Да, това са все места, където гидовете не водят своите групи. И не защото не искат или не са чували за тези невероятни с "физиономията" и въздействието си кътчета в Барселона. Съвсем не. Всъщност причините (според мен) са само две. Първата е, че Барселона е един чуден град – твърде богата и пищна, твърде пъстра и разнообразна… И така наситена с различни по характер обекти за посещение, които примамват неудържимо всеки неин гост, че е трудно да направиш избор. Втората причина е, че тези места по начало рядко се посещават от туристите, защото не са сред най-популярните и е лесно да ги подминеш, след като не си попаднал на тях, ровейки за полезна информация из сайтовете. Те не са и рекламирани шумно и настойчиво, от рода на „Елате непременно, веднага, на всяка цена, за да не пропуснете!!!“ и т. н. Да не кажем, че някои дори не се споменават, когато стане дума за забележителности. Защото това са места за ценители, които ще потърсят (и със сигурност ще намерят, следвайки вътрешния си усет!) частица от себе си, скътана в сърцевината на подобно пространство. Ще открият шепа вдъхновение, лъч енергия, прашинка себепознание… И много красота – уникална и самобитна. При това красота не само за очите, но и за душата, често невидима с просто око. Там отиваш не защото ти казват, че е интересно или че си струва… или че всички вече са ходили! А защото имаш усещането, че това е място, сътворено специално за теб. И за такива като теб. И затова то те привлича с необикновена сила…
И така, да започнем… Първо ще ви разкажа за един парк. За тези, които ме познават добре, изобщо няма да е чудно защо започвам с парк… а не с някой архитектурен шедьовър например, с каквито, така или иначе, Барселона изобилства. Спокойно… Както казват тук, "Paso a paso" (т. е. стъпка по стъпка, малко по малко):
1) Паркът с лабиринта (El parque del Laberinto de Horta)
Той е прекрасен, изненадващ, забавен… и поучителен с елегантните си препратки към гръцката митология, скрити в множеството статуи, арки, барелефи и беседки, изпълнили парка. „Роден“ като неокласическа градина с лек италиански привкус, днес паркът е в типичния „романтичен“ стил. Особена прелест притежава през есента – обагрени в тъмно злато листа, чудни отражения в кристалната вода, яркосиньо небе… и лека тъга от предчувствието за идващата зима. И не защото е най-старият в исторически аспект парк на каталунската столица, но за мен това е най-романтичната и впечатляваща градина, която носи очарованието на едни отдавна отминали времена на аристократично достойнство. Прилича на стара дама, облечена малко разностилно, но носеща леко поизбелелите си одежди и пораздърпаната си шапка с цветя със самочувствие и с фина нотка на презрение към „нещата от живота“…
El parque del Laberinto de Horta (на каталунски Parc del Laberint d'Horta) се намира в квартала Horta-Guinardó, третият по размер и значимост район в Барселона. Разпростира се на площ от 9 хектара в бивше старинно имение, притежание на аристократичната фамилията Desvalls. Разположено е на склона на планинската верига Collserola, ограждаща от север града и предпазваща го от студените ветрове, които всяка зима нахлуват от Пиренеите. Хуан Антонио Десвайс и де Ардена (1740-1820), или Joan Antoni Desvalls i d'Ardena, на каталунски, е бил истински достоен представител на Просвещението. Интересувал се е от наука и изкуство, имал е сериозни познания по математика, физика, история, икономика, зоология, изящни изкуства. Ученик, последовател, а по-късно и сътрудник е на големия испански математик и философ Томас Серда (Tomàs Cerdà). Към репутацията му можем да добавим и достолепните благороднически титли – маркиз и принц-консорт, както и сериозния научен труд Дисертация относно земетресенията (Disertación sobre los terremotos) от 1783 г. В периодите 1799-1808 г. и 1814-1820 г. е вицепрезидент на Real Academia de Ciencias Naturales y Artes (Кралската Академия за природни науки и изкуства) в Барселона. Влага огромния си интерес към история и митология, като го съчетава с тънкия си художествен усет, за да създаде, заедно с известния италиански архитект Доменико Багути (Domenico Bagutti), една великолепна, изящна, леко носталгична градина. Работата по реализацията ѝ започва през 1794 г. и първата фаза е завършена през 1808 г. Пищният парк придобива такава широка известност, че приема през годините височайшите посещения на испанските крале Карлос IV, Фернандо VII и Алфонсо XIII.
