Ако искате да разберете защо съм поставила "Синият рай" в кавички и какво прави статуята на Ава Гарднър тук, ще трябва да прочетете всичко...
Завърших предишния си разказ с прелестните заливи на Бланес, градът, официално и съвсем заслужено наречен „портал“ към Коста Брава – невероятният северен Средиземноморски бряг на Каталуния. Но това е само началото и няма да е нито честно, нито достатъчно, за да добиете представа за красотата на тази брегова ивица, която е толкова противоречива – със стръмните си скалисти извивки и изолирани заливи, до които често се стига само по море; с почти нестихващия вятър и високите, сърдити вълни; с хладните си води чак до средата на юли… И заедно с това с прекрасните си, просторни и чисти плажове, с великолепната си природа, в която се преливат контрастите – пътищата се вият високо в зелени, прохладни гори и после внезапно се спускат в малко градче, където кротко се е сгушил елегантен, примамлив със спокойствието си, наситеносин залив, а слънцето е толкова жарко, като че сте в Андалусия…
Точно на такова място ще ви заведа днес. Казва се Тосса де Мар (Tossa de Mar) и се намира на около 90 км северно от Барселона, в провинция Жирона, в истинското сърце на Коста Брава.
Мъничко е, само с около 5600 жители, но ако решите да се отдалечите малко от големия град и неговия шумен и интензивен живот, това е мястото за еднодневно „бягство“, в което ще имате достатъчно време да се насладите на плажа и заедно с това да видите всички (заслужаващи внимание) забележителности тук. Тосса е древен град – археологическите следи показват наличие на палеолитно селище по тези места, а по време на Римската империя тук е съществувало населено място с името Turissa. Днешният си облик придобива, когато през 1187 г. приключва изграждането на средновековното селище, обградено от масивни крепостни стени, по нареждане на абата на манастира в Ripoll, собственик на земите върху малкия полуостров, увенчан от невисок хълм. Градчето несъмнено запазва неповторимия си вид през вековете благодарение на това, че остава далеч от световните войни и големите конфликти.
До Тосса де Мар се стига лесно с автобус, жп връзка с каталунската столица няма. В интензивния сезон първият автобус тръгва от Барселона (автогара Estación de Autobuses Barcelona Nord) в 8:45 сутринта, но можете да го хванете и от летището El Prat, където е началната му спирка. Последният автобус се връща в 19:40, а пътуването трае около 1 час и 20 мин., като билет може да се закупи оттук: https://compras.moventis.es/online/search. Цената е 12,35 Евро в посока. Разбира се можете да се придвижите и с кола, двата варианта са по първокласен регионален път С-32 или по магистрала АР-7.
Един съвет: Ако искате да видите повече от Коста Брава и да прекарате няколко дни по този емблематичен бряг, не избирайте Тосса като място за нощувка – градчето е спечелило достатъчна популярност и прекалената му туристическа „ориентация“ е направила цените на нощувките твърде високи! Съвсем наблизо са чудесните Lloret de Mar (само десетина километра на юг) и San Feliú de Guixols (в съседство на север), където може да се открие нощувка на почти два пъти по-ниски цени.
Какво да правите и какво да видите само в един ден
(това са моите Топ 5 задължителни места):
Плажовете
Макар че градчето е много повече от място за почивка, състояща се в излежаване на пясъка, къпане и гмуркане в морето… отидете на плаж, непременно отделете време за това. Двата градски плажа - la Playa Grande (Големият плаж) и la Playa de la Mar Menuda (Плажа на малкото море) са великолепни, чисти и с развяващ се гордо син флаг. Но и доста пренаселени, ако отидете след 10 сутринта… Големият плаж е дълъг почти 500 м и има формата на лунен сърп – очароващ сетивата, когато го погледнете отвисоко. Едно от невероятните предимства на брега тук е възможността да практикувате diving (на испански buceo) или подводно гмуркане с кислородна бутилка, влизайки достатъчно навътре само броени метри от плажа! Стръмният релеф го позволява, а водата е бистра и почти нереално наситено синя. И ако идеята ви допада, не пропускайте да я реализирате – Коста Брава се слави с удивително биоразнообразие в чистите морски води, което щедро ще възнагради отделеното време. Казват, че тук са най-обширните пасажи от риба-луна и най-големите колонии от морски кончета. Но ако пък все пак сте тук в търсене на уникалния плаж, не сте сбъркали мястото – на север и на юг има истински „перли“, плажове, по-трудно достъпни, но великолепни, като Cala Bona, Cala Pola или Cala Giverola.
