повече за нея (и, вярвам, няма да се почувствате отегчени, защото личната ѝ съдба го заслужава). От 8 деца в семейството, тя единствена не получава благородническа титла. Омъжват я за човек, който притежава такава – Francesc de Paula de Moixó y de Setmenat, маркиз de San Mori, с когото имат три деца. Франсеска е удивителна за времето си жена – чувствителна, интелигентна, със задълбочен поглед върху важните за епохата процеси, явления и промени. Притежава несъмнен талант на художник и го развива, рисувайки в стил импресионизъм. Картините ѝ се отличават с дълбока, почти мистична религиозност. Спокойно можем да я наречем „иконописката на Западния свят“. Животът ѝ съвсем не би могъл да бъде описан като лек и безметежен. Ражда се във Версай (Франция) през 1885 г., където родителите ѝ са принудени да избягат, спасявайки се от епидемията от холера, застрашаваща тогава Барселона. Има щастието и удоволствието да расте сред интелектуалци – художници, артисти, поети, архитекти, от които възприема тази небивала (за жена в онази епоха) широта на възгледите и познанията. Тя преживява всички трескави конвулсии на ХХ век – двете Световни войни, а между тях и Гражданската война в Испания, с цялата последваща я мизерия, нищета и ужас. Свидетел е на блясъка на авангардисткото движение и на залеза на идеологии… Затова е искала да предаде отново манастира San Jerónimo de la Murtra – място, където времето и историята са оставили не един дълбок отпечатък – в ръцете на Бог. Искала е да го превърне в убежище на интелектуалци и артисти, които винаги да могат не само да потърсят, но и да открият в него своята истина, и освен това – мир, покой и подходяща атмосфера за усамотение и размисъл. Задължително. Без значение каква е тяхната раса, пол, вяра или идеология. Единственото условие е да притежават искрено желание да открият истината...

Когато научава новината, че манастирът е вече нейно притежание, в ръцете ѝ е недовършената ѝ собствена картина, която тя нарича „Ecce homo“ (от латински „Това е човекът“ или „Ето го човекът“ – думи, които, според Евангелието на Йоан, принадлежат на Пилат Понтийски, римският губернатор на Юдея по време на Христовата Голгота. С тях той представя пред многочислената тълпа Иисус от Назарет… А после „си измива ръцете“ и с това свое жалко деяние остава в историята…) По онова време Francesca Güell е вече на 62…

Картината, една проникновена икона, е резюме на целия ѝ вътрешен усет за света, който тя не спира да утвърждава (цитирам две от посланията ѝ, които обича да изписва на гърба на своите картини-икони): „Един жезъл в ръцете на човек е само крехка тръстика, но една тръстика в ръцете на Бог е могъщ жезъл.“ „И това, което изглежда слабост в очите на хората, укрепва в очите на Бог.“ Произведението така и остава незавършено, защото Франсеска, в един кратък период и необратимо, губи зрението си. Довършва го нейна последователка и довереница и го отнася в манастира. Остатъкът от живота си тази достойна жена прекарва в усилието да възстанови блясъка и достойнството на San Jerónimo de la Murtra – свещена обител, от която лъха славна история…

Сеньора Франсеска Гюел и Лопес умира на 18 февруари 1976 г. в palacio Moixó на площад San Justo в Барселона. И в живота, и в смъртта тя е скромна, анонимна, непретенциозна. Тленните ѝ останки почиват в малката енорийска църква Sant Mori под прост камък без никакъв надпис, увенчан само с благородническия герб на нейния съпруг…

А манастирът си е тук, все така изправил достойна снага, макар и видимо нуждаещ се от грижи и реставрация. Вековете история са оставили незаличими следи върху осанката му, и до днес не загубила гордостта си и все така внушаваща респект… Входът в него е символичен като цена и средствата от всяко билетче (или поне част от тях, както и стойността на всеки сувенир, който закупите от малкото магазинче на тръгване оттук) отиват в полза на поддръжката на това впечатляващо свято място.