За широката публика обаче прекрасната градина отваря врати чак през 1971 г. От закупените от Десвайс през 1791 г. 54 хектара за личното му имение, днес 9,1 ха са посветени на градината. Те стават притежание на Общината на Барселона през 1968 г., след като семейството решава, че разходите по обширната собственост са непосилни за него и те не са в състояние повече да я поддържат адекватно.
Доминиращият елемент в парка е лабиринтът, изграден от добре изрязани и подравнени кипарисова дръвчета. Той привлича като магнит малки и големи, които го пресичат със смях, недоверие, дори тичане и с известна доза несигурност (Добре, влязох, забавно е, ама дали ще мога да изляза оттук??? И тия отсреща, като че ги срещнах преди малко… Май и те са се загубили…) Огледах се за Ариадна. Че закъде в лабиринт без кълбо червена прежда в джоба)))
В началото на 1994 г. Общината на града натоварва известния италиански архитект Патриция Фалконе със задачата да възстанови и обнови вече леко „поизносената“ от многобройните посещения градина. Работата по парка е огромна и продължава месеци. Засадени са нови 80 264 растения от 75 различни вида, възстановен е оригиналния воден кръг, реновирани са внимателно скулптури и архитектурни елементи… В резултат на целия този труд на 25 септември 1994 г. El parque del Laberinto de Horta е открит тържествено за втори път. В този му вид можете да му се наслаждавате и днес. Великолепно вписващи се в идеята на парка фигури и барелефи на богове и нимфи; малки, прелестни храмове сред красиви водни огледала и каскади; романтичен канал (една мини-Венеция!); пищна средиземноморска гора; изящни водни растения… и Лабиринта… Няма какво повече да си пожелаем!
Ще завърша с един любопитен факт от дългата история на този запомнящ се парк – оказва се, че той е оригинален и впечатляващ филмов и театрален декор - тук преди век са се „разхождали“ Гьотевата Ифигения и героите на Шекспир от „Сън в лятна нощ“, а през 2006 г. режисьорът Том Тиквер заснема част от сцените на „Парфюмът“ (по поразителния роман на Партрик Зюскинд) с участието на Алън Рикман, Дъстин Хофман и Бен Уишоу.
Полезна информация:
Официална web-страница: https://guia.barcelona.cat/es/detall/parc-del-laberint-d-horta_92086011952.html - достъпна е на испански, каталунски и английски език.
Адрес: Pg Castanyers, 1, Horta-Guinardó, Barcelona, 08035
Обществен транспорт:
- Линия на метрото L3 (зелена), спирка Mundet, на 20 мин. от Plaça Catalunya;
- Автобуси: 27, 76, H4, V21 (първите два спират максимално близо).
Цена на входния билет: 2,23 €, безплатен вход в сряда и неделя, на 24 септември (La Mercè), както и всеки ден - за пенсионери и деца под 5 г. възраст.
2) Манастирът Педралбес (El monasterio de Pedralbes)
El Real monasterio de Santa María de Pedralbes, както е пълното име на манастира (или Monestir de Pedralbes на каталунски), е един истински монументален комплекс в готически стил (едно от най-добрите произведения на каталунската готика), внушаващ респект с историята, визията и атмосферата си. Основан е от испанския крал Хайме II (Jaime II de Aragón) и неговата съпруга Елисенда де Монкада (Elisenda de Moncada) през 1326 г. С тържествена меса е открит на 3 май 1327 г., а името му има следната история: когато търсили място, къде да издигнат тази света обител, избрали като най-подходяща местността, носеща наименованието Petras Albas, което на латински означава Белите камъни. Името еволюирало до днешното Pedralbes и останало непроменено през вековете.
Кралица Елисенда изпитвала особена слабост към този манастир, затова го дарила с различни щедри привилегии. Благодарение на една от тях духовното средище остава под директната опека на Градската управа на Барселона чрез т. нар. Съвет на стоте, който се задължава да се грижи за него и да го защитава при всеки случай на опасност. В епохата на нейното управление и десетилетията след това манастирът преживява своите най-силни времена на могъщество и влияние – духовно, културно и религиозно. След смъртта на съпруга си Кралица Елисенда решава да напусне Кралския дворец и остава да живее в постройки, които нарежда да издигнат в непосредствена близост до светата обител, в които прекарва остатъка от живота си до своята кончина през 1364 г.