Крепостта на Тосса де Мар (Castillo de Tossa de Mar)
От нея днес са съхранени чудесно внушителните назъбени крепостни стени с множеството отбранителни кули. Построена е през ХII-XIII век, за да защитава рибарското селце и неговите обитатели от набезите на пиратите и е единственото крайбрежно фортификационно съоръжение от този тип в Каталуния, обитавано и до днес! Достига своя апогей през XV век, когато зад стените на почти непристъпната крепост е имало над 80 сгради. А днес се е превърнала в символ на Тосса и в най-„фотогеничния“ заснеман тук обект. Тръгвайки от Големия плаж по виещия се нагоре широк каменен път Passeig de la Vila Vella, стъпка по стъпка ще се наслаждавате на гледки, които буквално ще ви оставят без дъх и без думи… Спрете преди да стигнете върха, защото на поредния завой пред вас ще се изправят внушителните останки от старата църква Свети Висентий (Iglesia de San Vicente), построена през XV век в готически стил. Изгледите през „прозорците“ на запазените две стени са наистина удивителни, а съхраненият до днес прекрасен купол с 6 дъги подсказва колко впечатляваща е била сградата по време на разцвета на средновековното селище.
И когато стигнете върха, не се колебайте да останете още малко, защото тук се намира… Фарът на Тосса де Мар или El Faro de Tossa de Mar
Живописен и запомнящ се, фарът се издига с височината си от 10 метра на най-високото място сред крепостните стени, откъдето предлага невероятни синьо-зелени пейзажи. Днес в сградата му е разположен Музей на историята на фаровете в Испания, а зад нея има обширна, прохладна тераса и малък коктейл-бар, където да прекарате един незабравим следобед. Ако тръгнете по пътечките надолу, ще се озовете в един от прекрасните закътани заливи, наречен Cala es Codolar, притежаващ малък плаж и нефритено-зелени, прозрачно-чисти води.
А ако се спуснете по някоя от стръмните стълби в посока към Големия плаж, внезапно попадате не само в друг свят, но и в друго време…
Vila Vella de Tossa de Mar или Средновековният (старият) град
Скрито зад крепостните стени, „историческото сърце“ на Тосса е без съмнение едно от най-впечатляващите и привлекателни места, които трябва да разгледате, когато сте тук. Улиците са тесни, каменни, неравни и стръмни. Често се превръщат в стълби, които свързват различните нива на разположеното по хълма старинно селище. Изкачвайки се нагоре (или слизайки надолу) ще крачите по излъскани от безмилостните природни стихии стъпала и ще минавате под арки, свързващи вековните каменни сгради, леко мрачни и лъхащи приятен хлад в юлското пладне. В столетните къщи и днес живеят хора, а зеленината, цветята и огромните дървета (може би някои на преклонна възраст) придават жив и същевременно уникален вид на това древно място. Не се страхувайте, че ще се загубите, тук карта не ви е необходима. Обиколете този невероятен средновековен град, следвайки само инстинкта си.
