В края на една година
...............................
Ще обичаш през живота си неведнъж... и всеки път ще бъде различно. Една любов ще е обсебваща, страстна, безумна, изгаряща, кратка.... друга ще бъде спокойна, красива, нежна, уютна... и може би ще продължи завинаги. Не подминавай и не пренебрегвай никоя от тях. Изживей ги с цялото си сърце, всеки път. Не се отказвай, защото е благоразумно. Или защото те е страх – от бъдещето, от последствията, от нечие мнение.... Не използвай разума си като оправдание за несигурността си, за липсата на смелост да постъпиш по един или друг начин (не си казвай предпазливо „Не, не, така е по-добре!”). И все пак винаги мисли за хората, които обичаш и които те обичат. Не ги наранявай, не ги пренебрегвай, помни, че те са твоят свят... Балансът е сложен.
...............................
Човек живее със спомените си, но не живее ЧРЕЗ тях. Ние живеем в настоящето, тук и сега. ... Не може мисли от рода на „А какво ще стане след 10 години, ако аз сега...” да ти причиняват душевни терзания. Разбира се това не значи да приспиш мечтите си или да ограничиш въображението си, но все пак помни, че истинските неща са тук, в настоящето; те ни се случват днес. И никой не е пълен господар на своето „утре”. Просто не решаваме само ние.
...............................
В един по-ранен период от живота си човек мисли, че може да обича само така - лудо, внезапно, неистово, до болка… После се научава да обича постепенно – отначало мъничко и предпазливо (вече знае колко е уязвим), после все повече и повече... а любовта се превръща в онази топлина, която искаш да запазиш за най-студените зимни дни...
Много е приятно усещането за това как тази любов расте в теб и ти се отнасяш към нея грижовно и внимателно, без намек за себичност или бъдеща саможертва. Тя те изпълва с блаженство и единственото, което ти отнема, е концентрацията. Но пък те прави енергичен, позитивен и влюбен в живота – с цялата му пъстрота и непредсказуемост.
...............................
Животът е едно сложно и много вълнуващо приключение... прилича малко на целогодишно училище, в което процесът на усвояване на уроците постепенно придава смисъл на съществуването. Но даже и да се учим постоянно, не можем да живеем само в училище, нали???
...............................
Твоето богатство е всичко онова, което имаш в момента. Вътре в себе си. Наслаждавай му се...
...............................
Щастието не е в хора, обстоятелства, места, предмети... то не е някъде извън нас... Щастието не е ЧУВСТВО. То е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА. Ако ти липсва усет за него, цял живот ще го търсиш напразно. А дали щастието не е ПЪТ, дали не се състои в това да вървиш, неотклонно, последователно, след мечтите си?...
..............................
Във всеки момент се опитвай да разбереш себе си – своите навици, желания, мечти, копнежи, страхове, слабости... Когато ги опознаеш и зарежеш безполезното, ще можеш спокойно и уверено да избираш как да постъпваш.
...............................
Ти каза „Записвай разговорите ни”... Как се съхранява вода в шепи, слънце в косите, мимолетна усмивка на любимото лице или думи, прочетени само в погледа? Никак. Същото е с разговорите, чиято емоция се превръща в безлични знаци върху лист хартия само миг след като словата са изречени, почувствани и изживени...
...............................
Всяко нещо, което си струва, не свършва просто така... То има продължение...
...............................
Тук си, за да даваш частица от теб самия и да споделяш – време и нежност, храна и любов, съчувствие, милост и подкрепа, щастие, болка и отчаяние... Всичко, на което си способен. Страшното е, когато отиват при погрешните хора.
..............................
Като всеки човек и аз съм убедена, че ще съжалявам много повече за нещата, които не съм се осмелила да направя, отколкото за тези, които съм рискувала да извърша... дори и да съм вземала грешните решения. Но нали казват, че няма грешки, а само уроци???
..............................
Защо наричаме с думата „магия” всичко, което ни очарова и привлича неудържимо, което ни кара да затаяваме дъх, да шепнем, да преливаме от възторг, да изгаряме от ентусиазъм, да ликуваме победно, да плачем от щастие или да се смеем ... неземна музика, неистов стих, внезапно прозрение, неочаквана среща, миг на опиянение, жадувано пътешествие, изгрев, залез, вълна, цвете... Но защо ни е да разгадаваме нещата??? Магията е в необяснимото, иначе не действа. Какви деца сме – наричаме магия просто копнежа си по съвършенството...
.......................
Годината беше добра – летях, мечтах, обичах, прегръщах ...
Сънувах сънища, които се сбъдват...
Преоткрих себе си...
Извървях пътища, намерих приятели... Загубих други (C'est la vie)...
Споделих от съкровените неща, които пазех само за себе си...
Подарявах с любов, получавах с усмивка...
Запазих спомени...
Намерих, без да търся...
Заболя ме от безразличие... Простих... Дано и на мен ми простят!
За нищо не съжалявам.
...............................