Целият периметър на Педралбес в началото е бил ограден от крепостна стена, от която днес са се съхранили само двете наблюдателни кули и портите, през които се влиза в религиозното средище. Църквата към манастира е еднокорабна, а олтарът ѝ е пищен представител на готиката, изписан от испанския художник Jaume Huguet, представител на стила hispanoflamenco в Каталуния. Манастирският двор (El claustro), около който обикновено е разположен всеки манастир, е поразителен с мащабите и внушението си. Оформен е от високи арки, чиито многобройни колони са декорирани с великолепни капители, украсени с емблемите на графовете на Барселона (los condes de Barcelona) и на фамилията Монкада. Може би това е най-впечатляващата част от манастира, заради чувството, което създава – за простор, за широта и същевременно за святост и смирение. Явно няма значение къде по света се намира една обител на религиозния дух – и в двора на Бачковския или Рилския манастир, и тук, в манастирите на Каталуния, в теб остава усещането за силата, устойчивостта и непокътнатите традиции на християнската вяра.
Специално място в този двор заема Градината с билки и лечебни растения. Идеята за нея възниква още със създаването на Педралбес и е ярко доказателство за стремежа на представителите на средновековната медицинска наука да се развиват на основата на всепризнатите класически гръко-римски познания, разширени и усъвършенствани във вековете с помощта на ислямско-арабските. В тази част на средновековна Европа са се отнасяли с дълбок респект към трудовете на най-великия елински лекар и хирург Гален (около 130 сл. Хр. - 200 сл. Хр.) и на Педа́ний Диоскури́д, наричан с право най-прочутия фармаколог на древността, като са следвали техните съвети. По това време в Барселона лечителите и аптекарите вече са имали не само сериозни знания за лечебните свойства на различни продукти от животински и растителен произход, но и умения да създават специални лековити „композиции“, с които да се справят успешно с различните болести. Всеизвестен факт е, че подобни билкови градини са поставили началото на съвременните ботанически градини, чието огромно значение (както в чисто научен, така и в обществено-социален аспект) е неоспоримо.
До 1983 г. манастирът е действащ, а след това се превръща в музей, открит за посещения през 1990 г. Манастирската спалня, претърпяла множество трансформации през вековете (уникален е съхраненият дървен таван от 1533 г.), днес дава подслон на прекрасна селекция от шедьоври в музейна експозиция „Съкровищата на манастира“.
Дворът е зелен, изящен и привлича вниманието със своето езерце със златни рибки и водни лилии, с цитрусовите си дръвчета, отрупани с плодове, със свежата си трева и спокойният си, съзерцателен дух, който предава на всеки свой посетител.
Особено красив е Параклисът на Свети Михаил (la capilla de San Miguel) – светец, дълбоко почитан и в трите доминиращи религии в човешката цивилизация - юдаизъм, християнство и ислям. Изписан прекрасно през 1343 г. от Jaume Ferrer Bassa (известен миниатюрист и художник, работил предимно за краля на Арагон), той съдържа великолепни произведения от епохата на ранната готика. В тях прозира влиянието на Сиенската и Флорентинската художествени школи, а причината е приятелството на Басса с великия италианския творец Джотто, с когото се запознава по време на няколкогодишния си изключително ползотворен престой в Италия.
Манастирът Педралбес, бих казала в заключение, е място, което да посетите в неделен следобед, в миг на вътрешно търсене или колебание, на някакъв порив към себепознание или на простичката необходимост да намерите покой и равновесие в трудни времена… 700 години съхранено християнство, което може да бъде опознато чрез великолепни творби – архитектура, художествени произведения, мебели, ритуални предмети – и което е доказателство за несломимите устои на човешкия дух.
Полезна информация:
Официална web-страница: https://monestirpedralbes.barcelona/ - достъпна е на испански, каталунски и английски език.
Адрес: Baixada del monestir, 9, 08034 Barcelona
Телефон за контакт: 0034 93 256 34 34
e-mail: monestirpedralbes@bcn.cat
Обществен транспорт:
- FGC (жп-транспорт в Каталуния): линия L12 (Reina Elisenda) ;
- Линия на метрото L3 (зелена), спирки Maria Cristina или Palau Reial, на 25 минути от Plaça de Catalunya;
- Автобуси: H4, V5, 63, 68, 75 и 78.
Туристически автобус: Ruta azul (синя линия)
Цена на билета: 5 €, безплатен вход всяка първа неделя от месеца след 15:00 ч.
