Ако времето се стича през ръба на масата, а човешките крайници са безразмерни, от неизвестна нам с характеристиките си материя и могат да се превръщат във всичко… Ако светът е населен със странни същества, които дори с много въображение трудно бихте си представили; ако в човешкото тяло се крият „части“, които са предизвикателство за личните ви възприятия и разбирания… Ако слоновете са с крака на комари и това не учудва никого… значи сте попаднали в гениално-ексцентричния свят на Салвадор Дали. Макар той да твърди уверено, че няма нищо по-сюрреалистично от реалността.
Може би затова да наречеш Дали гений-сюрреалист е, меко казано, тривиално. Художникът е магнетичен и екстравагантен, виртуозно педантичен във всеки изобразен детайл и недостижим в творческите си хрумвания. Той определя други правила и размери на битието и придава друга сила на въображението. Определено няма негово произведение, което не би могло да се превърне в денонощен кошмар за всяко здравомислие и уравновесеност. „Не вземам дрога. Аз самият съм дрога.“ – казва за себе си. … Дааа, почти съм убедена, че Дали е разговарял със същества от други вселени и е посещавал пространства с други измерения, преди да „преработи“ преживяното и да му придаде материален, „земен“ вид...
Ако дотук съм ви заинтригувала, значи ще останете още мъничко с мен. Защото днес ще ви заведа във Фигѐрас (на каталунски Figueres, което означава „смокиново дърво“) – родният град на Salvador Felipe Jacinto Dalí i Domènech, marqués de Dalí de Púbol, както, типично дълго по испански, е истинското име на гения Дали (1904-1989) – художник, скулптор, сценограф, режисьор… един велик артист. А и мъничко наоколо, извън Фигѐрас, защото мисля, че си струва.
Фигѐрас е красиво, самобитно, живописно градче, намиращо се в най-североизточната част на Каталуния (а също и на Испания), в провинция Жирона, на малко повече от 20 км от френската граница и на приблизително толкова от средиземноморския бряг, известен в тази си част с името Costa Brava (Смелият бряг). Уникалната му визия има множество съставки и част от тях са: многонационалното население (30% от жителите на града, наброяващи около 46 000, са родени в Мароко, Боливия, Хондурас, Колумбия, Румъния, Франция…), невероятното присъствие на сградата „Театър-музей Дали“, проектирана с целия замах, талант и отдаденост на художника и типичното каталунско излъчване на града и околностите, преплетено с толкова много артистични детайли, носещи почерка на сюрреалиста.
Идването тук никога не е случайно… То е плод на преднамерено и добре обмислено решение, затова е добре първо да ви кажа как се стига до Фигѐрас.
От Барселона и Жирона (най-честите отправни точки в рамките на Каталуния):
Най-примамлив и вълнуващ е преходът с високоскоростните влакове AVE на испанските железници RENFE. Линията е Барселона-Франция (с крайна дестинация Париж, Лион, Тулуза или Марсилия, според разписанието в различни часове от деня), изпълнява се съвместно с френските високоскоростни железници TGV и разстоянието от около 120 км се взема за 55 мин. Цената варира малко според деня и натовареността и е около 25 Евро в посока. Поради това, че влакът спира в Жирона, не е възможно да се развие максималната за този тип транспорт скорост от 300 км/час. Но и над 220 е добре:-). Влаковете тръгват от гара Barcelona Sants и спират на Figueres Vilafant. Оттам до автогарата (намира се почти в центъра на града) се придвижвате бързо и удобно с редовна линия на местни автобусни превозвачи, които очакват пристигането на всеки влак. Разбира се, можете да използвате и по-прозаичните решения на RENFE – регионалните влакове (Regionales) или тези от типа Media Distancia (средни разстояния), а те са и с по-ниски цени.
Можете да пътувате от Барселона до Фигѐрас и с автобус, разстоянието е около 140 км; изминава се за малко повече от 2 часа и маршрутът се поддържа от националната компания Sagalés, а автобусите тръгват от автогара Barcelona Nord. Също така с автобус е удобно да пътувате и от Жирона (ако сте използвали за пристигането си летището Girona-Costa Brava или използвате града като отправна точка), а също и директно от летището на Барселона El Prat, откъдето тръгва автобус №602.
