Ако искате да се запознаете с модерното лице на Нидерландия, да видите невидяна до сега архитектура, да разберете какво означава море от велосипеди и да се информирате как върви живота в северния край на Европа... значи трябва непременно да посетите Айндховен.
Може би нямаше да се запозная с него… градът щеше да си остане тайна за мен, ако нискотарифните авиокомпании ми бяха предложили приемлив (в ценово отношение) полет за Амстердам. Защото целта ми бяха лалетата в парка Койкенхоф (Keukenhof) и музея на Ван Гог – за посещението си в невероятната градина ви разказах тук. Проучвайки обаче транспортни връзки, разстояния и забележителности, разбрах колко много си струва да видя това място – петият по големина град в Нидерландия, средище на архитектурния и технологичен дизайн, дом на гиганта в иновациите и производството на електроника Филипс, на автомобилния концерн ДАФ и на елитния футболен клуб ПСВ Айндховен. Но също така (открих го на място!), тук ще срещнете уютна и сигурна, преливаща от зеленина, свежест и спокойствие, изпълнена с елегантност и артистичност градска среда. Айндховен се оказа истинска изненада, и то от най-приятните… Изглежда е най-добре пазената тайна на Нидерландия!
Градът е изпълнен с младост, с жизненост и динамика (10% от населението му са студенти от всички страни по света). А всъщност, оказа се, е доста стар.
Началото е доста далеч във времето - поставя го дукът на област Брабант Хенрих I-ви, който през 1232 г. решава да даде правото на 170-те къщи, заобиколени от равни, тучни зелени дворчета и обградени от не много забележителна (но отбранителна!) крепостна стена, да се наричат град и да организират седмичен пазар за земеделските си продукти. Забравих да спомена – отвъд стените имало и малко замъче, наистина мъничко. По-късно Айндховен лееекичко се разраснал, а през 1420 г. се сдобил с нов, по-голям замък, вече вътре, скрит зад крепостните стени (които също били обновени и разширени, но съвсем малко). За жалост идва годината 1554 и около три четвърти от къщите са унищожени от небивал по размерите си пожар. Всъщност всички знаем, че през онези мрачни (във всяко отношение) Средни векове бедствията, природни или социални, под формата на наводнения, пожари, земетресения, чума и войни, са опустошавали спорадично (и безмилостно) Западноевропейските градове. По на изток Османската империя е диктувала съдбите на нации и държави, но това е съвсем отделен въпрос… И понеже споменах за войните, тук в продължение на няколко века са воювали доста еднообразно – градът е попадал в ръцете ту на холандци, ту на испанци – според изхода от поредните битки. Леко разнообразие внасят Наполеоновите мании за власт и притежание, от които местните (сигурно изненадващо и за тях) излизат победители, макар и за кратко... С настъпването на Модерните времена (сетих се за великия Чаплинов филм) тази част от Ниските земи се преобразила. Индустриалната революция дала нов тласък в развитието на едно градче, изпаднало в дълбока дрямка, което столетията почти не успели да променят. Първоначалният импулс дошъл от тютюнопроизводството и текстилната промишленост, докато не пристигнали баща и син Филипс (Фредерик и Жерар) и не основавали в самия център на града, през 1891 г., малка фабрика за производство на електрически крушки с нажежаема жичка. През 1894 г. за малко историята да свърши дотук – финансови трудности едва не довели до продажба на малката компания. По ирония на съдбата единственият появил се купувач давал толкова нищожна цена, че семейството решило, че това е позорно. През 1895 г. бащата, крупен търговец, който държал да се занимава със своите си работи, решил да въведе в бизнеса по-малкия си син Антон, талантлив брокер в известна лондонска фирма. Способностите на икономист и търговски посредник на последния, съчетани с иновативния нюх, опита и инженерното образование на Жерар скоро довели до неподозиран успех. А и електричеството започнало да прониква и да завладява градовете, така че клиентите на Филипс ставали все повече и повече, не само в Холандия, но и в съседните държави Германия и Белгия. Поръчките растели ден след ден… Със скоростта на светлината (същата, която излъчват и крушките))) Айндховен се разраства, оживява, отърсва се от дълбокия провинциализъм и става известен като Lichtstad – съвсем логично име, нали, Град на светлината! А Филипс от провинциална манифактура се превръща в световен високотехнологичен промишлен концерн, който смайва с мащабите на иновациите си и с производствените си възможности… Следствието – едва ли днес има европейски дом, в който да няма електроника с добре познатата марка Philips! Съвременната мегакомпания е насочила производството и развойната си дейност в три основни направления – медицинска техника, потребителска техника и осветителни решения.