3) Колония Гюел (La Colonia Güell)
Да посетиш Колония Гюел е като да направиш едно пътешествие в миналото. Времевата дистанция е повече от столетие. Пространствената – 20 минути. Считано от центъра на Барселона… Сядаш във влака на пласа Каталуния и само след миг, при това на цената на билет за градския транспорт, се пренасяш в друга вселена. Вселена, чиито граници, мащаби и измерения са очертали най-ярките представители на каталунския модернизъм, начело със самия Гаудѝ. Очарователната, спокойна атмосфера на XIX век е съхранена непокътната в изящните улички и в красотата на сградите, сътворени от големите архитекти. Уникалното градче „диша“ все още с идеите на своите оригинални творци.
Какво всъщност е Колония Гюел? Сигурна съм, че ще се запитате и вече съм готова с отговора)))
Индустриалните колонии са замислени с определена (съвсем прагматична), социално-икономическа цел – да осигурят производството на дадена продукция по най-добрия начин и в нужното на пазара количество. Така, че собственикът да печели. Но и работниците да се чувстват сигурни за своя дом, за работното си място и за заплатата, която е материалния източник на цялото им съществуване. Особено във времена на икономическа несигурност. С други думи казано – построяваш фабриката и всички съпътстващи производствени сгради и в непосредствена близост до тях – селище за онези мъже и жени, които ще работят за теб. И разбира се – за техните семейства. Така ги правиш много по-лоялни и, много ясно, ги обвързваш много по-силно с интересите на твоя бизнес. А и ги контролираш много по-лесно… За разлика от повечето колонии в Каталуния от края на XIX век обаче, тази на Еузеби Гюел, могъщ индустриалец и най-голям меценат на Антони Гаудѝ, е много повече социална и изградена с грижа за работниците. И то най-вече загриженост как прекарват времето си извън фабричните халета. Първичната идея на фабриканта е да „изнесе“ изцяло производството си от Барселона, обхваната в този момент от социални вълнения и трудно контролирано, широко работническо недоволство, инициирано и подкрепяно активно от синдикалните организации. Но впоследствие идеите му придобиват други мащаби. През 1890 г. в наследственото имение Can Soler de la Torre, разположено в края на градчето Santa Coloma de Cervelló, той започва строежа на фабриката, която всъщност е сърцевината и причината за съществуване на колонията. Предназначена основно за производство на памучно кадифе (гладко и рипсено), тя е първата за епохата си, използваща за парните си машините въглища вместо водна енергия. По време на Гражданската война през 1936 г. фабриката е приватизирана и управлявана временно от работниците. Възстановяването на режима я връща на наследниците на семейство Гюел, които през 1945 г. я продават на богатата каталунска фамилия Bertrand Serra. Фабриката работи чак до 1973 г., когато преустановява дейността си поради сериозна криза в текстилната индустрия, нанасяйки тежък социален (и емоционален) удар върху живота на Колонията.
Какво е чак толкова интересното в самата Колония?
Всеизвестен факт e, че ярката и оригинална мисъл на Еузеби Гюел е имала друга дименсия и друг обхват. Спокойно бих го нарекла един от визионерите на своето време. Доверявайки се на млади, но изключително талантливи творци, той демонстрира уверено и смело две неща: далновидността си и артистичните си пристрастия. Умело съчетани с доказания вече предприемачески нюх и с усета му да действа социално-отговорно, тези качества го превръщат в най-значимо име в съвременната история на Каталуния. Без колебание Гюел наема известни (и не чак толкова) барселонски архитекти-модернисти да изградят едно- и двуфамилни къщи с малки елегантни дворчета, в които настанява семействата на работещите. Нещата изобщо не спират до там – Колонията е с прекрасна инфраструктура и обезпечена с всичко (материално или духовно), от което би се нуждаел един работещ човек в ежедневието си: чисти и настлани улици, канализация, детска градина, училище, църква, библиотека, театър, отделна просторна къща за лекаря с кабинет, където да приема и лекува всички, от деца до възрастни. Звучи много „социалистически“, дори утопично за края на XIX век, нали… но е факт. И днес индустриалецът наблюдава с мъдър и преценяващ, леко ироничен поглед всеки, попаднал на прекрасния малък площад в центъра на Колонията. Разбира се, носещ неговото име…
Ето и две от най-известните къщи в Колония Гюел:
Ca l´Ordal
Дом на семействата Ordal, Curañas y Gaudó, чиито членове са били селскостопански работници в прилежащите на имението земи (в качеството си на арендатори), а някои от тях – работници във фабриката. Построена е през 1894 г., а проектът е на изтъкнатия архитект Joan Rubió i Bellver. Това е първата къща, с която се „сблъскваме“ при влизане в колонията и тя впечатлява с нестандартната си форма и оригиналното си излъчване. Разположена е на площада Anselm Clavé, достатъчно изолирана от всички останали сгради, така че да я обиколите от всички страни и да се насладите на неповторимата ѝ осанка. Всяка една от страните ѝ е абсолютно различна, а „филигранът“ от тухли, очертаващ прозорците и трите ѝ комина, е истинска прелест. В момента това е напълно обитаем частен дом.