Други варианти за пристигане във Фигѐрас, подходящи за използване в рамките на цялата страна и с повече гъвкавост при придвижването, са да наемете кола, да използвате Cabify или да споделите пътуването си с други като вас, например с Bla-bla car.
И понеже вече сте нетърпеливи, знам го - да видим какви тайни крие Фигѐрас:
Ако сте пристигнали рано сутринта (като мен, както се случи в една безоблачна юнска сутрин преди две години), първо седнете на терасата в едно слънчево кафене и докато пиете кафе и закусвате, обмислете още веднъж плана си за деня. Наслаждавайте се на топлия въздух, на гостоприемната атмосфера, на елегантното излъчване на Фигѐрас, на любезните и усмихнати местни хора и на радостното очакване за предстояща среща. Среща с уникалния дух на град, пропит от присъствието на Дали и на неговата любима Гала – „солта на живота му“, както сам я нарича, негов всеотдаен „ангел-пазител“ и несекващ вдъхновител до края на живота си. Съдбовната, почти мистична със своята сила връзка между двамата отприщва поток от креативна енергия, родила картини и концепции, които не могат да се сравнят с нищо, създавано до този момент в изкуството. Тук всеки детайл ще ви напомня за тях двамата – ориентировъчните табели; имената на улиците, площадите и кафенетата; менютата в баровете и ресторантите; скулптурите в градското пространство… А жителите на Фигѐрас определено са горди от своя съгражданин, разпознаваем и признат в целия свят, както и от наследството, което им е завещал.
Най-съществената част от това наследство е „побрано“ в архитектурния и артистичен шедьовър, който самият автор нарича „Театър-музей Дали“. Салвадор Дали го проектира и финансира сам, получавайки безрезервна подкрепа от градската управа. А той се нуждае от нея, защото всъщност създава музея в сградата на стария общински театър, тънещ в разруха след опожаряването му по време на Гражданската война в Испания. Избира мястото по много и все лични причини – тук е направил първата си изложба, отсреща е църквата San Pere, в която е кръстен малкият Салвадор, а и той самият казва за себе си, че е преди всичко „театрален художник“. С последното не съм съвсем съгласна, що се отнася до човека, който твърди с маниакална егоцентричност: „Сюрреализмът – това съм аз.“ Започва работата по музея през 1960 г., а през есента на 1974 г. уникалното място е най-после завършено и тържествено открито за посещения. Намира се в центъра на стария град и не можете да се объркате, вървейки интуитивно към него, защото всички тесни улички водят нагоре и все в тази посока, а и църквата се извисява пред погледа ви като един чудесен ориентир.
„Театър-музей Дали“ е, слабо казано, стряскащо ексцентричен. Отдалече те посреща с ярко-розовите си релефни стени и покриви, покрити с огромни млечно-бели яйца, редуващи се със стилизирани голи женски фигури. Над тях се извисява стъклено кълбо-купол с формата и структурата на око на муха, под който са скрити неподозираните (отвън) съкровища на музея. Главният вход се намира на малкия площад „Гала-Салвадор Дали“, а пред него се издига скулптура, посветена на големия каталунски писател и философ Francesc Pujols, създадена от самия Дали. Прекрачвайки прага на театъра, попадате в един ирационален свят. Кръглото патио, с което започва режисираното от Дали „представление“ е само намек и подготовка за това, което ви очаква по-навътре. Най-напред се стъписвате пред издигнатия на пиедестал „дъждовен кадилак“ (бил е любимата кола на художника, а ако пуснете монета на съответното място, в кадилака започва да вали), върху който е стъпила огромна, доста пищна фигура на жена-воин, а над нея виси като че ли готова да отплува в нищото, закачена върху масивен „стълб“ от автомобилни гуми, старинна морска лодка… („Не съм странен… Просто не съм нормален.“) Влизате в нещо като преддверие - просторна зала, в основата на която е погребан великият творец, а там ви чака картината „Душата на човека“. И трябва да спрете безмълвни… 4 етажа, 22 зали, безброй картини, странни фенери, изумителни умивалници, скулптури със загадъчни послания, бижута, създадени на границата между артистичното въображение и творческата лудост… много стълби, по които непрекъснато се качвате и слизате – действа така объркващо, както всичко, създадено от смазващия с безграничното си въображение гений… Струва си да спомена и „лицето-стая“, в което прозира „запечатано“ лицето на актрисата Мей Уест… Около два часа е времето, което прекарваш тук, след които се чувстваш потресен, замаян, несигурен във възприятията си, недотам вярващ на очите си и все повече съмняващ се в неговия (и своя собствен) здрав разум. Няма да ви разказвам повече – за да го усетите, трябва да го видите сами…
Всъщност трябва да спомена и временната експозиции в музея (тя бе съвсем реалистична, уверявам ви:-), която много ме впечатли, защото тя ми показа „живия“ Дали, онзи, който обитава своето лично пространство и му се наслаждава, онзи, който винаги е твърдял, че животът е един безкраен празник и в същото време е твърде кратък, за да останеш незабелязан… 27 снимки на неверо-ятния Дали, направени от великия британски фотограф Робърт Уитакър (Robert Whitaker) - дааа, същият, увековечил в истори-ческите си фотографии "велико-лепната Ливърпулска четворка" - легендите The Beatles.
