Неапол, столицата на провинция Кампания, третият по големина град в Италия (след Рим и Милано), градът, който живее с вечната (макар и красива) заплаха, наречена „Везувий“, е шумен, завладяващ, ароматен, динамичен, вълнуващ … и противоречив град. Въпреки, че много хора откровено не го харесват или се колебаят да изразят категорично мнението си за него, аз съм убедена, че никой не остава безразличен след посещението си тук. И никой не го забравя.
Това е град-символ. Град-емоция. Символ на невероятната топлина и експресивността на Юга, на чисто южняшкото отношение на италианците към света наоколо – с цялото им пренебрежение както към големите превратности на съдбата, така и към дребните неудобства на ежедневието. И същевременно с цялото съпреживяване на тези „неща от живота“ – те се смеят и плачат, разговарят с висок тон, коментирайки спонтанно „всичко и всички“ и вдигайки шумни скандали пред очите (или поне край ушите:-) на съседите… Неапол е много интересен град, в който се смесват противоречия – от една страна притежава елегантността и ненадминатото, внушаващо респект архитектурно и културно наследство, характерно за цяла Италия. Достатъчно голям е, за да се „загубиш“ в него. И същевременно е много провинциален и по един свойски, южен маниер – достъпен и близък. Особено ако си в „сърцето“ на Стария град на Неапол. Столът е изнесен на тротоара, за да си „в час“ с това, което минава край теб и да не пропуснеш нещо, а също, разбира се, да знаеш какво правят съседите. Вратите са отворени и в сумрака вътре се вижда как „мама“, надавайки отвреме-навреме крясъци към домочадието, готви в огромна тенджера, над която се вие изкусително ароматна пара… Децата ритат топка шумно навън или ядат парче хляб с нещо отгоре, седнали на ръба на тротоара… Потокът от хора ги заобикаля или прескача, съвсем машинално, за да влезе в съседното кафене, ресторант или магазин, където разговорите текат драматични и звучни (все едно обсъжданите събития са „на живот и смърт“!). А прането, разнообразно и колоритно, се вее безцеремонно от всеки балкон над тесните средновековни улички, застлани с изтъркани от времето плочи. Мотоциклетистите минават откъде си искат и ви заобикалят с висока скорост (но и много обиграно), все едно за тези криволичещи улички правила няма и никога не е имало. Изглежда ви, сякаш сте попаднали в италиански филм от 60-те години на миналия век. Забравих да спомена: в Неапол е родена иконата на италианското кино София Лорен, както и великият Енрико Карузо. Киното и музиката тук вървят ръка за ръка...
Градът, наричан още столицата на италианския Юг, е една пъстра смесица – той може да бъде едновременно стилен и красив и да те кара да се чувстваш възторжено-щастлив и само след миг да е шумен и мръсен (съвсем буквално, с преливащи контейнери и търкалящи се по земята всякакви боклуци). Можеш да прескочиш изхвърлена преди дни храна… и след няколко крачки да се окажеш на крайбрежната алея Санта Лучия – елегантна, просторна и чиста, а прекрасният Неаполитански залив да „запее“ за теб на италиански с местен акцент – живо и с много чувство… Автомобилни клаксони, подредени със стил модни витрини, огрени от слънцето светли площади, напевна италианска реч, пресичащи по невъзможни начини и с небрежност към поетия риск местни (но и туристи, които много бързо научават, че тук светофарите почти нищо не значат). Сладолед, който прелива и се стича от вафлената фунийка; неудържим, прекрасен аромат на кафе (тук кафето е като грипна епидемия – поразява те бързо и безпощадно)… И пица… ПИЦА… А също така мъже, подстригани идеално, с ризи в люляково лилаво или пуловери в динено-розово, в тъмни, перфектно изгладени панталони, с лъснати до блясък обувки… Определено много по-добре изглеждащи и по-елегантни от жените… Безкомпромисни карабинери, които като че ли те гледат заплашително, но в същото време те карат да се чувстваш сигурен. Защото зловещата неаполитанска мафия все още не е изгубила името и славата си. Но всъщност градът е много топъл, пряко и преносно, много спокоен и много дружелюбен. Това е Неапол. Град на контрастите…
В Неапол има толкова много неща, които могат да се видят… и трябва да се видят. Градът е магия… място, което трябва да преживеете, за да усетите. Място, което трябва да видите, за да запазите дълбоко вътре в себе си. Просто като преживяване, защото сте имали късмета да ви се случи. За това всъщност исках да ви разкажа…
Може би не е толкова важно, но да спомена как да стигнете до тук:
Лесно е, нискотарифните авиокомпании поддържат ежедневно полети до Неапол и обратно от много градове в Европа (надявам се да продължат все така да го правят и след хаоса, предизвикан от COVID-19). От София най-изгодно ще пътувате с Wizz Air. А градът има щастието да притежава международно летище (популярното му име е Каподичино), разположено само на 7 км от центъра. Специален автобус (Alibus), както и автобус на местния градски транспорт (3S) пътуват на сравнително малки интервали (10-20 мин.) от летището до пиаца Гарибалди (там се намира и Централна ЖП гара, откъдето тръгват влаковете за Помпей и Херкулан, и пак оттук можете да поемете на път из цяла Италия). Пътуването е кратко (под 30 мин., дори ако се спира на всяка спирка), а на летището има поща, банка, обмен на валута, безплатен Интернет, огромен паркинг и ако прецените, че ви е по-удобно – можете да вземете кола под наем и да тръгнете в избраната от вас посока из страната.