Втората световна война почти разрушава града. Бомбардировките от 1942 г. са смазващи и оставят след себе само руини (съюзническите войски не прощават на никого, произвеждащ техника и компоненти за нея за Хитлеровата коалиция, но и Хитлер не пропуска да стовари бомби над града). От тях градът възкръсва като птицата Феникс от пепелта, но със съвсем нов облик. Казват (според мен с нотка завист), че местните не са си направили труда да съхранят архитектурно-историческото си наследство, че са били изцяло съсредоточени в това да сътворяват иновативни градски форми. Но аз мисля, че едва ли са можели, след подобна пълна разруха… 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век се оказват ключови за развитието и популярността на този град. Айндховен се разраства, поглъща няколко от съседните села и ги превръща в зелени предградия, като постепенно придобива нови очертания и измерения. 1998 г. се оказва знаменателна – организиран е първият Day of Design, който през 2005 г. прераства в Dutch Design Week (DDW), най-големия форум за дизайн в Северна Европа, който се провежда всеки октомври и събира все повече участници и зрители от цял свят, като достига през 2018 г. 2600 фирми, презентиращи свои продукти и 350 000 посетители от всички кътчета на планетата. С какво е различно това събитие ли, ще попитате. Ами тук се обсъждат теории, експерименти и иновации; дава се път на младите таланти и се говори основно за дизайна на бъдещето…
Днес Айндховен е олицетворение на модерния градски шик, на новаторство в архитектурата и дизайна (интериорен и екстериорен) – цветно стъкло, метал, синтетика, но също така дърво и много природни материали; интересни конструктивни решения, поразителни фасади и екстраординарни (но толкова добре пасващи на цялата обстановка и атмосфера) форми… Заедно с това градът излъчва безметежно спокойствие и безкрайна сигурност, сякаш времето тук е избързало, създало е всичко с вдъхновение и прецизност… и сега може просто да си почива, оставяйки хората да се наслаждават на добре оформения и подреден вече свят.
Всички сте чели за Ниската земя… Това е Нидерландия, в повечето време и на повечето места под морското равнище, осезаемо надолу; много равна, ама много. Даже може да си помислите, че е скучна, но не е, уверявам ви, установих го през прозореца на автобуса от Айндховен към Амстердам. Хората тук са изпълнени с положителна енергия, непрестанно усмихнати и същевременно чудесно организирани. Животът в град като Айндховен (съвсем противно на очакванията при толкова технология и свръхмодерност!) започва към 10 сутринта. Показател за това (както навсякъде по света) е кога отварят кафенетата и кога се оживява градския площад. Всъщност за човек като мен, свикнал с испанското пренебрежение към ранното ставане, всичко изглежда съвсем нормално и точно навреме! В делнични дни суматохата също свършва рано – работата тук е приоритет. Но в събота вечер, когато бях там, търговските центрове, баровете и ресторантите преливаха от хора, и то не само туристи, а оживлението (и настроението) бе пълно. Всички говорят добър английски (разбираемо е, не могат да очакват, че ние, простосмъртните, ще успеем да се справим със смразяващия сърцето и ума dutch :-))) Това прави обстановката много откровена, позитивна и приятелска… близка до емоцията на всеки, независимо от къде е долетял.
И сега да се върнем към началото - след ранното кацане (безупречен полет с Ryanair, от летището в Жирона – Gerona, Costa Brava) се възхитих на светлото, елегантно, декорирано с вкус летище на Айндховен. Не е много голямо (един модерен терминал с 12 гейта), тоест перфектно е и няма как никой да се загуби (при толкова стрелки и табели!), дори да лети за пръв път в живота си. Но все пак е второто по големина в страната по отношение броя на пътниците, които обслужва, тоест, трафикът е интензивен. От там към центъра на равномерни, кратки интервали, пътуват автобусите с номера 400 и 401 (аерогарата е разположена само на десетина километра от центъра на града). Единият е малко по-бавен, защото обикаля и спира на повече спирки, но така или иначе пътуването не трае повече от 30 минути. И така, слизате и сте в идеалния център на един град, който можете спокойно да считате за едно от най-модерните и екстравагантни места в Европа.