В кадрите геният е … гений (разбира се) – причудлив, ироничен, предизвикателен, ексцентричен, мнооого нестандартен в позите и излъчването си… усмихнат и забавен. С тях фотографиите, съхранени в богатия фонд на музея, стават общо 707 и всяка от тях е запечатала частица от същността на художника, превръщайки я във вечност. Изложбата бе с краткото и простичко наименование Salvador Dalí. Robert Whitaker. 1967-1972. Всичко за музея и експозициите в него можете да откриете на официалния му сайт - https://www.salvador-dali.org/en/museums/dali-theatre-museum-in-figueres/ (достъпен е на 4 езика).
„За да предизвикаш интерес у другите, трябва да ги провокираш.“, твърди Дали. След емоцията на подобна „провокация“ при "сблъсъка" с произведенията му трябва да поемете глътка въздух и отново да се потопите в града и неговата шумна, многоезична, ярка атмосфера. Разходете се в историческия център на Фигѐрас, скитайки бавно и спокойно из стария град, купете си сувенири (нещо оригинално, което винаги ще ви напомня за това място), а после опитайте поне мъничко от вкусната каталунската кухня (тя си струва), придружено с чаша вино-еликсир. Последното ще придаде красив и удовлетворителен завършек на деня ви. Нощните светлини постепенно ще заменят финалните отблясъци на залеза и ще залеят с особена мекота и романтична изтънченост това очарователно кътче от Каталуния.
А ако сте решили да посветите още ден на града и околностите му, мисля да ви заинтригувам с още две предложения – места, които са красиви, забавни, познавателни и няма как да ви оставят безразлични. Те не са свързани със Салвадор Дали и неговото разтърсващо изкуство, но са забележителна част от традициите, културата, уникалната атмосфера и природата на Каталуния, които ще ви накарат да я опознаете още по-дълбоко и по-истински:
- Музеят на играчките (el Museo del Juguete de Cataluña) – най-старият подобен в страната (открит през 1982 г.) и един от най-интересните и богатите на експонати (така поне посочват в класациите си испанските сайтове), той съдържа игри и играчки от края на XIX век до наши дни. Разположен в една от емблематичните сгради на Фигѐрас – старият и импозантен гранд-хотел Париж (оригиналната сграда е издигната тук още през 1767 г. от богатата и влиятелна местна фамилия Terradas), музеят притежава над 4000 експоната, разположени на 3 етажа. Приказни кукли и фамозни къщи за тях, обзаведени богато и красиво. Много и различни играчки от метал, дърво, картон, хартия, керамика. Всичко, с което би ви се приискало да играете – кончета, войници, коли, камиони, кухни, самолети, хеликоптери, пухкави животни, музикални инструменти, логически или настолни игри, вълнували деца и родители повече от век. Тук са и играчките на великите - любимото мече, с което са си играели Салвадор Дали и сестра му Анна Мария (донесено през 1910 г. от Париж от техните родители), порцелановата фигурка на Хуан Миро и дървената количка на Хуан Бросса. Почувствах се като дете, на което Дядо Коледа е донесъл наведнъж всички (мечтани и немечтани, възможни и невъзможни) играчки на света… Но това, което приковава за дълго вниманието, е великолепния макет на влак с цялата съпътстваща го инфраструктура и околна среда, изработени с прецизност и с огромни детайли (езерца, хълмове, мостове, дървета и храсти, хора и животни и техните домове) от барселонеца Andreu Costa Pedro (1926-2013). От малък дълбоко пристрастен към магията на влаковете и тяхното движение, вече пенсионер (така и неполучил в детството