Пейзажите са смайващи и е много трудно да повярваш, че небето и водата могат да се преливат едно в друго по този начин и в тези изумителни брилянтно-сини нюанси...
Огромни вили в меки, пастелни тонове, от които лъха лукс и романтика на отминали времена – като поизбелял декор от филм за живота на горди аристократи от викторианската епоха… Пейзажи, които смайват с нюанси на златисто, огнено-оранжево и зелено в тихата и слънчева есен. Стръмни, голи, проблясващи в сребристо-сиво под яркото обедно слънце алпийски скали и върхове, губещи очертанията си високо горе, в облаците… Брилянтен, наситено-син цвят – трудно е да повярваш, че водата и небето могат да се преливат едно в друго по този удивителен начин… Усещане за безвремие, в което се чува само слабият и ритмичен плисък на водата, полъха на вятъра в клоните на есенни дървета (изпълнени с тъга и примирение от поредната загуба на ярките си одежди) и краткия писък на самотна птица, търсеща бряг, подслон и сигурност. Патиците кротко и безшумно се плацикат в бистрите плитчини, бъбрейки помежду си на неразбираем за нас език, а лодките полюшват мачти и гордо поглеждат към отраженията си в тихите прозрачни води, като възрастни дами, които не са загубили нито частица от самочувствието си или достолепната си елегантност…
Когато съзерцаваш целия този пейзаж, седнал безгрижно на брега (вярвайки, че времето е спряло), вперил поглед в далечните очертания на хоризонта (и ето, че разстоянията стават измамни), е по-лесно да повярваш, че стоиш пред картина, сътворена от фината четка на талантлив и много прецизен художник.
Разказвайки ви всичко това, усетих как отново преживявам красотата и живото въздействие на езерото Комо (Lago di Como). То е третото по големина езеро в Италия (след Lago Magiorre и Lago di Guarda), но е (така казват всички) най-красивото. Прилича (чисто географски) на обърната с главата надолу буква Y. Прекарах един ден в Лекко (Lecco), като част от моето пътешествие из Ломбардия. Вече знаех, от всичко прочетено, а и от пътуването си до Милано преди време, колко различна е Северна Италия. Колко стилна и красива е, не толкова емоционална и стихийна като примамливия горещ Юг, но много по-елегантна и изпълнена (съвсеееем мъничко:-) с чувство за превъзходство. Но смятам, че е заслужено. А сега, ако вперите поглед в географската карта (чудейки се какво е и къде е това Лекко), ще видите, че градът се намира на върха на едното от трите „разклонения“ (най-източното), от които се състои Lago di Como. Именно това е причината тази част от езерото местните да наричат Lago di Lecco. Тук казват, че Лекко е малко градче, макар че за нас не е – наброява почти 50 000 жители, но това е предимно въпрос на мащаби... Всъщност е едно изключително усмихнато и дружелюбно място; спокойно, прекрасно подредено и … безкрайно чисто. Близостта с Швейцария е повече от очевидна!
Обаче… С какво е известно Лекко? Признавам, че аз самата не знаех почти нищо за него, преди да дойда тук, освен това къде се намира.
Известно е най-напред с изключителната си природна красота – малки заливи в подножието на внушителните Алпи, закътани в извивките на яркосиньото езеро. След това с името на Алессандро Манцони (в оригинал Alessandro Francesco Tommaso Manzoni) – поет, писател и философ; всепризнат класик, представител на Романтизма, считан за най-големият италиански романист на XIX век и основоположник на съвременната италианска литература. Името му е останало безсмъртно в европейската литературна история заради романа му „Годениците“ (в оригинал „I promessi sposi“), който той написва, вдъхновен от града и околностите му. Ще спомена само два факта в подкрепа на огромния му авторитет и слава – Манцони е изпратен в последния си път в родния Милано от многохилядна процесия, включително най-висши държавни служители и немалко кралски особи, а Джузепе Верди пише своето знаменито произведение „Реквием“ по повод първата годишнина от смъртта на великия писател, което е изпълнено най-напред в базиликата „Сан Марко“ в Милано, вторият по значимост в града католически храм след Il Duomo. И ако съм ви заинтригувала и искате да прочетете романа, можете да пренебрегнете оригинала, който е малко тежък и многословен за динамичния подход на съвременния читател, и да се „обърнете“ към актуалния му прочит, адаптиран не от кого да е, а от самия Умберто Еко – един от най-големите съвременни писатели, философи, публицисти и експерти по семиотика и лингвистика (спомнете си само „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“…).