В течение на вековете San Jerónimo de la Murtra неведнъж е посещаван от най-могъщите испански крале, които са и неговите най-големи благодетели: Хуан II (Juan II), Католическите крале Фернандо II Арагонски и Исабел I Кастилска (los Reyes Católicos Fernando II de Aragón и Isabel I de Castilla), Карлос I (Carlos I), Фелипе II (Felipe II); както и благородници като Francesc Oliver de Auvernia, интелектуалци като Jaume Ramon Vila, Félix Torres y Amat и не малко художници и писатели като Santiago Rusiñol и Eliseu Meifrèn. А ето и едно от най-знаменателните събития в историята на манастира, за което малцина (дори местни!) знаят: San Jerónimo de la Murtra е мястото, където Католическите Крале Фернандо II Арагонски и Исабел I Кастилска посрещат Христофор Колумб след завръщането му от историческото пътуване към Новия свят. Официалната аудиенция се състои през април 1493 г., а писмото с поканата до великия откривател на това, което днес наричаме Америка, е отправено месец по-рано. Какво правят кралете в манастира ли? Те са там от края на предишната година, скрити на сигурно място, сериозно уплашени след опита за убийство на Фернандо II по стълбите на двореца Palacio Real Mayor на 7 декември 1492 г. Няма много писмени доказателства за тази тайна среща, но е факт, че португалците, най-големите съперници на Испания за власт над световните търговски пътища, я споменават нееднократно в исторически източници. Най-красноречивото доказателство за мен е, че при второто си пътуване към новооткрития свят Колумб е придружен от монахът-йероним Ramon Pané, принадлежащ на монашеската обител на San Jerónimo de la Murtra.

Разходката с гид из San Jerónimo de la Murtra е повече от интересна – това е разходка както във времето, така и в пространството. Защото манастирът е истинско архитектурно бижу. Вътрешният му двор, образец на късната готика, е изключително живописен - потънал в зеленина, сред която се откроява над стогодишна дива мирта и „украсен“ с библейски сцени, много хералдически мотиви и скулптури на светци. В единия му край ще попаднете на кладенец от 1502 г., а встрани от входа към него се издига внушителна отбранителна кула от 1598 г. Отлично запазени са манастирската кухня, лазаретът, трапезарията (за нейното построяване заслуга има крал Juan II), библиотеката. Последната е била изключително ценна и разнообразна по времето, когато монасите са обитавали това свято място – изцяло плод на собствени преписи, дарения и наследствени фондове. Била е богата на книги и писмени документи в областта на теологията, философията, науката, хуманизма, хералдиката, историята на манастирите… За съжаление през 1835 г. (онази същата година, с либералната революция, разрухата и абсурдното предлагане на търг на манастирите!) библиотеката е разпиляна и изгорена. В последните 30 години е възстановена с много труд и общи усилия, разчитаща на ценни книжни колекции от дарители или придобити чрез закупуване със собствени средства. В момента се работи по дигитализацията ѝ - така, че всеки любител или професионалист да получи пълен достъп до цялото ѝ книжовно богатство.

И още един интересен факт от живота на манастира, с който ще завърша този разказ: светата обител предлага подслон на всеки, без значение дали се е посветил на Бог и коя религия изповядва или просто е човек, изпаднал в духовна безизходица и сломен от вътрешни терзания… или може би творец, намиращ се на кръстопътя на своите пориви и търсения. Това е безпрекословното желание на Франсеска Гюел. Можете да наемете* семпла, но имаща всичко най-необходимо „монашеска килия“ (една от осемте налични стаи, останалите две се дават само на монаси) на символичната цена от 18 Евро за нощувка (или 35 Евро с изхранване) и да прекарате тук няколко часа или няколко дни в самота, тишина и съзерцание… Може би това е мястото за вашата молитва, концентрация, творческо вдъхновение… или за разговор с вътрешното ви „Аз“.

Полезна информация:

* За да резервирате стая, се обадете на тел. 93 395 19 11 от понеделник до петък, от 9:00 до 14:00 ч. или изпратете съобщение на посочения по-долу e-mail.

Официална web-страница: https://lamurtra.cat/ (сайтът е достъпен на каталунски, испански и английски език)

Адрес: Camí del monestir s/n. 08917 Badalona (BCN)

Телефон за контакт: (+34) 93 395 19 11

e-mail: info@lamurtra.cat

Обществен транспорт**:

- линия на метрото L1 (червена), спирка Fondo (последна) + автобус В81 или В82 + пеша около 30 минути (разходката си струва!);

- линия на метрото L2 (лилава), спирка Badalona Pompeu Fabra (последна) + автобус М26 + пеша около 30 минути;

**Отправни точки могат да бъдат всички ключови места в Барселона – площадите Espanya, Catalunya или катедралата Sagrada Familia.