Един съвет – изберете си хотел наблизо до площада: уличките навътре са живописни и спокойни, ще ви бъде удобно и ще ви осигури бързо придвижване (с обществен транспорт) накъдето и да пожелаете да тръгнете – на север или на юг из невероятната Италия.
Какво да видите и какво да правите в Неапол?
Много неща. 3-4 дни съвсем не са много, но са напълно достатъчни да добиете представа за мащабите, характера и настроението му… и ще запомните града. А това е най-важното.
Spaccanapoli – да пресечеш Стария град по някоя от знаковите улици vía San Biagiodei Librai или vía Tribunali е неповторимо преживяване.
Както написах по-горе, този квартал е ключа към разбирането на живота в Неапол. От малките магазинчета с живописен вид и атрактивни продавачи можете да си купите местни традиционни продукти като ръчно изработени спагети (включително специфичните черни, с мастило от октопод), сирена, маслини, сувенири. Като споменах „сувенири“, се сетих – не пропускайте да си вземете мъничък наниз червени чушки (керамични, от дърво…), защото тук те са най-характерния символ на късмет, пари и щастие. И дано всички тези блага ви споходят! Кварталът е пълен с църкви, piazzi, сгради с прекрасни барокови фасади в пастелни, жълто-оранжеви тонове, балкони с развяващо се пране, уютни кафенета и ресторантчета с домашно приготвени специалитети, които можете да вземете и за вкъщи … и с атмосфера. Тук са la Basílica de Santa Clara, la Piazza del Gesú, la Piazza de Santo Domingo Mayor и la Via San Gregorio Armeno. Тук е историята на града, но и живото ѝ настояще. Място, което не бива да пропускате!
· Galleria Umberto I – Галерията представлява впечатляващ, богато украсен, разкошен пасаж във формата на гигантски кръст, подслоняващ много шикозни бутици, елегантни кафенета и ресторанти, а подът й е настлан с прекрасни мозайки, изобразяващи зодиакалните знаци. Огромната търговска площ е покрита с красиви куполи от метал и стъкло, през които светлината струи многоцветна и завладяваща. Построена е в неокласически стил (в съчетание с много барокови мотиви) в чест на тогавашния италиански крал Умберто I и отваря врати за публиката пред 1890 г. В много отношения тя е умалено копие на галерията Galleria Vittorio Emanuele II (това е бащата на Умберто I), която се издига в Милано, в непосредствена близост до Il Duomo. Притежава великолепна акустика, затова понякога в централната й кръгла част, под невероятния купол, се провеждат концерти и се организират балове. Можете да я посетите и да ѝ се насладите по всяко време на денонощието и във всеки ден от годината – отворена е без прекъсване. Но ако искате да пазарувате, да изпиете чаша latte macciatto или да хапнете изкусително вкусната, макар и простичка като съставки неаполитанска Pizza Margheritta, то знайте, че почти всичко отваря врати след 11 ч. сутринта (без кафенетата), а магазините не работят в неделя. Много близо до галерията се намира прочутия Teatro San Carlo, най-старият оперен театър в света, който не притежава толкова впечатляваща фасада, но предизвиква респект с внушителното си присъствие. Той също е едно от местата, които трябва да видите. И до днес съжалявам, че не влязох вътре… но нали за това има втори път:-)
· Santa Lucia – историческият квартал край огромния Неаполитанския залив, както и едноименната крайбрежна улица, са заимствали името си от това на църквата Santa Lucia a Mare и са мястото, където да почувствате красотата на града и неговото излъчване за вечност. Погледнах надясно, към невероятния залез, покриващ в златисто спокойните води на Средиземно море, а после наляво, където в далечината се издига приказния и същевременно властен силует на Везувий с връх, забулен тайнствено в облаците… И разбрах защо Гьоте е написал, след пътешествието си тук (явно запленен от града и живописните гледки): „Виж Неапол и умри!“. Казват, че си е превел буквално и неправилно италианския израз „Vedi Napoli e poi Muori!“, който всъщност означавал „Виж Неапол, а после и Муори!“ – съседно красиво курортно градче. Така или иначе поетичният дух на поета от Ваймар ни е завещал една незабравима фраза, а Неапол все така, почти 250 години по-късно, заслужава да бъде видян, опитан, помирисан… Вкусът, който оставя дóсега с него, е незабравим.