И сега, малко по-прагматично: Как се стига до Лекко?
- Със самолет – за наша радост нискотарифните компании Ryanair (от София) и Wizz Air (от София и Варна) предлагат полети от България до Бергамо (летище Orio di Serio), който е превъзходна дестинация (сама по себе си) и отправна точка за пътуване из цяла Ломбардия.
- След това най-удобно е да се придвижите с влак – можете спокойно да разчитате на Trenitalia (купете си билета online, ако така ще се чувствате по-сигурни), влакове има от 6 сутринта до 21 вечерта на всеки час и в двете направления, а билетът е 3,60 € в посока. Пътуването е точно и комфортно и трае само 40 минути, които минават неусетно, тъй като пейзажите са прекрасни и изцяло грабващи вниманието (дори да не сте решили с какво да запълните времето).
Какво да правите и какво да видите в Лекко?
Езерото, разбира се… (Lago di Como или Lago di Lecco, както вече споменах, че наричат тук тази част от него). Всъщност това е най-важното, за което сте дошли, нали? Ако пристигнете сутринта и разполагате само с един ден, най-напред слезте до крайбрежната алея и се разходете по нея (посоката от ЖП гарата е само надолу, не можете да се объркате по никакъв начин!). Купете си билет за "водна" разходка с малко корабче като (според мен) е без значение коя от фирмите, предлагащи тази услуга, ще изберете. Аз избрах произволно и интуитивно, според удобен за мен час и бях изключително доволна. Единственият недостатък бе, че шумът от двигателя пречеше да се чува добре разказа на водача. За жалост не предлагат аудио-гид и слушалки, за да се избегне подобно неудобство… Но това не е фатално - информацията е стандартна и винаги можете да я откриете в Интернет. Важно е това, което ще видите, а то е толкова красиво, че ви изглежда невероятно, нереално, като че ли някой е заснел филм във възможно най-наситените и ярки цветове и сега ви го прожектира… Цените са едни и същи (10 евро за възрастни, 5 евро за деца от 4 до 12 години, а най-мъничките – безплатно) и включват едночасово плаване с гид на английски език.
В останалото време – разгледайте града и неговите забележителности – препоръчвам ви да видите площада „ХХ Септември“, кулата Висконти (Visconti Torre) от XVI век, сградата на Кметството, намираща се в Palazzo Bovara, която датира от XIX век, прекрасният със своята архитектура мост Azzone Visconti… В останалото време – обядвайте на открито под ярките слънчеви лъчи с чаша местно вино на площада пред базиликата San Nicolás, попивайки от позитивното настроение, усета към живота на местните хора и идиличното спокойствие на това неповторимо кътче от Италия… Купете си сувенири, опитайте някои от местните сладкиши с чаша latte macciato, яжте сладолед… Пишейки това, последното, се сетих за нещо важно, което не мога да пропусна да споделя с вас :-) В късния следобед, на връщане към гарата, за да се прибера в Бергамо, видях огромна опашка, над 30-40 човека. Пред нещо като магазин или малко заведение… не знаех какво е, но бях безкрайно учудена. Тук опашки няма (е, сега има, но причината е COVID-19, който се опитва да „дирижира“ живота ни…) Спрях се и видях, че това е типичната италианска Gelateria и хора от всички възрасти, усмихнати, в прекрасно настроение и шегувайки се помежду си, изчакват да си изберат любимия сладолед, измежду десетките видове с какви ли не вкусове, от типичните и традиционни (добре познати и у нас) – Stracciatella, Nocciola, Mascarpone, кафе, кокос, горски плодове, банан или лимон, до необичайните комбинации като мента с червен портокал, крем от бишкоти с орехи и бял шоколад, пиемонтска сметана с тъмен шоколадов фондан, сладко от рози (колко българско, нали!) с бадемов крем… Повече няма да ви изкушавам, защото има опасност да ме игнорирате тотално -:) Само ще добавя, че се наредих старателно, изчаках търпеливо (просто хванах следващия влак) и си избрах три вкуса и това бе най-добрия сладолед, който някога съм опитвала, в Италия и изобщо някъде. Прекрасен завършек на деня, убедена съм, че и вие мислите така! Спирам до тук… Наслаждавайте се на снимките и планирайте своето идване, Лаго ди Комо ви очаква, недосегаемо за следите, които времето неизбежно оставя и неповторимо в своята красота.