Цена на билета: 3,00 €

Работно време: Визита с гид – всяка неделя от 10:30 и от 11:30. Не е необходима предварителна заявка, но местата са ограничени! Визити по заявка от понеделник до петък от 10 до 14 часа на тел. 93 395 19 11.

7) Музей на марихуаната и канабиса (Амстердам – Барселона) - HashMarihuana & HempMuseum (Amsterdam– Barcelona)

Много дълго мислих кое да е последното интересно и малко познато „съкровище“, за което да ви разкажа. Тъй като Барселона разполага с над 50-60 музея, а като добавим архитектурните забележителности и временните експозиции, местата, които можете да посетите във всеки момент, със сигурност са над 100. (Говоря за нормални времена, без ограниченията на една глобална пандемия, която променя до неузнаваемост всичко.) И доста голям брой от тях са достатъчно неизвестни, „прикрити“, почти незабележими… Та, искам да кажа, че „градските потайности“ са толкова много, че е трудно (вече познавайки ги) да дам предпочитание на тази или онази. А съвсем не ми се иска да изпадна в ситуацията поредната ми „приказка“ да започва така: „И това са последните 3 от стоте малко познати места…“ Звучи ми като: „А сега ще гледате „Умирай трудно 37“! Затова смятам да спра до тук и да завърша разказа си с музей, който малцина познават и който, сам по себе си, е достатъчно оригинален, малко известен на туристите (освен ако нямат специален интерес към него) и определено противоречив. Мотивите ми да ви го представя всъщност са два: първият е, че музеят притежава изключително богата експозиции и експонатите „разказват“ своята история толкова увлекателно, впечатляващо и достоверно, че си струва да задоволите любопитството и интереса си. Вторият мотив (не по-малко важен за мен) е, че сградата, в която е разположен, е един прекрасен дворец от XVI век, преустроен и „премоделиран“ в началото на миналото столетие съгласно принципите на Каталунския модернизъм, точно в годините на неговия пълен разцвет. Толкова е пищен с яркия си стил и красив с всеки от декоративните си детайли, че си заслужава да го разгледате, дори да беше абсолютно празен...

И така, вече имате две причини да прочетете за (а и да посетите някой ден!) Hash Marihuana & Hemp Museum.

Първоначално музеят е наречен Hash Marihuana Cáñamo & Hemp Museum Barcelona, но тъй като това се оказва доста дълго, най-накрая остава малко по-кратичкото му име. А и повечето хора, които знаят за него, го наричат още по-просто: Музей на канабиса или Музей на марихуаната. Така или иначе е съвсем ясно за какво става дума: място, създадено с идеята да представи подробна, безпристрастна и възможно най-разнообразна информация за канабиса - за неговия произход, качества, въздействие върху човешкия организъм и за разнообразната му употреба през вековете от не една цивилизация, от, оказва се, 5000 години насам.

И изниква първият въпрос: коноп, канабис или марихуана, как да го наричаме това „нещо“ и има ли някаква разлика между тях?

Отговорът е: Да, има разлика. Всъщност и конопът, и марихуаната произлизат от растението канабис (Cannabis Sativa L., класифициран от великия Карл Линей през 1753 г.). Конопът е познат от хилядолетия на човечеството. От него днес се произвеждат дрехи, обувки, хранителни добавки, опаковки, козметика, предмети за дома, а конопеното масло има изключително благоприятно въздействие при болки, стрес, възпаления, суха и раздразнена кожа, невро-дегенеративни заболявания и мн. др. Активната съставка в конопа е CBD (канабидиол) и тя няма наркотични качества. За сметка на това марихуаната съдържа веществото ТНС (тетрахидроканабинол) – от 5 до 35% – и то е, което я превръща в наркотик с психо-активен ефект. Като растения съвсем не си приличат, а и условията за отглеждането им са коренно различни. Дотук с поясненията, които научих в музея:–)))

Всъщност как и къде възниква Hash Marihuana & Hemp Museum?