Няма да ви разказвам с подробности и по часове какво правих през времето, прекарано тук, нито ще ви налагам идеите си какво да видите, ако решите да посетите Айндховен. Просто ще се опитам да ви представя града през моя поглед, тоест това, което видях аз в двата кратички дни на престоя ми тук, в началото на май миналата година…
Tongelre
Кварталът на зеления цвят, каналите и рододендроните… Хотелът ми бе в тази част на града, на около 3 км от центъра и извървявах това разстояние поне по 2 пъти на ден във всяка посока. Изглеждаше като края на света, но много по-зелен… Не знаех, че е възможно в Нидерландия по това време на годината. Каналите излъчваха прохлада, цветята бяха навсякъде, а тревите и дърветата имаха онзи невероятен изумруден оттенък, който мислех, че е приоритет на Юга през пролетта. Красотата беше изобилна… и цветна! Къщите приличаха повече на миниатюрни копия на замъци от приказките, отколкото на модерни места за живеене. По улиците (почти) нямаше разхождащи се хора, само велосипедисти и свърхмалко (за нашите представи) коли. Пешеходците бяхме двама – аз и още един мъж… с фотоапарати. Всъщност… по-добре е да ви го покажа:
Van Abbemuseum
Музей на съвременното изкуство, разположен на десния бряг на река Dommel. Ако трябва да го определя с една дума – тя е поразителен. И отвън, и отвътре – и като форма, и като съдържание. Пази тайните на толкова произведения на модерното изкуство – тук ще видите Пикасо, Шагал, Кандински, Роден, Анди Уорхол… Също и съвременни форми, с които авторите презентират своите разбирания и представи за изкуство, които може да ви се сторят не просто странни, но и неразбираеми. Това са инсталации от метал, пластмаса, тъкани, стиропор, дървесина, влакна и всякакви комбинации между тях. Стъклени бутилки, разтопени пластмасови столове, части от коли, стари джапанки, разноцветни възглавници, … След всичко видяно е добре да поседнете на чаша кафе отвън… и да дойдете на себе си)))
Stadswandelpark
Най-красивият и популярен градски парк, с езерца, патици, мостчета, много зеленина, скулптури, алеи и вити пътечки, свързващи всичко това… Един истински оазис на спокойствието, толкова чист, свеж и създаващ усещане за безметежно спокойствие, за нещо извън времето.
Sint-Catharinakerk
Това е Катедралата Санта Катарина и е един от символите на Айндховен, чиито две кули, извисяващи се на сериозните 70 метра, са забележими от всяка точка на града. Не е стара за представите ни, проектирана е през XIX век в неоготически стил от големия нидерландски архитект Petrus Josephus Hubertus Cuypers или P. J. H. Cuypers, за по-кратко. Името му е свързано с едни от най-известните сгради в страната – Централната гара и Rijksmuseum в Амстердам. Катедралата е впечатляваща както отвън, с изящните си скулптури и орнаменти върху фасадата, така и отвътре, с огромните си цветни витражи, и е отворена безплатно за посещения. Възстановена е напълно след огромните щети, нанесени й от бомбардировките през Втората световна война и сега се изправя, изящна и прекрасна, като част от неповторимия облик на Айндховен.
Музеят Philips
Наричат компанията „благословията и проклятието“ на Айндховен. Заради нея градът процъфтява и придобива съвременната си уникална визия, стил и атмосфера и пак заради нея е безмилостно разрушен от споменатите вече бомбардировки. Музеят е заслужената „презентация“ на един индустриален и иновационен гигант, чието име е разпознаваемо по всички географски ширини и който ще отпразнува скоро достолепните 130 години съществуване. Тук ще спомена само няколко любопитни и малко познати факта от историята на Philips, които са представени в музея и които, надявам се, ще ви заинтригуват:
- По-големият син Жерар, съосновател на компанията, бил изключително талантлив и успешен студент и след завършването си получил възможността да работи в лабораторията на самия лорд Келвин в Глазгоу.
- Неизвестно защо същият този Жерар в един момент станал търговски представител в Англия на немския концерн AEG. През 1889 г. се върнал в Амстердам, запазвайки работата си в компанията. Тази била решителната стъпка в осъзнаването, че изобретателят в него е много по-силен и талантлив от търговския представител. А когато новосъздадената фирма започнала да печели популярност, едни от първите заинтересовани от продукцията й били не кои да е, а мениджърите на AEG.