си мечтаната играчка…), той посвещава 18 години от живота си на създаването на това грандиозно произведение (7,5 х 4 м в мащаб 1:32), което, като го разгледате отблизо, ще ви накара да се почувствате като Гъливер… Всичко свети, мига, трака, поклаща се, издава характерните звуци и функционира безупречно, съвсем като истинско. (Пускат го да работи само когато има посетител, за да го съхранят максимално дълго в отлично състояние, но изобщо не те притесняват колко време ще останеш там – колкото ти харесва!) Абсолютно удоволствие! След смъртта на сеньор Педро неговата дъщеря го дарява на музея, а организацията по преместването и инсталирането му продължава повече от 2 месеца. Но резултатът си заслужава, а наградата е несъмнената наслада на посетителите. В заключение – ако искате за мъничко да се върнете в детството си и да си спомните с усмивка, с лека носталгия и умиление (почти) забравени моменти от живота си с десетилетна давност, но и същевременно много да се забавлявате, то посетете Музея на играчките на Каталуния.
- Пеперуденият парк Емпуриабрава (el Butterfly Park Empuriabrava) – той е една превъзходно замислена и прекрасно реализирана комбинация от тропически парк и зоологическа градина под покрива на мащабна оранжерия с площ от над 2000 кв. м, където „главните герои“ (пеперуди с различни размери и в чудни нюанси, папагали в най-крещящите, ослепителни цветове, малки южноазиатски сърни, тукани, игуани, костенурки, прилепи…) се разхождат по тесни дървени мостчета, влизат в тъмни пещери, крият се в хралупи, лежат на полянки, гмурват се в мини-рекички или летят навсякъде около теб и кацат върху великолепната, свежа, наситенозелена растителност на истинската тропическа селва. Ако сте пристрастени (като мен) към паркове и ботанически градини, със сигурност ще му се насладите с цялото си сърце. Тук можете да видите най-голямата пеперуда в света от вида Attacus Atlas, която притежава размах на крилете между 25 и 30 см, а също и най-големият гълъб в света (Goura Victoria). Вътре е ослепително ярко, цветно, влажно, горещо, шумно, ароматно… истински тропически рай. Особено примамливо е за посещение с деца, за които домакините организират обиколка на парка с гид и предлагат зала с познавателни игри и грижливо и професионално подготвени образователни мултимедии. Отвън дори има специално място, където със семейството и приятелите си можете да си направите пикник – така пребиваването ви тук ще стане уникално и несъмнено запомнящо се. На входа заедно с билета ще ви връчат карта на парка, в която са отбелязани най-интересните животни, които можете да срещнете тук – обикаляйки, трябва да „отметнете“ кои от тях сте видели! Мястото е много забавно и красиво, същевременно много релаксиращо; съвсем спокойно можете да прекарате тук един различен ден, без да усетите как е минало времето. На официалния сайт на Пеперудения парк https://www.butterflypark.es/en/ ще намерите цялата необходима ви информация за цени, работно време и организирани посещения, както и любопитни факти от историята му. А за да стигнете до него, трябва само да се качите в автобус №12 по маршрута Фигѐрас - Росес (Roses) и да слезете на спирка Castello D'empuries (пътуването трае не повече от 30 мин.)
Това е финалът на кратичкото ми пътешествие – един магичен и самобитен свят в най-североизточното кътче на Каталуния, където се раждат гении, а природата е неподражаема и невероятно щедра. Място, до което и вие, надявам се, вече сте поискали да се докоснете...