През 1987 г. бизнесменът и търговец на канабис Ben Dronkers отваря, заедно с приятеля си Ed Rosenthal, Cannabis Info Museum в „червения квартал“ на Амстердам. Той иска да сподели огромната си колекция от предмети, свързани с канабиса (плод на дългогодишни пътувания и не малка доза „откривателство“), както и страстта си към това удивително растение. А също и да подобри информираността на хората относно качествата и аспектите на приложението му. Обаче тогавашният холандски министър на правосъдието е на друго мнение – той смята, че музеят е „провокатор“ на нелегални дейности и го затваря само ден след откриването му. Ben Dronkers използва цялото си влияние и музеят отваря врати отново още на другия ден… но без част от експонатите си, които Министерството счита за твърде „опасни“ и които конфискува.

През 2009 г. Hash Marihuana & Hemp Museum се сдобива с още една зала в сграда, намираща се в същия квартал. Тя е посветена на дългата история и широкото приложение на растението канабис – от хартия и корабни платна, до храна, опаковки, висша мода и интериорен дизайн. През 2012 г. и двете помещения на музея са напълно реформирани и обновени и на 26 април същата година се състои повторното, този път официално откриване на музея. На него присъства холандската министърка на здравеопазването, социалното благоденствие и културата Hedy d’Ancona, която в речта си поздравява създателите му за тяхната прецизност, компетентност и всеобхватна информираност при представянето на предметите и фактите.

Същата година музеят „долита“ в Барселона. Дворецът Морнау (El Palau Mornau) – една великолепна сграда, блестяща илюстрация на модернизма, намиращ се в историческото сърце на Барселона (Barrio Gótico), приютява неговата богата и изключително любопитна колекция. А тя наброява вече над 9000 експоната! Hash Marihuana & Hemp Museum Barcelona е открит тържествено на 9 май 2012 г. при огромен интерес от страна на медиите и със специалното присъствие на сър Ричард Брансън и на културния антрополог Хосеп Феригла. В момента функционира и като образователен и информационен център, като подкрепя активно научни изследвания.

Няма да ви разказвам подробности за музея – той трябва да се види на живо, тогава и емоционалното му въздействие е друго. Само ще завърша разказа си с една кратка и любопитна история за растението канабис, които научих тук…

Корабоплаването, без което човешката история и светът днес едва ли биха били същите, е немислимо без конопа. Няма друго растително влакно, което да е толкова устойчиво на атмосферните условия в открития океан и на солената морска вода. Конопените влакна могат да бъдат здрави като котвена верига и същевременно меки като коприна. От тях се произвеждат платна и въжета (корабен такелаж); използват се, напоени със смола, за пълно импрегниране на процепите в плавателните съдове (процес, наречен „калафатене“). След дървото, конопът е вторият по значимост и употреба материал в корабостроенето. В епохата на Великите географски открития моряците са били облечени в конопени дрехи, капитанът е водел корабният дневник, чиито страници са били направени от коноп, Библията, придружаваща всяко плаване (вяра и упование за екипажа), също е била отпечатана върху хартия, направена изцяло от коноп, с конопено масло са били осветявани мрачните, тесни корабни каюти вечер… А за да оцелеят хората в едно продължително пътешествие и особено в случай на корабокрушение, морските съдове са носели, освен задължителните провизии, и тонове семена от канабис. Една трайна, лесна за съхранение и високопротеинова храна…

В края на най-известната, емблематична улица на Барселона La Rambla се издига величествения монумент на Христофор Колумб. Няма турист, който да не го е обикалял, възхитен и поразен от мащабите му, нито местен, който да не му хвърля поглед всеки път, когато минава покрай него (от 120 години насам!). Статуята на Колумб определено е един от най-ярките и запомнящи се символи на Барселона. Колцина обаче са забелязали, че върху внушителната колона „растат“ два огромни клона канабис с височина 60 м, достигайки почти до краката на великия откривател. Каква е всъщност връзката на Колумб с канабиса? Да не би да е първият трафикант на канабис от Америка към Европа, така, както е донесъл тютюна при завръщането си на Стария континент? Съвсем не… просто Колумб никога не би стигнал до Новия свят, ако не беше конопът. Растението му е дало всичко, без което не би оцелял - нито той, нито екипажите на "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария"...