· Piazza del plebiscito (или Площадът на плебисцита) – главният и най-известен площад на Неапол и един от най-големите в Италия (с площ от 25 000 кв. м). Намира се в края на известната Via Toledo, на крачка от морето и пристанището, съвсем близо до прочутия Испански квартал. Площадът е невралгичният център на града, сърцевината на културния и обществен живот – тук се провеждат протести и митинги, тук местните си определят срещи, пак тук посрещат заедно Нова година сред пищни спектакли и фойерверки… Край площада се намират: Palazzo Reale (Кралският дворец), който дълго време служи за неаполитанска резиденция на Савойската династия след обединението на Италия, а след това и на династията на Бурбоните; а също и великолепната църква Basílica de San Francísco de Paola, издигната тук между 1817 и 1846 г. по модел на Римския Пантеон.
· Il Castel dell'ovo (Замъкът на яйцето) и Fontana del Gigante (Фонтанът на гиганта). Замъкът се намира на малкото островче Megaride, представляващо две скали, издигнати над морската повърхност и свързани помежду си с естествена арка. Според достоверни исторически източници (цитирани от големия английски историк Едуард Гибън) в крепостта тук, известна по това време като Castrum Lucullanum, е бил затворен последният император на западната Римска империя – Ромул Августул. В днешния си вид замъкът е построен през 1128 г. от нормандците и е бил резиденция на Неаполитанските крале, както и хранилище за кралското съкровище. А фонтанът е прекрасен монумент, издигнат тук в началото на XVII век от великите италиански скулптури и архитекти Michelangelo Naccherino и Pietro Bernini за нуждите на Кралския дворец и е изграден край колосална древна статуя, чието име носи. И щом говорим за замъци – вижте и Castillo Nuevo, средновековна крепост, построена в Ренесансов стил между 1279 и 1282 г., която се извисява, леко мрачна и внушаваща страхопочитание, над крайбрежния булевард.
· Quartieri Spagnoli – Испанският квартал е получил името си от времената, когато градът е принадлежал на Испания и тук е била разквартирувана имперската войска. Главната търговска и комуникационна артерия е Via Toledo, а тесните криволичещи квартални улички (истински лабиринт!) са пълни с живот, пъстри, автентични… и крият съкровища като стари църкви и малки, живописни площадчета. Разходката тук е задължителна! И как няма да се усмихнеш на Неапол, когато в малка пресечка, пълна с цветя, видиш надпис върху огромно червено сърце: „И една сутрин, най-неочаквано, се влюбих в теб!“
· Ботаническата градина (Orto Botanico di Napoli) е една от най-старите и красиви в Италия, разположена върху 12 хектара площ и известна още като Кралската ботаническа градина (Real Orto Botanico). Основана е на 28 декември 1807 г. с декрет на Жозеф Бонапарт, един от двамата по-големи братя на Наполеон Бонапарт, който по това време е избран за крал на Неапол. Така върху бивши църковни земи възниква една великолепна градина, която днес се управлява от Факултета по математика, физика и естествени науки към Университета на Неапол Федерико II (Università degli Studi di Napoli Federico II), един от най-авторитетните в Италия и най-старият държавен университет в света, основан през 1224 г. Член е на BGCI и международният ѝ идентификационен код като ботаническа институция е NAP. Най-известна е с прекрасните си и богати колекции от палми, кактуси и сукуленти, с изобилието си от цитруси, а също и с елегантната си градина, преливаща от камелии. Има великолепни алпинеуми, притежава забележителен хербариум, а папратите й са пищни, ослепително-зелени и ви пренасят директно в един жив „Юрски парк“. Едно различно място, което ще ви помогне, сигурна съм, да обогатите представата си за Неапол и същевременно ще ви поднесе късче неподправеност, спокойствие и допир до щедростта и разнообразието на природата.