Ca l'Espinal
Още една творба на блестящия Rubió i Bellver от 1900 г., намираща се на улица Malvehy. Била е дом на директора на фабриката. Архитектът е искал да направи нещо наистина различно и специално и го е постигнал благодарение на формата и материалите, които е използвал при изграждането ѝ. Особено изпъква покривът, където можете да наблюдавате от високо градчето все едно се намирате на миниатюрна средновековна кула. Забележителни са первазите и корнизите с оригинален ромбовиден „рисунък“, които придават на къщата артистичен и същевременно луксозен вид.
През 1991 г. цялата Колония е обявена за част от националното културно-историческо наследство на Испания и най-изтъкнатите сгради от нея се намират под специална егида с цел тяхното съхранение в оригиналния им, непокътнат вид.
Криптата Гаудѝ (La Cripta Gaudí)
Ето това е мястото, което ще ви омагьоса. Макар че не е единствената причина да дойдете тук, може да я смятате за най-основателната. Защото криптата не просто впечатлява, тя е поразителна с въплътените в нея идеи и конструктивни решения. Счита се за най-добре пазената тайна на Антони Гаудѝ. Съградена с материали в цветовете и текстурите на земята, по която стъпваме и на природата, която ни заобикаля, криптата се вписва великолепно в обкръжението си – прелестни, зелени, вълнисти хълмове.
Всичко в църквата, от конструкцията до орнаментиката, принадлежи на въображението на своя създател и без съмнение „говори“ в стил Гаудѝ – от ергономичните пейки, през арковидните сводове (все така правя асоциация с гигантски скелети на праисторически създания), до асиметричните форми на стъклените витражи (неповторими са – на пръв поглед непретенциозни и семпли, но толкова елегантни и впечатляващи).
Още през 1898 г. Еузеби Гюел натоварва Гаудѝ със задачата да създаде проект за църква, която да бъде изградена за нуждите на членовете на Колонията. Не му поставя никакви ограничения – нито в архитектурния стил, нито в бюджета, нито в мястото. Отнема години на архитекта да стигне до най-точното решение. Изграждането на храма започва през 1908 г. и е много амбициозен, артистичен и мащабен. За съжаление през 1914 г. е прекратен, оставяйки църквата недовършена – синовете на Гюел съобщават на Гауди, че не могат да финансират повече строежа и той със дълбоко съжаление го изоставя. Все пак през ноември следващата година върховният епископ на Барселона я благославя, като недовършената ѝ структура и до днес позволява да бъде наричана просто „крипта“.
От юли 2005 г. La Cripta Gaudí е в официалния списък на Световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
Наричат криптата в Колония Гюел „лаборатория за идеи“, в която Антони Гаудѝ прехвърля границите на стандартното мислене и обичайните форми, приети в архитектурата. Самият Гаудѝ по-късно признава, че това е била неговата „генерална репетиция“ за неповторимата, уникална Саграда Фамилия…
Полезна информация:
Официална web-страница: https://gaudicoloniaguell.org/ - достъпна е на испански, каталунски и английски език.
Адрес: c/ Claudi Güell, 6. Colònia Güell
08690 Santa Coloma de Cervelló. (Baix Llobregat – Barcelona)
Телефон за контакт: 0034 936 305 807
e-mail: coloniaguell@adleisure.com
Обществен транспорт:
- Ferrocarriles de la Generalitat de Catalunya (FGC – каталунски жп транспорт) от Plaza España, Barcelona, линии S3, S4, S8 y S9. Спирка Colonia Güell.
Цена на билета: Можете да разгледате самата Колония безплатно, има вход само за криптата – 8,50 € (или 9,50 € с аудиогид), съответно с намаления за деца, възрастни над 65 г. и студенти след представяне на документ.
Очаквайте продължението... Ще бъде още по-интересно!
Comments