- По-малкият син Антон, вече зает отговорно с маркетинга и продажбите, често се шегувал относно съперничеството между двамата с Жерар: „Единият брат търси начин да продава повече, отколкото се произвежда, а другият – да изкарва на пазара повече продукция, отколкото може да бъде продадена.“
- През 1898 г. Антон Филипс посещава Русия, където сключва договор за доставката на 50 хиляди лампи, с които да бъде осветен Зимният дворец в Санкт Петербург.
- През 1900 г. работещите за Филипс били 400, през 1910 г. – вече 2000, а през 1912 г. компанията се превръща в корпорацията NV Philips Gloeilampenfabrieken, която излиза с акции на Амстердамската борса.
- Кралица Вилхелмина, в знак на признателност към успехите на Филипс, с указ през 1916 г. позволява на компанията да добави към името си Royal (кралска).
- През 1918 г. концернът разработва рентгеновата тръба и доказва, че си е струвало създаването само 4 години преди това на изследователската лаборатория Philips NatLab.
- От 1961 г. до 1971 г. Филипс се ръководи от сина на Антон – Фриц (той е последният от фамилията Филипс начело на компанията), при когото годишният оборот достига 18,1 млрд. гулдена и тази епоха справедливо е наречена „Златен век“ в историята на индустриалната компания.
- Първият компакт-диск (CD) е създаден благодарение на съвместната разработка на PHILIPS и SONY. Прототипът е на двамата нидерландски физици Klaas Compaan и Piet Kramer, а материалът – поликарбонат – е изобретен в една от дъщерните фирми на PHILIPS. Относно външния диаметър на диска (120 мм) се налагат от SONY, държейки да поберат на него запис на 9-та симфония на Бетовен под диригентството на Ото фон Караян. Относно вътрешния диаметър на отвора думата имат Филипс – той е 15 милиметра, точно колкото е диаметъра на най-малката монета в Нидерландия.
Разбира се, че корпорация с подобни мащаби е преживяла както възходи, така и мрачни падения. Нещо съвсем логично в света на съвременния капитал. Но за да не ви омръзнат фактите, а и защото трябва да остане грам любопитство у всеки четящ, спирам до тук. Само ще допълня – лично кралицата на Нидерландия Беатрикс открива музея на 5 април 2013 година.
Паркът Evoluon
Съвсем нормално е (независимо дали сте или не ревностни почитатели на научната фантастика) да си помислите, че край града (очевидно!) е кацнала летяща чиния… и да очаквате с нетърпение що за същества ще слязат от нея. Оригиналната идея е на вече небезизвестния Фриц Филипс и на тази основа е проектирана сградата, която се превръща в музей на технологиите и дизайна, посветен на 75-ия юбилей на фирмата (отпразнуван е през 1966 г.). След това сградата е подарена на града и придобива огромна популярност, особено след като през 1970 г. приема над половин милион посетители, запленени от технологични изложби и събития, посветени на науката и иновативността. Намира се в квартала Brainport Eindhoven, който се счита за инкубатор на новаторски идеи и технологични решения от световна величина, за технологично „сърце“ на съвременна Нидерландия. В края на 80-те години на миналия век сградата се разширява и обновява и днес се използва основно като конгресен център и място за събития и срещи от международен мащаб. Разположена е на пътя на автобусите, пристигащи от летището в града и всъщност това е първият поразителен досег на посетителя с този изключителен град. Уникалната й централна зала разполага с пространство, способно да побере не по-малко от 1500 участници в едно мащабно събитие.
Стадионът на PSV Eindhoven
Първите три букви от наименованието на отбора са съкращение от Philips Sport Vereniging, тоест Спортен съюз на Филипс, създаден през 1913 г. като спортен клуб, предназначен за служителите на компанията. През 1956 г. футболният отбор на клуба влиза в Eredivisie (Първа дивизия) и оттогава е неизменна част от Голямата нидерландска тройка, заедно с Аякс и Фейенорд. През него са преминали (по пътя към славата) големи имена като Роналдо, Ромарио, Роналд Куман, Рууд ван Нистелрой и др., които несъмнено са допринесли за престижа му. Стадионът носи името Philips Stadion (какво ли друго да е???), побира 35 000 зрители, изглежда в перфектно състояние и ви предлага да го посетите (заедно с музея на импозантния отбор), за да проследите достойната му за уважение и възхищение история…
В заключение:
Айндховен е много велосипеден и пъстър…
Много открит и толерантен, космополитен и забавен…
Много модерен ... футуристичен…
Май е време да го посетите, нали?