· Пица … ПИЦА… Възможно е да обожавате Spaghetti, но да не понасяте Tagliatelle или Lasagna или някои от приблизително 300-те видове паста, с които Италия е покорила, съвсем буквално, света. Но не познавам човек, който да не обича пица. Все още не съм срещала такъв. Предполагам и вие. Думата „пица“ е вълшебна, тя е код, парола, покана за невероятно изживяване… независимо къде се намирате, в която и да е точка от земното кълбо. Пица е универсална дума, тя не се нуждае нито от превод, нито от обяснение… И все пак за родина на пицата се счита точно Неапол. Макар че нейни подобия са известни още в древна Персия и Елада, където плоският хляб е бил на почит. Тук, именно в Неапол, през 1889 г. местният pizzaiolo (пицар) Raffaele Esposito създава в чест на кралица Маргарита Савойска едноименната и най-известна пица „Margheritta“, в която се преливат продукти с цветовете на националното знаме на Италия – зехтин, домати, сирене моцарела и свеж босилек. Друга известна пица е Marinara, но въпреки името си, тя не съдържа морски дарове. С нея в бедните моряшки семейства жените са посрещали уморените си мъже след дълъг риболовен ден. Приготвя се само с домати, чесън, зехтин и риган. И пак тук се намира Port’Alba, считана за най-старата пицария в света, която и днес е отворена. В Неапол можете да ядете пица навсякъде – от известни и престижни ресторанти до малки квартални пицарии, където е възможно да сте единствения посетител и да се радвате на безкрайно внимание (както ми се случи в Стария град), а пицата и местното, добре изстудено бяло вино, бяха превъзходни…
· Помпей - ако ви е останал ден, в който не сте сигурни какво да предприемете, не се колебайте и вижте Помпей. Придвижването от Неапол е бързо и лесно – с влак Circumvesuviana (от типа крайградски влакове), който тръгва от Piazza Garibaldi в посока Соренто и след около 30-40 мин. ви оставя на спирката Pompei Scavi, а от там ви трябват още 10 мин. да се придвижите пеша до входа на древния град.
Помпей е потресаващ с реализма, мащабите и степента си на съхранение. Символ на вкамененото време. Животът в този прекрасен град свършва на 25 август 79 г. пр. н. е., внезапно и без предупреждение. Защото вулканите не изпращат писма (нито електронни, нито с обикновена поща). А е бил огромен за времето си, богат и проспериращ, с прекрасна инфраструктура - широки прави улици, изградена канализационна система и улеи за оттичане на дъждовната вода. Усещането, че си попаднал в друга епоха е изключително силно. Разтърсващи за въображението са така добре запазените останки от домове с изумителни мозайки по стените и подовете, таверни, хлебарници, перални, градски бани, публични домове, храмове… Също така великолепен централен площад (Форум), където е кипял обществено-политическия и културно-религиозен живот, части от храмовете на Аполон и Юпитер, амфитеатър… Поразителни са вкаменените тела на местните жители, застинали в последния си опит да се скрият и предпазят от стихията на тоновете вулканична маса, залели града и превърнали го в най-впечатляващия музей под открито небе в света.
Неапол, както казах вече, е нееднозначен град. Можете да останете очаровани от него и да идвате отново и отново, а може и да го намразите за цял живот. Ако дойдете в ранна пролет, ако градът е зелен и от него лъха свежест, ако сте влюбени, ако залезите са чисти и златисто-оранжеви, ако хапвате ароматна пица под открито небе и мека топлина се разлива във въздуха, ухаещ на камелии… Или ако се намирате тук в „неподходящо време“ и Неапол се стапя от горещина, претъпкан е с туристи, болезнено шумен е, мирише неприятно и натрапчиво, а вие прескачате боклуци, току-що са се опитали да ви прегазят и се чудите какво правите тук…
Затова – вижте Неапол... Едно е сигурно - няма да сте безразлични!