А когато стигнете прелестния площад Placa de las Armas и излезете през широката порта на крепостните стени, се оказвате в…
El Barrio de la Roqueta или старото рибарско селище
Очарователно е с тесните си улички, безбройните си магазинчета за сувенири, дрехи и аксесоари, с множеството мънички барове и ресторанти с тераси на самите тротоари, където да опитате вкусните специалитети на местната кухня. Тук се издига, доминирайки над пейзажа, новата църква iglesia parroquial de San Vicente, еднокорабна, изградена в типичния неокласически стил. Строежът ѝ започва през 1755 г., за да отговори на нуждите на местното население, което през XVI век постепенно напуска пространството, затворено от средновековните стени и заживява извън крепостта. Потънал в цветя, много оживен, много светъл и артистичен, кварталът la Roqueta притежава старинна и автентична атмосфера, която може да бъде великолепен завършек на вашето еднодневно приключение в Тосса де Мар.
И сега ще ви предложа любопитни и непознати на широката публика факти… и може би тъкмо те ще ви доведат в това малко, но съвършено по форма и цвят „бижу“ на Каталунската Коста Брава…
Малко под фара на Стария град, слизайки по стръмно каменно стълбище към плажа, внезапно ще се изправите пред великолепна бронзова статуя на красива и изящна млада жена (в реален размер), вперила мечтателен поглед към залива и хоризонта отвъд него. Това е прочутата Ава Гарднър, холивудската актриса с поразителна и екзотична красота, която Американската филмова академия поставя сред 25-те най-велики актриси на всички времена. Със сигурност ще се запитате, защо точно тук!? Историята, всъщност, е следната: През 1950 година тук е заснета холивудската продукция „Пандора и летящият холандец“ под режисурата на Алберт Левин, а в главните роли участват кино-звездите Ава Гарднър и Джеймс Мейсън, както и известният каталунски torero Марио Кабрé. Селцето, фон на събитията във филма, носи пълното с носталгия и романтизъм име Esperanza (Надежда). Градските легенди от това време (а може би и злите езици!) разказват, че между Ава и прочутия бикоборец пламва искра, която се разгаря и не остава незабелязана от погледа на великия Франк Синатра, за когото е била вече сгодена 28-годишната прелестна красавица (след година той се превръща в третия ѝ и последен съпруг) и който идва по време на снимачния сезон. А Синатра се славел с твърдия си характер и огромната си ревност… Какво всъщност се е случило знаят само крепостните стени и достолепните каменни къщи на Vila Vella de Tossa, но грижливо запазиха всичко в тайна и не ми разказаха нищо… По-късно (в продължение на няколко лета) актрисата посещава неведнъж Тосса де Мар, казвайки, че очарованието му е останало завинаги в сърцето ѝ. А може би и още нещо… Запленен от романтичния разказ скулпторът от Жирона Ció Abellí увековечава прекрасната Ава през 1998 г. и добавя още едно „must to see“ място върху картата на Тосса де Мар, от което градчето печели (заслужено) допълнителна слава и популярност.
През 20-те и 30-те години на миналия век Тосса де Мар е средище на художници, поети, писатели, философи, интелектуалци. То ги привлича с прекрасни пейзажи, историческа атмосфера, уникална природа… Все предпоставки за вдъхновение и творчество, от което се нуждаят неспокойните, вечно търсещи артистични натури. Сред тях са имената на философа Paul Ludwig Landsberg, на архитекта Fritz Marcus, на скулптора Jean Matisse, на писателя и философ Georges Bataille и на безчет художници, сред които Serge Brignoni, Jean Metzinger, Oswald Petersen, Marc Chagall, André Masson, Tadashi Kaminagai, Rudolf Levy, Peter Janssen, Arthur Kampf... По думите на Рафаел Бенет, известен каталунски художник, критик и специалист по история на изкуството, по онова време Тосса де Мар е истински „Вавилон на изкуството“. А великият Марк Шагал, прекарал тук няколко лета в началото на 30-те години на ХХ век и останал завинаги очарован и запленен от нюансите на този невероятен бряг, кръщава Тосса де Мар „Синият рай“…
